Очаквано, без никакви изненади, президентското вето на част от текстовете в новоприетия Изборен кодекс, бе отхвърлено от временната парламентарна комисия, която изготви закона.

"За" варианта, такъв, какъвто го приеха депутатите на 21 февруари, гласуваха 12 от членовете на комисията - от БСП, ДПС и "Атака". "Против", разбира се, бяха само народните избраници от ГЕРБ, или четирима души.

Връщането на закона за повторно обсъждане в Народното събрание (НС) бе точка единствена в днешния пленарен ден. Парламентарният шеф Михаил Миков свика извънредно заседание на комисията по изготвянето на кодекса, по-известна като "Комисията на Мая Манолова", както и на депутатите.

Въпреки че от ГЕРБ явно нямаха намерение да водят дискусия по въпроса с мотива, че така или иначе решението на комисията е "предопределено", такава все пак се състоя. Народните избраници обаче се концентрираха повече около личността на държавния глава Росен Плевнелиев, отколкото върху мотивите му да наложи вето на Изборния кодекс. Като цяло се обединиха около мнението, че мотивите са изцяло "несъстоятелни" и наложил вето заради самото вето. 

Председателката на комисията Мая Манолова намекна, че президентският екип се заяжда за дребни неща като "фактическата грешка", допусната при в методологията (32 многомандатни избирателни района вместо 31, бел. ред.). В същото време хората на Плевнелиев са изготвили два различни текста на мотивите - този, качен на сайта на сайта на институцията съдържал по-малко информация за "грешките" в закона, отколкото този, изпратен в деловодството на НС. 

Колежката на Манолова в БСП Татяна Буруджиева пък определи държавния глава като "аватар". Твърдял, че е равноотдалечен от политическите партии, какъвто трябвало да е един държавен глава, но доказателство за обратното бил фактът, че нямал еднакво отношение към двата изборни кодекса - този на бившата депутатка от ГЕРБ Искра Фидосова и този на Мая Манолова. "И, попита Буруджиева.

На критиките на държавния глава, че от новите изборни правила е отпаднала идеята за активна регистрация пък соцдепутатката отвърна, че Плевнелиев две години бе министър на регионалното развитие, под чиято шапка е ГРАО. "Всички светли идеи за това как можеха да се оправят избирателните списъци, да ги е предложил тогава", възмути се Буруджиева.

Трудно е да се изготвят мотиви и в доклада, който трябва да представим на Народното събрание, защото това вето е толкова сбъркано и немотивирано. Явно мотивите на президента са формулирани в последния момент и е вадена вода от девет кладенеца само и само да има вето", изказа се и червеният Филип Попов. 

"Ветото е изсмукано от пръстите, то е вето заради самото вето", изказа мнение и от името на своята парламентарна група атакистът Павел Шопов. Той пък обвини държавния глава, че искал да забави приемането на новите изборни правила, за да се проведе вотът за Европейски парламент по кодекса "Фидосова". "Ако вървим по фидосовския кодекс, то означава, че вървим към поредните фалшификации. А ако не бяха хванати тези фалшификации в Костинброд, то ГЕРБ щяха да имат 20% отгоре", пресметна някак Шопов.

В този стил се изказа и депутатът от ДПС и автор на спорната поправка за преференциите, която бетонира първият в листата - Мустафа Карадайъ. "Виждахме оригиналните изборни книжа по контейнерите!", припомни реални картини от най-прясната ни изборна история Карадайъ. Той пак се върна на болната тема за движението - уседналостта. По думите му, вместо да се занимава с дребнотемия по приетия кодекс, Росен Плевнелиев трябвало да се концентрира върху основното - погазването на конституцията. "Президентът е сляп и глух за спазването на конституцията, но пък има достатъчно голямо въображение за спазването на партийните интереси", каза Карадайъ. 

Колегите му Янко Янков и Хамид Хамид пък иронично подхвърлиха, че преференция трябва да бъде въведена и за избрите за президент и вицепрезидент.

Все пак управляващите партии представиха аргументите на парламентарните си групи да отхвърлят ветото. Относно критиките на държавния глава, че Централната избирателна комисия (ЦИК) ще се избира от НС, а не както бе досега след консултации с "Дондуков" 2 Манолова извади справка, според която в ЕС изборната администрация се назначава от парламента или от Министерския съвет. Изискването за членовете на ЦИК и на председателя й да имат съответно 7 и 10 г. професионален опит не било никак занижено, а напротив. Преференцията, която да може да измести първия в партийната листа за депутати пък щяло да е нещо, на което хората ще се научат с времето. А машинното гласуване гарантирало тайната на вота по-добре от електронното.

Предстои малко по-късно през деня депутатите да разгледат ветото и в пленарна зала. Очаква се то да бъде отхвърлено.