След двете пандемични години общият брой постъпващи дела започва бавно да се завръща към старите показатели - те са повече от половин милион за цялата съдебна система.

Районните съдилища са задръстени с море от заповедни производства - около 50% от всички дела.

На районно ниво има 10% повишение на наказателните дела спрямо 2020 г., но е факт огромен дисбаланс между различните органи на съдебната власт.

През същото време в Апелативния спецсъд, който статуквото се бореше със зъби и нокти да не бъде закриван, са постъпвали по 2.51 дела месечно на магистрат, а във военно-апелативния - дори по 0.9.

Това са някои от изводите, представени днес накратко в Съдийската колегия на ВСС от годишния анализ на натовареността на съдилищата за 2021 г.

Докладва ги Даниела Марчева, която призова „да гледаме с една условност", тъй като все още натовареността не се смята чрез новата Единна информационна система.

Малко числа

Общо новообразуваните дела в България са 546 530 за 2021 г., което е по-малко с 8 % от предходната година и с 9% от 19-а г. Очакването е обаче към 2023 г. да се възстановят показателите отпреди пандемията.

Свършените дела са 550 209, което означава, че съдиите са приключили повече дела, отколкото са постъпили, а в 3-месечен срок са финализирани 80% от тях.

Марчева специално спомена, че броят на съдиите не е променян на практика през последните 4 г., за които нямаме увеличение на щата с повече от 5-има съдии.

Въпреки това, тя спомена, че само преди дни излезе статистика от Съвета на Европа, че в България съдиите и съдебните служители са 2 пъти повече от средната европейска норма. У нас на 100 000 души население (при това - без актуализация от новото преброяване, б.а.) се падат 31.58 съдии при 17.6 средно за останалите членки и над 91 съдебни служители при 56.13 средно за СЕ.

"Българската система е свръхобезпечена, но парадоксално е, че ефективността й се възпрепястства от неравномерното разепределине на този ресурс", обобщи Даниела Марчева.

Статистически най-голямата натоваренсот остава при районните съдилища, но там има и дисбаланст от 5 пъти между най-натоварените и най-ненатоваренита институции.

Като брой дела някои съдии са гледали 52 повече казуси годишно от свои колеги. Бе казано и че действителната натовареност е още по-висока, защото от това най-ниско ниво винаги има командировани нагоре, и така реалната щатна численост никога не е колкото тази на хартия.

Относно апелациите - в последните 3 години повече от половината дела в цялата страна са в Софийския апелативен съд. Натовареността на един съдия в САС е най-голяма при гражданските дела - там един магистрат месечно получава 9.41 броя дела.

При наказателните на дъното като натовареност са Апелативният спецсъд (вече закрит), където един съдия е получавал по 2.51 казуса месечно и традиционният "двойкаджия" - Военно-апелативен съд, където един съдия гледа по 0.9 казуса месечно (там още от времето на Сотир Цацаров той парираше всякакви дори най-плахи опити да се "пипа" във военните съдилища или прокуратури, б.а.).

Общо апелативните съдии са свърширли 13 766 дела за годината, като 80% от тях са в тримесечен срок. Най-малко се разглеждат като брой в Апелативен съд - Бургас.

В окръжните съдилища са постъпили 78 071 казуса, като са свършени 77 177 – почти 96 % от всички.

Средната натовареност е 8.53 дела месечно на един магистрат, като естествено най-претрупан е СГС (при това - без тази година да се влеят там и делата на Специализирания съд, б.а.).

Традиционно най-тежко е при районните съдилища, където са влезли 411 872 нови дела, от тях 73% граждански. Приключените са 341 454 – близо 82%. Но всъщност гражданските дела се увеличават на всички инстанции.

По 15.33 дела постъпват месечно на съдия в административните съдилища. При тях пък разликата между най-навотарения и най-ниско натоварения магистрат е цели 15 пъти.

При военните съдилища натовареността традиционно е драстично ниска – статистически там един магистрат е получавал месечно 5.10 бр. дела, но от тях повече от 60% са били "Частни наказателен характер", иначе казано - разпити. Реалните наказателни дела от общ характер, които гледа един военен магистрат, са 0.63 броя месечно.

Закриването на малки съдилища се отлага

Днес бе обсъден и резултатът от обществените обсъждания по повод идеите на ВСС поне 4 малки и ненатоварени съдилища да станат териториални отделения към други под форма на някакво "оптимизиране", "вливане" или закриване. Даниела Марчева обобщи, че по места не се е получило нито едно одобрително становище - дори за съда в Гълъбово, където трайно няма нито един желаещ съдия да работи, а Раднево е съвсем наблизо.

Въпреки това се оказва, че обществен транспорт няма. Ако бъде закрит съдът в Гълъбово, жителите ще пътуват неизвестно как около 100 км на ден, за да получат една услуга.

Сходен е случаят занарочания за закриване съд в Елена, където пък пътят към Дряново бил толкова нефункционален, че е проблем да се стигне дори през лятото.

Другите два нарочени - РС в Каварна и Тохполовград пък имат специфики заради мигрантския натиск и близките граници.

"Ще пострадат най-ниските слоеве от обществото. Застаряващо население с ниски доходи без лични автомобили. Дори да имаме единен портал за електронно правосъдие, едва ли тези слоеве ще могат да се възползват", каза Даниела Марчева.

Участие в заседанието на Съдийската колегия взе и служебният правосъден министър Крум Зарков:

"Ясно е какво не може да се направи. Въпросът е какво да направим за уеднаквяване на натоварването на съдилищата – достатъчно ефективни неща могат да се направят и само със законови промени", каза той, като обеща служебното правителство да подготви такива за депутатите.

И даде пример с удачната промяна на компетеността по застрахователни дела.

Въпреки това, когато думата взе председателят на ВАС Георги Чолаков, стана кристално ясно, че прекрояването на съдебната карта остава за светлото бъдеще. Един от хората, които задават ясно тенденциите на целия ВСС, той обяви, че счита, че в момента не може да тръгнат да закриват или да правят "някакви отделения, защото ще бъдем като слон в стъкларски магазин".

Чолаков се обяви за "задлъбочени анализи и обсъждания" и призова останалите власти да "вземат проблема като свой проблем".

"Да, трябва да се направи тази реформа! Да, тя предстои. Да, тя е неизбежна. Но смятам, че трябва да бъде направена след консенсус на всички нива", ясно каза той.

Така Съдийската колегия прие всички изнесени днес факти за сведение.