СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН – Федералното правителство на Германия се подготвя за възможно излизане на Гърция от еврозоната. В момента експерти обмислят варианти за действие в случай, че гръцката радикална левица “Сириза” излезе победителка на предсрочните избори на 25 януари и излъчи премиер.

Това съобщава днес в. “Билд”, позовавайки се на осведомен източник, близък до правителството на Ангела Меркел.

В последния си брой от понеделник сп. “Шпигел” също писа, че Меркел и финансовият й министър Волфганг Шойбле вече не изключвали излизане на Гърция от еврозоната, тъй като това не би се отразило като ефекта на доминото. Такава опасност имаше в началото на финансовата криза, но междувременно Испания и Италия се стабилизираха.

Според “Билд” канцлерката е била категорична, че ако “Сириза” дойде на власт и изпълни заканите си за преразглеждане на курса за икономии и реформи, Атина няма да получи останалите 10 милиарда евро по спасителния пакет.

До този момент Гърция получи 240 милиарда евро.

Според експертите на Меркел, ако се съзре опасност южната ни съседка да е вън от еврозоната, гърците ще щурмуват банките, за да изтеглят спестяванията си. Това би довело неизменно до банков колапс. В такъв случай спасението би било едно-единствено – наливане на още милиарди, което европейските данъкоплатци не биха простили на политиците си.

Възможно ли е все пак изваждането на държава от еврозоната? Юридически - не. Договорите от Маастрихт и Лисабон не допускат такъв вариант, членството в еврозоната е неотменимо. Няма нито една клауза, която да визира обратното. За да бъде въведена подобна възможност, трябва да се променят договорите. Това обаче могат да направят всичките 28 членки на ЕС, включително Гърция.

Има обаче друга теоретична възможност – в съответствие с конституцията си дадена държава може да излезе от Европейския съюз. Така през 2017 г. във Великобритания се очертава референдум за оставане или излизане от ЕС.

Ако и Гърция прибегне до подобен ход и излезе от съюза, това де факто би довело и до излизане от еврозоната. Атина обаче категорично не желае такава стъпка.

Публикациите в “Шпигел” и “Билд” станаха повод за бурни реакции в Германия и извън нейните предели.

“Безотговорните спекулации по вариант за излизане на Гърция от еврозоната не са в ничия полза. Такъв дебат не е актуален”, заяви за “Ди Велт” председателят на Европейския парламент Мартин Шулц.

Германският социалдемократ нарече призивите, макар и косвени, към гърците да внимават коя партия ще предпочетат на изборите “съвети, за които никой не е молил”. В Гърция се зараждало усещането, че съдбините им решавали Берлин и Брюксел. Същевременно Шулц предупреждава, че ефекът би могъл да е обратен – хвърляне на избирателите в обятията на радикални сили.

Говорителят по бюджетна политика на фракцията на социалдемократите в Бундестага Йоханес Карс обвини Меркел, че без всякаква разумна аргументация поела към антиевропейски курс.

Лидерът на германските либерали Кристиан Линднер изрази мнение, че канцлерката сама провокирала излизане на Гърция от еврозоната и така поставяла на карта всичко постигнато в Европа.

Австрийският финансов министър Ханс Йорг Шелинг призова за въздържание и спокойно изчакване на резултата от гръцкия вот на 25-и т. м.

Реагира и лидерът на “Сириза” Алексис Ципрас.  Пред интернет изданието “Хъфингтън пост” той обвини правителството на Меркел в съчиняване на небивалици. Ципрас бил сигурен, че политиката на неговата партия била “надежда за промяна на курса в цяла Европа”.

Точно в това Берлин съзира опасност – прегазване на договореностите за стриктна финансова и бюджетна дисциплина, което всъщност цели “Сириза”.