Точно след година започват първичните избори за следващ американски президент. След почти две години - на 1 ноември 2016 г., американците ще гласуват за наследник на Барак Обама. Но състезанието за президентския пост в двете партии започна отдавна.

Възможният и понастоящем обсъждан от всички американски медии вариант е Джеб Буш срещу Хилъри Клинтън. Републиканецът Буш вече "опипва почвата" и, както самият той казва, "сериозно" разглежда кандидатурата на Клинтън. Представителката на демократите иска да вземе решението в близките няколко седмици и вероятно ще издигне кандидатурата си за втори път.

Буш срещу Клинтън - това би могло да послужи като материал за огромна политическа драма, за завладяваща история за интригите и приятелските отношения, поражения и успехи на две семейства, доминирали в Белия дом през последния четвърт век.

Бушови и Клинтънови ги свързва нещо от рода на "любов и омраза". Примерно преди 20 години двете фамилии за първи път се сражаваха един срещу друг за Белия дом. По онова време въжът на Хилъри Клинтън - Бил, се появи на сцената и победи бащата на Джеб Буш - Джордж Хърбърт Буш, 41-ия президент на САЩ.

И двамата принадлежат към политическия център

Осем години по-късно братът на Джеб Буш - Джордж Уокър Буш, отмъсти за този семеен позор и стана след спорни избори спорният 43-и президент. Хилъри Клинтън искаше за го замени през 2008 г., но претърпя поражение на първичните избори срещу Барак Обама. Все пак в републиканска Америка има тенденция към политически семейни династии. Заедно с Бушови и Клинтънови това потвърждават също Рузвелтови, Рокфелерови и Кенеди.

Джеб Буш и Хилъри Клинтън обаче не само пазят честта на семействата си, а са напълно формирани и значителни политици. Републиканецът Буш бе губернатор на щага Флорида. Демократката Клинтън бе сенатор от щата Ню Йорк, а също така и държавен секретар в администрацията на Обама в продължение на 4 години.

Двамата принадлежат към политическия център и н икономическата, имиграционната и външната политика представляват еднакво умерените позиции в своите партии. Това не ги прави задължително популярни, но може да увеличи шансовете им пред избирателите. Първите допитвания при всички случаи показват, че мнозинството от американците искат следващият президент да бъде умерен и готов на компромиси политик.

Затова партийният елит предпочита да види Джеб Буш и Хилъри Клинтън като кандидати. Дали останалите членове на партиите им смятат така, не е ясно. На първо място, републиканците считат твърдоглавия Джеб Буш за твърде либерален и не особено идеен.

Династиите носят тежко бреме

Барбара - майката на Джеб, изрази безпокойство. В телевизионно интервю за възможната кандидатура на сина си тя заяви ужасено: "За Бога, в Америка със сигурност има много други талантливи американски политически семейства. Не е задължително в Белия дом винаги да бъде Буш, Клинтън или Кенеди.

Но има и съвсем друга причина, която е срещу състезанието между Буш и Клинтън. Имената им са тежко бреме. Много американци свързват с тях някои безславни глави от американската политика.

На Джеб Буш например постоянно му се налагаше да се дистанцира от своя брат президент. Макар с времето гневът на американците срещу Джордж Уокър Буш, който воюва в Ирак, се изпари, но още един Буш в Белия дом рискува да събуди стари страхове. Отново и отново Джеб Буш е принуден да повтаря пред избирателите, че той не е двойник на брат си и няма да предизвиква нова война. За други политически съобщения вече няма място.

Хилъри Клинтън също е в постоянна отбрана, тъй като върху кандидатурата й също влияят сенки от миналото. съпругът й Бил, 42-ият президент, сега се разва на популярност. Въпреки това възможността за повторно "възцаряване" на Клинтънови в Овалния кабинет незабавно събужда тъмните страни на 8-годишното му президентство„ ИЗникват спомените за всички лъжи, конфликти, скандали и шуробаджанащина.

Джеб Буш срещу Хилъри Клинтън - това ретрошоу наистина ще има голяма развлекателна ценност. Но такава борба няма да има бъдеще.

-------------------------------------------------------------------------------------------

* Авторът е кореспондент във Вашингтон на германския вестник „Ди Цайт“, откъдето препечатваме статията.