ЕС ще ускори преговорите си с надеждни партньори като Норвегия с цел смъкване на цените за вноса на газ.

Това заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя говори по време на дебат за ескалация на руската агресия в Украйна в Европейския парламент в Страсбург.

Преговорите за по-евтини доставки са част от компонентите на пътната карта, която Фон дер Лайен смята да представи в писмо до лидерите на страните от ЕС преди неформалната им среща на 7 октомври в Прага.

Много от доставчиците на газ искат да сключат изгодни и за двете страни договори с ЕС, увери Фон дер Лайен.

„Трябва да избегнем сценарий, при който държавите отново ще се надцакват на световния пазар и ще вдигат цените за Европа“, изтъкна тя.

Комисията е готова да обсъди и таван на цените на газа, използван за производството на ток. Причината е, че скъпият газ вдига цените и на тока.

Идеята бе огласена през март. Тогава обаче ситуацията бе различна, припомни председателят на ЕК. Днес повече страни членки са отворени за това предложение в сравнение с март.

Таванът обаче трябва да бъде оформен така, че да гарантира сигуростта на доставките.

Освен това нидерландският хъб TTF, който се явява нещо като ценови регулатор на газа, вече не присъства на европейския пазар, включващ повече втечнен природен газ. Таванът е временно решение, докато не бъде разработен нов европейски ценови индекс, гарантиращ по-добро функциониране на пазара.

Същевременно ЕС ще пази ключовата си инфраструктура с помощта на НАТО, стана ясно от изявлението на Урсула фон дер Лайен.

Това е част от плана в пет точки, които ЕК смята да представи. Той е насочен към по-добра охрана на ключовата инфраструктура след саботажа срещу тръбопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ на дъното на Балтийско море.

„Тръбопроводите и подводните кабели свързват европейските граждани и компании със света. Те са спасителен пояс за енергетиката“, изтъкна Фон дер Лайен.

Планът е следният:

1. Ново законодателство, което да гарантира устойчивост на ключовата инфраструктура в ЕС. Идната седмица то ще бъде гласувано от ресорната комисия в Европейския парламент;

2. Стрес тестове на инфраструктурата в ЕС. Трябва да бъдат идентифицирани слабите точки и Съюзът да бъде подготвен за внезапни сривове. След енергийните инсталации ще има стрес тестове и за други сектори с висок риск като морската цифрова и електрическа инфраструктури;

3. Увеличаване на капацитета за отговор чрез Европейския механизъм за гражданска защита. Така ЕС ще помогне на страните членки да се справят със сривовете в ключовите инфраструктури с помощта на гориво, генератори или подслони;

4. По-добро наблюдение чрез спътници с цел засичане на потенциални заплахи;

5. Засилване на сътрудничеството с НАТО и ключови партньори като САЩ по тези ключови въпроси.

От месеци насам руският президент Владимир Путин използва енергията като оръжие, припомни Урсула фон дер Лайен.

ЕС обаче намали потреблението на газ с близо 10 на сто. Доставките по тръбите на руски газ намаля от 40 на 7,5 процента. Това намаляване е компенсирано с увеличен внос на втечнен природен газ, най-вече от надеждни доставчици като САЩ, Норвегия и други страни.

Газохранилищата в ЕС са вече запълнени на 90%. Това е с 15 на сто повече в сравнение с този ден преди година, изтъкна председателят на ЕК.

Тя изтъкна също, че руският президент Владимир Путин използва хиляди руски войници като пушечно месо, като ги изпраща в Украйна.

Европа ще се освободи от енергийната си зависимост от Русия, която оформяше политиката й към тази страна, а като производна от нея – и политиката към Украйна.

Това мнение изказа върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.

„Сега вече ще имаме ясна политика към Украйна, доминирана от волята и желанието тя да бъде член на ЕС“, увери дипломат номер 1 на Европа.

Въпреки опасния сценарий, в който Путин заплашва с ядрено оръжие, ЕС не трябва да отслабва подкрепата си за Украйна, предупреди той.

„Войната не може да свърши заради умората на Запад, както смята Путин. Той смята, че демокрациите са слаби, че общественото мнение няма да приеме студена зима. Той чака студената зима, която винаги е спасявала руската войска. Очаква студът, спирането на газа да минират волята ни да продължим подкрепата за Украйна. Молим европейците да разберат какво е заложено. Нашата подкрепа за Украйна трябва да бъде непоколебима, защото нейната сигурност е неразривно свързана с нашата. И това, което се решава, е и нашето бъдеще“, обобщи Борел.

Въпреки блестящото си справяне досега Европа не трябва да се самовъзхвалява, смята българският евродепутат Илхан Кючюк от ДПС и либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ).

„Трябва да продължим с подкрепата за храбрите украинци. Те водят битка и за нас, за европейските ценности. И заслужават нашето възхищение“, каза той.

По думите му Европа ще се справи с всички кризи само ако покаже единство. Кючюк призова ЕС да бъде по-единен от когато и да било.

Нападки към Кирил Петков и готовност на ГЕРБ да управлява

Андрей Ковачев от ГЕРБ и Европейската народна партия (ЕНП) използва изказването си, за да нападне президента Румен Радев и правителството на Кирил Петков заради подхода им към Украйна. И изрази готовността на ГЕРБ да управлява.

„Срамно бе поведението на предишното българско правителство на Петков, което не подкрепи изпращането на военна техника за Украйна. Колеги отляво, това бе направено в полза на вашата партия. Тъжно е, че България не се присъедини към  позицията на централно- и източноевропейските държави по темата за Украйна и НАТО, въпреки огромното мнозинство български граждани, които гласуваха за проевропейски партии на изборите в неделя“, каза Ковачев.

И допълни, че страната ни сега има нужда сега от стабилно проевропейско управление. И ГЕРБ ще направи всичко възможно това да се случи.