Андрей Цеков е кандидат за народен представител на "Продължаваме промяната" в 24 МИР в София. В периода декември 2021 г. – август 2022 е зам.-министър на финансите в кабинета "Петков", като в неговия ресор са обществените поръчки. 

Има 20-годишен опит в управлението на инвестиционния процес и големи корпоративни структури. Преподава строително законодателство и договорно право в Университета по архитектура, строителство и геодезия и във Висшето строително училище "Любен Каравелов" в София. 

- Г-н Цеков, чухме от вашата бивша колежка в Министерство на финансите Росица Велкова, вече министър, една апокалиптична бюджетна картина. В същото време управленската ви програма е доста щедра. С дефицити и дългове ли смятате да финансирате социалните плащания?

Росица Велкова повтаря същата мантра, която от 12 години слушаме от ГЕРБ, а именно – че България е бедна държава и не може да си позволи да има стабилна социална политика. В резултат на тази мантра живеем в ситуация, в която доходите, особено на социално уязвимите групи, не съответстват на базовите нужди и потребности за нормален живот. По време на управлението на правителството "Петков" установихме, че в държавата има пари и тя не е бедна, като се вземат предвид резервите в публичните финанси. Те изтичаха под формата на корупция. Това не е наша оценка, а заключение от проучвания на Световната банка и Европейския парламент – за годишно изтичане в размер на около 22 милиарда лева. Открихме много ясни индикатори за корупция в обществените поръчки, в енергетиката, в селското стопанство и спирането на тези корупционни течове позволи държавата да има нормална социална политика по време на управлението ни.

- Как се разписва това черно на бяло в бюджета – звучи като имагинерни очаквания за някакви "спестени" от корупцията пари?

Тук става въпрос за ефективност на разходите - когато се харчи не по-малко, а когато се харчи толкова, колкото едно нещо струва. Това, което се е случвало в продължение на години, е, че стоки, услуги, строителство, са се купували на завишена стойност. И то сериозно завишена. Бих казал, че в сферата на обществените поръчки имаме един траен теч от около 30% от стойността на всички поръчки. А на годишна база плащанията по договорите за всички търгове надвишават 10-15 милиарда лева.

- Една от основните ви предизборни заявки още за миналогодишния вот бе прекратяване на порочната практика възлагане чрез "инхаус", където, казвате, се генерира огромна корупция, особено по отношение на строителството. Но какво се случи – още в първите дни на 47-мото Народно събрание ДПС внесе законодателни изменения в тази посока. Защо не го направихте вие?

Нека първо да изясним законни или не са „инхаус“ процедурите, защото мантрата, че са законни, е опорна точка на ГЕРБ. „Инхаус“-ът, като правен институт, ни е завещан от европейския законодател и е много прост като система – в основата стои разбирането, че ако държавата може да си свърши работата сама, не е нужно да избира частен изпълнител. Точно тук е разковничето. Процедурата е оправдана най-вече в сферата на социалните дейности. Например, една община да възложи на общинско дружество да сготви храна за бедните, вместо да си наеме кетърингова фирма. Или пък да поддържа парковете и градинките. Може ли да е приложим „инхаус“-ът в сферата на строителството? Аз винаги съм казвал, че не бива. 

Държавата има няколко „кухи“ фирми - „Автомагистрали“, „Монтажи“, „Транспортно строителство и възстановяване“ и др. - фирми, които не участват самостоятелно на пазара, а се пълнят единствено от „инхаус“ поръчки от държавата – както се е случвало по времето на ГЕРБ. Тези фирми се превръщат в „черни кутии“, в които се наливат едни безконтролни средства. Защото при „инхаус“-а на практика няма конкуренция, цената е каквато се разбере държавата сама със себе си. И това, което е установено от проверките, които назначихме, е, че възлаганията са на цени, многократно надвишаващи пазарните стойности.

Самото възлагане от държавата е незаконосъобразно, защото тези фирми нямат собствен ресурс, за да изпълнят възложените им обекти. И какво правят? Превъзлагат дейностите, понякога и почти на 100%. В случая с автомагистрала „Хемус“ при 2,7 милиарда лева по договор, незабавно са превъзложени 1,8 милиарда и веднага е платен 1 милиард в аванс. В случая с язовирите при 500 милиона по договор са превъзложени почти 500 милиона. В случая с удълбочаването на варненското пристанище при 411 милиона са превъзложени 100%. Самото сключване на „инхаус“ договор с куха фирма го прави незаконосъобразен, т.е. нищожен и не следва да поражда никакви правни последици.

Понеже всички тези дружества са публични организации, за да превъзлагат, трябва да направят обществени поръчки, за да могат да разходват този ресурс конкурентно и да получат най-добрата цена. В нито един от тези случаи това не се е случило. Парите са изтекли към субективно избрани фирми, а в някои случаи платените аванси са в размер на 80% от стойността на съответния договор – без да има одобрени проекти, без да има разрешения за строеж, или извършени отчуждения. Ето така изчезват едни пари, които впоследствие е много трудно да бъдат възстановени, тъй като тези аванси са обезпечени със застраховки.

За последните години управление на ГЕРБ така са възложени поръчки за над 6 милиарда лева. Вече имаме ясни констатации и от Сметната палата, и от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), че цените са били завишени. Аз бих казал, че парите са източени към чекмеджета, трезори и офшорни сметки.

- Не ми отговорихте защо не подкрепихте проекта на ДПС, ако не бяхте готови със свой?

ДПС внесе законопроект за забрана на „инхаус“-а, но това няма как да стане, тъй като според евродирективата за обществените поръчки, която сме длъжни да транспонираме, се разрешава „инхаус“. Въпросът е как се прилага. Така че проблемът не е в качеството на закона, а в тези, които го прилагат.

- Към днешна дата не съжалявате ли, че си спечелихте враг в лицето на пътностроителните фирми? Преди седмица служебният министър Иван Шишков обяви разплащане, както и че само служебните правителства го правели, и предложи изменения в ЗУТ за търпимост на незаконосъобразните строежи. Не трябваше ли редовното правителство да уреди тези въпроси, станали повод и за разпада му?

Имаме незаконосъобразно възлагане на завишени цени и изпълнение без строителна документация. Единственият подход, ако държавата държи да спазва закона, е тези договори да бъдат обявени за нищожни и държавата да не извършва плащания по тях. Естествено, там, където е свършена някаква работа, правото казва, че трябва да се плати по себестойност. Така че за мен са странни действията на служебния кабинет в момента, защото още по времето на предходното служебно правителство има два доклада към МРРБ – един от служители на министерството и на външни експерти, който установява същите неща, за които говорихме до момента, а вторият – от независим външен експерт, адвокат, който констатира същите пороци. Защо при наличието на тези доклади в момента се извършват плащания, аз не мога да си обясня. За мен това е действие, което иска да върне всичко, направено от нас, в изходна позиция, вместо да се гледа напред и да се продължи промяната.

Това, което всяко правителство трябва да направи, включително и нашето, само че министър Гроздан Караджов имаше различно виждане по въпроса, е тези договори да бъдат оспорени по съдебен ред и да бъде заплатено реално изпълненото по неговата действителна себестойност. 

Незаконното строителство подлежи на премахване. Въпросът е трябва ли да бъде премахнато – според мен не, защото това ще доведе до допълнителни разходи за държавата. Трябва да се предвидят специални разпоредби в закона първо то да бъде изпитано дали отговаря на изискванията, понеже е правено без съставени актове и протоколи, без строителен надзор. Ако отговаря на изискванията, то тогава едно строителство може да бъде обявено за търпимо, за да бъде продължено, но от някой друг, а не по тези договори.

Ние не водим война срещу строителните фирми, ние водим война за защита на държавния интерес. 

- Хората си искат магистралата, искат си развитието.

Да, обаче хората искат и да имат и по-добро образование, по-добро здравеопазване. Да приемем, че ние продължим този модел с осигурени за „Хемус“ 3 милиарда, 1 от които за корупция – ще вземем ли тези пари от хората? Това ли трябва да е цената?

- Работехте съвместно с МРРБ в работната група по тези договори. Имахте ли някакви индикации за това време, че министър Караджов просто ще напусне заседанието на Министерския съвет и това ще сложи началото на края?

Работата с МРРБ беше трудна. Министър Караджов през цялото време твърдеше, че тези въпроси трябва да бъдат решени не по пътя на правото, а по пътя на политиката, която изисква компромиси. В рамките на четири месеца можеше да бъде направено и приключено ново възлагане. Вместо това водехме вътрешна война с колегите от „Има такъв народ“. Това е цената, която платихме. 

- Споменахте компромис. Една от основните линии за атака към „Продължаваме промяната“ е следната: защо с ГЕРБ не може, а с БСП, която беше против санкциите за Русия, против военната помощ за Украйна, Русия за нея е приятелска държава и е „за“ преговори с „Газпром“, може? Поне публично ГЕРБ декларира сходни с вашите, да ги наречем, евроатлантически ценности.

Ключовото е „декларира“. БСП е партньор, с който имаме по-малко пресечни точки чисто идеологически, но имаме пресечни точки, които са ценностни. За нас червената линия са кражбите в държавата. БСП не е била в управлението през последните 10 години и не може да бъде обвинена в подобни нещо. По отношение на геополитическата линия имаме различия, но не сме правили компромиси.

Да си зададем въпроса доколко ГЕРБ е евроатлантическа партия - превърнала ни в тотално зависима от руските енергийни доставки държава и спомогнала за заобикалянето на Украйна със строителството на „Турски поток“ за 3 милиарда от държавните средства. В същото време газовата връзка с Гърция не можа да стане готова 10 години по времето на ГЕРБ, а при нас стана за 7 месеца.

Но основното ни различие с ГЕРБ е, че през последните 12 години тя създаде едно клептократично управление. Всички държавни органи бяха впрегнати да способстват или прикриват източването на публичните ресурси. Достатъчно е само да погледнем обществените поръчки. Преобладаващата част се възлагат чрез елиминиране на конкурентите. Установихме, че от всичките пари, които харчат 27-те най-големи общини, 59 на сто се възлагат на принципа „отстраняваме всички участници, остава само един“.

- Недостатъци на законите или на прилагането?

Основно на прилагането. Контролните органи не работят, според мен целенасочено - и няма кой да ги накаже. АДФИ не беше влизала на инспекция през последните години, ние бяхме първите, които я изпратихме да проверява НКЖИ, „Монтажи“, АПИ и пр. На второ място, нямаме работеща прокуратура. Сезирахме я на няколко пъти и на няколко пъти тя отказа да образува досъдебно производство.

- Ето, служебният министър на правосъдието Крум Зарков предложи реформата в КПКОНПИ, за която не ви стигна времето в предходния парламент, като там е залегнало и правото на обжалване на отказите. Законопроектът ще е готов за разглеждане от новия парламент, който ще функционира до съставянето (или не) на правителство. Вие ще го подкрепите ли, като се има предвид, че издигате тази реформа като свой приоритет?

В този му вид – съмнявам се. Не сме съгласни да има президентска квота при назначаването на членовете на Антикорупционната комисия. Ние бяхме подготвили законопроект и стоим зад него. Разбира се, там, където има пресечни точки с този на Крум Зарков, ще подкрепим.

- КПКОНПИ и сега се назначава от парламента, това, за което вие настоявате, и очевидно не работи.

За да се реформира КПКОНПИ и действително да заработи, е необходимо антикорупционно мнозинство, каквото в предходния парламент очевидно нямаше. Напротив, оказа се че има силно про-корупционно мнозинство в лицето на ГЕРБ, ДПС, "Възраждане" и ИТН. Не вярна и тезата на ГЕРБ, че реформираната КПКОНПИ би била „политическа бухалка“. Ако предполагаме, че парламентът се използва за саморазправа с политическите противници, то тогава означава, че ние изобщо не сме парламентарна република.

- Да се върнем на контролните органи. Осъществява ли, например, Агенцията по обществените поръчки (АОП) достатъчен контрол?

АОП осъществява предварителен контрол при поръчките с пряко договаряне, като тежест на възложителя е да докаже защо не може да обяви търг. Другото е „томбола“ - прави се проверка на случен принцип, като софтуерът там не може да се манипулира. Когато влязох в МФ поисках да ми изготвят данни колко поръчки годишно се проверяват и на каква стойност. Оказа се, че от 14 000 поръчки годишно се проверяват 500 на стойност около 500-550 милиона лева. Това е едва около 4% от всички търгове. И тук ние предложихме да се съхрани този контрол тип „томбола“, но и да се въведе предварителен контрол на големите поръчки. Защо? Поисках статистика за търговете на стойност над 5 милиона лева, както и справка за това какъв процент от общите пари са те. Оказа се, че става дума за около 600 поръчки – предимно за строителство, услуги и доставки, които обаче представляват 67% от всички средства. Ето, това е смислено – тези големи търгове да се проверяват на много ранен етап и така да се постигне качествено изменение.

- Казвате „софтуер, който не може да се манипулира“, което препраща към обвиненията ви към агенцията за одит на средствата от ЕС, към обвиненията ви за разплащания с адвокатски кантори пак с пари от ЕС. Замесените отрекоха. Още ли стоите зад тези си твърдения за злоупотреби?

Твърдо стоим зад изразената позиция. Фактите са доказани с документи. Между 2015 и 2021 г. заместник-министърът на регионалното развитие Деница Николова е сключила над 500 договора с адвокатски дружества за процесуално представителство по дела. По договорите са платени около 5 млн. лв. от програмата за регионално развитие, въпреки че е абсолютно забранено по нея да се финансират такива услуги. Подадени са неверни декларации до Европейската комисия. От страна на дирекция „Национален фонд“ и Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ при Министерство на финансите не е упражнен никакъв контрол върху тези договори, въпреки че са били длъжни да не допуснат подобни разходи. Сезирали сме Европейската прокуратура и оттук насетне замесените ще имат възможност да се обясняват пред нея. Фактът, че ИА ОСЕС манипулира одитните извадки и субективно подбира кои проекти да одитира е безспорно установен от Европейската сметна палата. През юли 2022 г. тя излезе с такова заключение и констатира, че е налице системна слабост във функционирането на одитната агенция.

- Защо контролните институции да не се самосезират и по медийни публикации, каквито не липсват? Трябва ли да се чака само прокуратурата да се задейства?

АОП, например, няма достатъчно човешки ресурс и само за да може да проверява големите търгове, за които говорихме, трябва да с назначат още хора. Но оттам насетне има и други органи, като АДФИ. Парадоксът е, че съгласно закона, тя не може да се самосезира, трябва да й се подаде сигнал. Още едно недоразумение.

Има и още нещо – държавата има над 600 публични одитора. Всяка една бюджетна организация с бюджет или оборот над 10 милиона лева, има звено за вътрешен одит. Тези одитори би трябвало да проверяват поръчките от възлагането, до изпълнението, но не го правят, защото са в пряка зависимост от „началника“. Назначават се от ръководителя на бюджетната организация и само формално се одобряват от министъра на финансите. Тази система не работи, одиторите трябва да се назначават на централно ниво и тогава одиторът Х ще знае, че кметът не може да го уволни и това може да направи само централната администрация. Това е по-дълбока реформа, която бяхме замислили и след 2 октомври ще си довършим работата.

- В този смисъл готова ли е „Продължаваме промяната“ да опита и с правителство на малцинството, след като многократно сте декларирали отказ от работа с ГЕРБ, ДПС, „Има такъв народ“, „Възраждане“, а социологията остане непроменена и след вота?

Вярвам, че ще направим стабилно правителство с партиите, с които показахме, че можем да работим заедно по време на най-тежкия период на управление в България. Колкото до социологията – на предишните избори прогнозите се различаваха сериозно от крайния резултат. Очаквам да видим същото разминаване и на 3 октомври.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ