Ad Config - Website header

 

Article_top

Линка Тонева

България не разполага със средства, за да започне работа по подготовката на българското председателство на ЕС през 2018 година, стана ясно от изказване на вицепремиера Кунева тези дни. И макар че липсата на средства за финансирането на стратегическите приоритети на България вече не е новина за никого, по-опасното в случая е друго. Още от сега изглежда, че българското председателство на ЕС, както почти всеки проект и политика у нас, ще премине под знака на въпроса колко плащаме, има ли пари, или няма.

Да мислим българското председателство само през призмата на това колко ще ни струва означава да го обречем на сигурен провал. Ролята на лидер на ЕС за 6-месечен мандат изисква много повече от чисто финансово обезпечаване.

Вземането на решения в Европейския съюз е сложен и дълъг процес. Това не са обикновени преговори, а по-скоро преговорен маратон. Решенията са следствие от съчетаването на институционални интереси, правителствени предпочитания, лидерски стратегии, юридически процедури за постигане на споразумение и правене на политика. За да се насочва и ръководи ефективно този процес се изисква сериозна предварителна подготовка. Времето до 2018 година, когато започва Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, никак не е много, а това, което трябва да се свърши, никак не е малко.

Председателстващата страна е важен фактор в преговорния процес в рамките на Съюза. Тя има не само представителни функции и процедурни компетенции, но и сериозен потенциал за влияние както върху съставянето и поставянето на дневния ред, така и върху развитието на преговорите по всеки отделен въпрос. Това налага разговорът за нашите възможни стратегии за успешно председателство да започне още сега.

Ако мандатът на ротационното ни председателство бъде добре подготвен, България ще има възможност да постави някои свои стратегически приоритети в центъра на политическия дневен ред на Съюза. Председателството на ЕС дава и допълнителен стимул да постигнем по-добро представяне по някои показатели, свързани с членството в ЕС, като реформи от сферата на Механизма за сътрудничество и проверка и усвояване на средства от структурните фондове, например. И нещо особено важно за България: ротационното председателство ще даде възможност за фокусиране на националното политическо и обществено внимание върху европейската политика, върху дневния ред на Европа. А това ще бъде изключително полезно за България, която все още се намира в периферията на европейския политически дебат.

На първо място България трябва да изработи ясна визия за развитието на приоритетни сектори – сектори, върху чиито потенциал ще гради социално-икономическото си развитие. Това може да са енергетиката, или биоземеделието, или туризмът, а защо не и IT секторът или културната индустрия. Тези сектори обаче трябва да са предварително определени и да се развиват целенасочено поне няколко години преди началото на председателството на Триото, от което България е част, заедно с Естония и Великобритания.

През изминалите години беше изгубено ценно време, но все още не е късно този процес да навлезе в решителен стадий. Същевременно за да има успех, страната трябва да е разработила и да стартира поредица проекти и инициативи, които хвърлят мост между тези национални приоритетни сектори и европейския дневен ред и които ще се разположат в целия период до началото на председателския мандат през 2018 г.

Ролята на Председателството е роля от сферата на висшата дипломация. Ръководенето на преговорния процес в Съвета изисква тънък усет и умения за медиация, за сближаване на позиции, информираност и познание за национални специфики и интереси. Да получиш ясна и пълна представа за интересите, приоритетите и готовността за компромиси на 27 национални делегации е повече от предизвикателство. А и като правило страните, участници в преговори, не са склонни да споделят цялата информация за своите интереси и намерения. В този смисъл България трябва да поддържа активни дипломатически връзки с европейските партньори и да се утвърди като надежден участник в политическия процес в ЕС. Това е огромно предизвикателство за страна, която е поставена под наблюдение в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка, а и срещу чието присъединяване към Шенгенското пространство има остра политическа съпротива от редица страни-членки.

Затова от особена важност е българските дипломати и експерти, които практически ще осъществяват председателските функции в рамките на шестмесечния период, да имат експертиза, опит и умения на европейско ниво! Това означава разбира се отлично владеене на тънкостите на институционалния и нормотворчески процес в Съюза, не просто перфектно познаване на Правилника за дейността на Съвета. Българските екипи в Брюксел вече имат значителен опит. Но техният капацитет ще трябва да бъде засилен, дори не е пресилено ако кажем, да бъде увеличен няколкократно. Например Словения, която беше сред първите нови страни-членки, поемаща председателството на ЕС, учетворява административния си ресурс в периода на подготовка на председателството.

Не по-малко важен от броя на екипите е въпросът за развитието на лидерски капацитет в администрацията на всички министерства с умения за водене на преговори, медиация и координация. А и на институционалния капацитет на министерствата за работа в европейски мрежи и за координация с широк кръг партньори. Българските правителства през последните няколко години въведоха механизми на ротация на служителите от българските държавни институции в европейски структури. През оставащите три години обаче тя трябва да бъде още по-интензивна и да осигури на българската администрация достатъчен брой кадри с пряк опит в европейските институции.

Българската стратегия за лидерство ще трябва да се основава и на мерки за управление на имиджа. България не може да се похвали с положителен образ сред общественото мнение и медийния дискурс в Европейския съюз. В този смисъл внимателно разработената медийна стратегия на Българското председателство ще бъде една добра политическа инвестиция.

Българската стратегия за лидерство трябва да предвижда и разработване на планове за действие с оглед промени в политическата ситуация в Съюза през 2018. Сега е времето за анализ на рисковете (форсайтинг) и планиране. Какво очаква Европа и света през 2018 година? Кои са потенциалните конфликтни точки, процеси, теми?

България има възможността да се възползва от поуките и опита на десетки председателства до този момент, а и на успехите и грешките на новите страни-членки, повечето от които вече осъществиха по един председателски мандат. Това обаче е и двойно предизвикателство, защото натрупаните уроци са много. В оставащите три години тези уроци трябва да бъдат научени и осмислени. И понеже говорим за ресурси за лидерство, това изисква преди всичко административна приемственост и политическа далновидност. А това са твърде дефицитни ресурси у нас.

-----

*Линка Тонева е доктор по политология от СУ „Св. Климент Охридски“. Работи по проблемите на българското участие в евроинтеграционния процес, включително функционирането на Механизма за сътрудничество и проверка, гражданското участие в провеждането на европейски политики и др.

 

 

 
Снимка БГНЕС

България не разполага със средства, за да започне работа по подготовката на българското председателство на ЕС през 2018 година, стана ясно от изказване на вицепремиера Кунева тези дни. И макар че липсата на средства за финансирането на стратегическите приоритети на България вече не е новина за никого, по-опасното в случая е друго. Още от сега изглежда, че българското председателство на ЕС, както почти всеки проект и политика у нас, ще премине под знака на въпроса колко плащаме, има ли пари, или няма.

Да мислим българското председателство само през призмата на това колко ще ни струва означава да го обречем на сигурен провал. Ролята на лидер на ЕС за 6-месечен мандат изисква много повече от чисто финансово обезпечаване.

Вземането на решения в Европейския съюз е сложен и дълъг процес. Това не са обикновени преговори, а по-скоро преговорен маратон. Решенията са следствие от съчетаването на институционални интереси, правителствени предпочитания, лидерски стратегии, юридически процедури за постигане на споразумение и правене на политика. За да се насочва и ръководи ефективно този процес се изисква сериозна предварителна подготовка. Времето до 2018 година, когато започва Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, никак не е много, а това, което трябва да се свърши, никак не е малко.

Председателстващата страна е важен фактор в преговорния процес в рамките на Съюза. Тя има не само представителни функции и процедурни компетенции, но и сериозен потенциал за влияние както върху съставянето и поставянето на дневния ред, така и върху развитието на преговорите по всеки отделен въпрос. Това налага разговорът за нашите възможни стратегии за успешно председателство да започне още сега.

Ако мандатът на ротационното ни председателство бъде добре подготвен, България ще има възможност да постави някои свои стратегически приоритети в центъра на политическия дневен ред на Съюза. Председателството на ЕС дава и допълнителен стимул да постигнем по-добро представяне по някои показатели, свързани с членството в ЕС, като реформи от сферата на Механизма за сътрудничество и проверка и усвояване на средства от структурните фондове, например. И нещо особено важно за България: ротационното председателство ще даде възможност за фокусиране на националното политическо и обществено внимание върху европейската политика, върху дневния ред на Европа. А това ще бъде изключително полезно за България, която все още се намира в периферията на европейския политически дебат.

На първо място България трябва да изработи ясна визия за развитието на приоритетни сектори – сектори, върху чиито потенциал ще гради социално-икономическото си развитие. Това може да са енергетиката, или биоземеделието, или туризмът, а защо не и IT секторът или културната индустрия. Тези сектори обаче трябва да са предварително определени и да се развиват целенасочено поне няколко години преди началото на председателството на Триото, от което България е част, заедно с Естония и Великобритания.

През изминалите години беше изгубено ценно време, но все още не е късно този процес да навлезе в решителен стадий. Същевременно за да има успех, страната трябва да е разработила и да стартира поредица проекти и инициативи, които хвърлят мост между тези национални приоритетни сектори и европейския дневен ред и които ще се разположат в целия период до началото на председателския мандат през 2018 г.

Ролята на Председателството е роля от сферата на висшата дипломация. Ръководенето на преговорния процес в Съвета изисква тънък усет и умения за медиация, за сближаване на позиции, информираност и познание за национални специфики и интереси. Да получиш ясна и пълна представа за интересите, приоритетите и готовността за компромиси на 27 национални делегации е повече от предизвикателство. А и като правило страните, участници в преговори, не са склонни да споделят цялата информация за своите интереси и намерения. В този смисъл България трябва да поддържа активни дипломатически връзки с европейските партньори и да се утвърди като надежден участник в политическия процес в ЕС. Това е огромно предизвикателство за страна, която е поставена под наблюдение в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка, а и срещу чието присъединяване към Шенгенското пространство има остра политическа съпротива от редица страни-членки.

Затова от особена важност е българските дипломати и експерти, които практически ще осъществяват председателските функции в рамките на шестмесечния период, да имат експертиза, опит и умения на европейско ниво! Това означава разбира се отлично владеене на тънкостите на институционалния и нормотворчески процес в Съюза, не просто перфектно познаване на Правилника за дейността на Съвета. Българските екипи в Брюксел вече имат значителен опит. Но техният капацитет ще трябва да бъде засилен, дори не е пресилено ако кажем, да бъде увеличен няколкократно. Например Словения, която беше сред първите нови страни-членки, поемаща председателството на ЕС, учетворява административния си ресурс в периода на подготовка на председателството.

Не по-малко важен от броя на екипите е въпросът за развитието на лидерски капацитет в администрацията на всички министерства с умения за водене на преговори, медиация и координация. А и на институционалния капацитет на министерствата за работа в европейски мрежи и за координация с широк кръг партньори. Българските правителства през последните няколко години въведоха механизми на ротация на служителите от българските държавни институции в европейски структури. През оставащите три години обаче тя трябва да бъде още по-интензивна и да осигури на българската администрация достатъчен брой кадри с пряк опит в европейските институции.

Българската стратегия за лидерство ще трябва да се основава и на мерки за управление на имиджа. България не може да се похвали с положителен образ сред общественото мнение и медийния дискурс в Европейския съюз. В този смисъл внимателно разработената медийна стратегия на Българското председателство ще бъде една добра политическа инвестиция.

Българската стратегия за лидерство трябва да предвижда и разработване на планове за действие с оглед промени в политическата ситуация в Съюза през 2018. Сега е времето за анализ на рисковете (форсайтинг) и планиране. Какво очаква Европа и света през 2018 година? Кои са потенциалните конфликтни точки, процеси, теми?

България има възможността да се възползва от поуките и опита на десетки председателства до този момент, а и на успехите и грешките на новите страни-членки, повечето от които вече осъществиха по един председателски мандат. Това обаче е и двойно предизвикателство, защото натрупаните уроци са много. В оставащите три години тези уроци трябва да бъдат научени и осмислени. И понеже говорим за ресурси за лидерство, това изисква преди всичко административна приемственост и политическа далновидност. А това са твърде дефицитни ресурси у нас.

-----

*Линка Тонева е доктор по политология от СУ „Св. Климент Охридски“. Работи по проблемите на българското участие в евроинтеграционния процес, включително функционирането на Механизма за сътрудничество и проверка, гражданското участие в провеждането на европейски политики и др.

 

 

Коментари

jorokolev66's picture
jorokolev66
jorokolev66

jorokolev66

Информираща статия, благодаря! :)

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията