Коментарът е по повод статията "Защо ни трябват предсрочни избори сега" на Веселин Желев, публикувана в Клуб Z

Споделям значителна част от констатациите на Веселин Желев, но не споделям извода, че са ни необходими предсрочни избори сега.

През 2021 г. България влезе в цикъл на политическа фрагментация - пряко следствие на политическата конфронтация, която се разгърна през 2020 г. Малцина бяха българите, които да не са съгласни с извода, че на странатa е необходимо политическо обновление и преодоляване на статуквото, но инструментите и посоките на тази необходима промяна бяха и си остават основна тема на обществно разделение и противопоставяне.

Очевиден е фактът, че зад политическите сили, инициирали този тип промяна, който се  осъществи през последните две години няма обществено мнозинство. В НС съществува коалиция, в която две от четирите участващи партии можем да наречем "партии на промяната" - ПП и ДБ. ИТН е пар екселанс партия на разграденото статукво, която успешно взе завоя и се нареди след изборите през април миналата година в списъка на "партиите на промяната". За БСП етикетът "партия на промяната" би могъл да се употребява изцяло в пейоративен смисъл.

Дълбочината на българската политическа криза се обуславя обаче и от факта, че ако "силите на промяната" очевидно не разполагат с мандат и мнозинство за промяна, то и силите на предходното статукво не разполагат с потенциал за завръщане като алтернатива на настоящето статукво. Макар и съхранила голяма част от своята подкрепа, партия ГЕРБ поляризира общественото мнение и създава най-малко толкова съпротива срещу себе си, колкото и подкрепа е в състояние да мобилизира в днешното българско общество.

Партия ДПС - отново част от предходното статукво - има още по-малко шансове да се легитимира като смислена алтернатива предвид на своята история на основен център на разпределение на олигархична власт между задкулисието и политическата сцена.

Резултатът от факта, че силите на промяната нямат мнозинство, а само едно силно клатещо се правителство, докато силите на преодоляното минало статукво нямат легитимност за завръщане във властови статут, се проектира в задълбочаваща се криза, която се проявява все по-опасно в динамична фрагментация на партийно-политическата система на България. Ако днес има избори за ново НС, най-вероятният резултат от тях ще бъде един парламент с най-малко осем - дори девет политически фракции ( ПП, ДБ, БСП, ИТН, ГЕРБ, ДПС, Възраждане, Мая изправи се, Янев залегни...) Броят на тези фракции е по-малкия проблем в подобна хипотетична ситуация, получена в резултат на предсрочни избори.

По-големите проблеми са два. Първият - принципната несъвместимост на тези фракции като потенциал за създаване на оперативно парламентарно мнозинство и правителство. Вторият - пряката полза от политическата фрагментация за действащия президент Румен Радев, който най-малко от две години работи последователно за обезсилване и фрагментиране на политическото пространство в полза на концентрацията на властта в собствените му ръце, и за прехода на българската политическа система от парламентарна република към открито президентска система на управление.

Предсрочните избори в съчетание с един нефункционален парламент след тях ще предоставят на Радев нов продължителен служебен мандат да довърши прехода към своята еднолична власт в полза на евразийския избор за наше общо бъдеще. Не си правете илюзии - дясната ръка на Радев - Стефан Янев вече открито го заяви. Радев ще го каже открито веднага след като вземе цялата власт в държавата.   

Както настоящата криза на упражняване на властта в разнородната коалиция, така и провежданите междувременно социологически сондажи несъмнено показват, че едни парламентарни избори в краткосрочна перспектива не са в състояние да предложат резултати, водещи до преодоляване на политическата криза. Напротив - потенциалните изборни резултати в непосредствена перспектива най-вероятно ще я задълбочат, ще засилят блокадата и безизходицата.

Нека припомним, че всичко това се случва в условията на безпрецедентна трансформация на международното статукво - най-голямата след 1989 г., която произтича преди всичко, но не само от кремълската агресия в Украйна. Поведението на България в тази криза, което може да бъде уподобено на "орел, рак и щука" се превръща във все по-сериозно предизвикателство пред българската национална сигурност и перспективите ни за национално развитие.

Единствената разумна алтернатива на така описаното статукво може би изглежда по следния начин.

Първо, всяка политическа партия - на власт и в опозиция - да изгради своя собствена позиция за националните приоритети в условията на задълбочаваща се национална и международна криза.

Тези партии, които са в състояние да поставят приоритетите за овладяване на кризата чрез сътрудничество и в съответствие с избрания и утвърден от България път на европейско развитие и атлантическо партньорство трябва да загърбят - временно, но необходимо - своите различия от втори и трети порядък и да създадат стабилно обществено и парламентарно мнозинство.

Второ, това мнозинство трябва да бъде  способно да излъчи и категорично да подкрепи правителство, чиято формула може да бъде различна, но мандатът му - ясен и непоколебим.

Възможно е между тези партии да съществува непреодолима понастоящем омраза, препятстваща формула за пряко политическо съюзяване. Тогава на дневен ред може да излезе създаването на експертна - програмна формула за управление, която да получи ясен мандат и подкрепа за определен срок от време - например, до местните избори догодина.

Какъвто и да е изходът от настоящата криза, едно е очевидно - колкото и да са значими, разделенията от 2020 и 2021 г. трябва да минат временно на заден план, за да бъдат решени проблемите на държавното управление и националната сигурност в настоящата ситуация на драматични геополитически предизвикателства пред България и региона, който тя обитава.

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията