Парламентът прие решение, с което даде мандат на премиера Кирил Петков да одобри преговорната рамка с Република Северна Македония, предложена от френското председателство на Съвета на ЕС. 170 депутати гласуваха "за",  37 "против", 21 се "въздържаха".

Решението за вдигането на българското вето върху преговорите на Скопие за членство в ЕС бе подкрепено от "Продължаваме промяната", ГЕРБ, ДПС и "Демократична България"

Имаше три проекта за решение, като бе приет този на "Демократична България". Предложенията на ГЕРБ и ДПС не бяха подкрепени.

Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов, чийто подпис стои под проекта за решение изтъкна, че френското предложение е добро и това е било заявено и от външната министърка Теодора Генчовска.

"Чуйте какво казват в Скопие. Това е най-ясната индикация", заяви Иванов.

Той изтъкна, че най-силният инструмент за натиск е процесът на преговорите и припомни какво се е случвало в България, докато тя е преговаряла с ЕС.

"Именно тогава България направи най-големите реформи, принудена, убедена, подтикната, от условията, които й бяха поставени. Няма по-голям инструмент за трансформация от предприсъединителния процес", заяви Иванов.

Той обясни, че България не вдига ветото, а подсилва силата на своето вето. И допълни, че ако Скопие не изпълнява своите ангажименти ветото ще бъде със силата на цялото европейско семейство.

"Като не променят Конституцията няма да видят преговори", категоричен бе Иванов.

И допълни, че това е абсолютно еднозначно във френското предложение.

"Няма да бъде допусната никаква неравнопоставеност. Желязно условие. Сега това е гарантирано с гаранции на всички европейски институции", каза Иванов.

Според него "ние нямаме време да не бързаме".

"Френското председателство е онзи прозорец на възможност, от който да се възползваме. Като приключи политическите условия изчезват. Всеки, който се противоиоставя, поема риска да пропуснем изключително важен шанс да получим висока степен на гаранции.

Нашият интерес е в крайна сметка Западните Балкани да получат европейска перспектива, това е наш интерес. Истинска свързаност, преодоляване на травматични разделения.

Най-добрият начин, в който ние можем да се съберем заедно, е да станем част от европейското семейство. Няма граници. Това е, което искаме за двете общества, това е което можем да постигнем днес", каза още Иванов.

Председателят на ДПС  Мустафа Карадайъ заяви, че партията винаги е подкрепяла присъединяването към ЕС на Западните Балкани.

Тошко Йорданов ("Има такъв наод") заяви, че френското предложение не покрива изискванията на България и в него има отклонения от досегашните позиции на парламента и КСНС по темата.

"Днес ще е позорен ден за България, защото както винаги народни представители ще бъдат национални предатели", коментира той.

"Отклонението е обявянето на условието за Конституцията. Това е надграждане на българската позиция", отговори му Иванов.

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов изтъкна, че президентът Макрон е казал, че е упражнен много силен натиск върху България. Според него не става въпрос за български компромис, а евроатлантически компромис. Той изтъкна, че този натиск не се крие, а хората, които го упражняват, дори се хвалят с него.

"Ветото показваше мъжество и характер, до онзи ден беше консенсусно. Преди три дни се оказа, че не е така. С Македония сделки не можем да правим", каза Костадинов.

Той изтъкна, че Скопие ще отхвърли всяко споразумение, защото е под влияние на Сърбия.

"Македония е България, България е Македония", каза Костадинов.

Христо Иванов го репликира:

"България е сериозна страна. Да, върху нашата дипломация се упражнява ежедневно натиск. Така е на международната сцена.

Македония да се приближава към ЕС и да излезе от сръбската орбита - това е нашият интерес. Да, Македония е България и България е Македония и това ще стане в ЕС".

Иванов допълни:

"Аз съм разговарял многократно с посланици на европейски държави, винаги съм защитавал българския национален интерес. Бих разговарял и с руския псланик. Бих й казал, че е време да си тръгне от България".

Мустафа Карадайъ обясни, че въпросът е да се отпуши преговорният процес и това не означава членство още сега.

"Няма нужда всяка тема да я ползваме за разделение в обществото", заяви той.

Атанас Славов ("Демократична България") изтъкна, че френското предложение реферира към протоколите на междуправителствената комисия.

"Изключително условия в протокола е разсекретяването на документите на УДБА. Да се види кой е издевателствал над българите", каза Славов.

Според него френското предложение е добро, защото поставя висок европейски стандарт. И всичко повече, което искаме, трябва да го постигнем в двустранните отношения със Скопие.

Тошко Йорданов репликира:

"Във френското предложение се оставя отворена врата за езика. Македонците ще могат във всеки един договор да твърдят, че говорят на македонски език. Македонски език няма.

Всеки, който твърди обратното е национален предател. Историческите проблеми са сложени след вдигането на ветото. Вдигайки ветото, ние губим всякакъв контрол".

Славов отговори:

"Нищо в процеса на присъединяване не може да бъде тълкувано като признаване от България на съществуването на македонски език. Това пише в предложението, с приемането му ние не признаваме съществуването на македонски език. Няма как да очакваме всички държави-членки да застанат зад нашите основателни претенции".

Той допълни, че когато започнат преговорите ние ще можем да налагаме "не едно, а много вета". И ние не намаляваме, а засилваме контрола върху преговорния процес.

Тома Биков (ГЕРБ) изтъкна, че политиците трябва да се съобразяват с реалностите и с фактите, а не с желанията.

"В Балканската война България е получава предложение да вземе Егейска Македония. Нашето желание е да вземем и Вардарска Македония. И затова накрая получаваме само Пиринска.

Можем ли да получим по-добро от това предложение? Аз мисля, че нямаме такава възможност. Може да искаме, може нашите идеи да са много справедливи, но можем ли да го получим", каза Биков.

Той допълни, че стъпката, която се прави днес не е много голяма. И че Бъгария и Република Северна Македония не са били в една общност от 1878 г. насам.

"Всички усилия на българската държава трябва да са хората от двете  страни на границата да живеят в обща геополитическа цивилизационна зона. Тогава ние ще станем един народ", каза Биков.

И допълни, че след 150 години разделение, след две национални катастрофи, не можем да очакваме бързо да имаме нормални отношения.

Според Биков ветото е свършило своята работа, защото е фокусирало българските искания и те са били разбрани от партньорите в ЕС.

"Не очаквам някой друг да защити българския национален интерес", каза Биков.

И допълни:

"Ние трябва да сме готови да даваме на Македония, за да имаме влияние там. Не можем да очакваме любов от Македония. Точно романтизмът ни докара до това днес - да не можем да говорим на един език с нашите братя, въпреки че говорим на един език.

Който в Скопие е против България, той е и против в Европа. Ние се опитваме да измъкнем Македония от орбитата на Югославия. ЕС е средство и огромна възможност България да бъде силна държава. Френското предложение показва, че България не е слаба държава. През ЕС имаме повече инструменти за защитим националния си интерес.

Единствената ни разлика е кога да се случи началото на преговорите. И тук има гаранция, че въвеждането на българите в Конституцията ще гарантира техните права. Българите в Македония са с нарушени права. Една не малка част от тях подкрепят това споразумение. Над 100 хил. са с български паспорти.

Да вземем това, което ни се дава сега и от утре да продължим да се борим за това, което ни се полага".

Настимир Ананиев ("Продължаваме промяната) заяви:

"Македония е България? Да, а България е Европа. В чии интерес е да спираме Македония за ЕС".

Екатерина Захариева (ГЕРБ) коментира, че гласува с чиста съвест за даване на зелена светлина на Скопие.

"Правата на македонските българи, езика на омразата, преустановяване на дискриминацията, стават част от клъстъра "Фундаментални въпроси" и ще се наблюдават през целия път на прегоорите. Исканията на България не са дребнаво историческо заяждане, а борба за настоящето и бъдещето", каза Захариева.

Според нея проблемите ни със Скопие не са двустранен въпрос, а европейски въпрос за защита на правата на човека, развитие на добросъседски отношения и др. Захариева изтъкна че българската дипломация е успяла да обясни, че това всъщност не е просто двустранен въпрос. И призна, че това е отнело 2 години.

Кристият Вигенин (БСП) заяви, че България е върнала темата за Западните Балкани в ЕС. Според него липсата на добронамереност и некомпетентността на българското правителство са довели ситуацията до блокаж.

"В момента няма правителство, няма парламент. Колеги от ГЕРБ, можехте ли да изчакате с една седмица с вота на недоверие? "Има такъв народ" - нали свалихте правителството, за да не бъде изършено предателство. Преди два дни вашият министър предлага на правителството да бъде свалено ветото", каза Вигенин.

Според него ключов момент е двустранният протокол в това предложение, но този протокол не е подписан и не е договорен изцяло. Вигенин смята, че депутатите нямат контрол върху съдържанието на този протокол.

"И как може министър в оставка да подпише такъв протокол", попита той.

И допълни:

"Как смятате, че изглежда всичко това в очите на българските граждани? Даже и най-доброто предложение да е пак не изглежда убедително да се юрнем всички през глава да одобряваме нещо, което някои твърдят, че никога вече няма да има по-добро предложение. Реално ни притискат, не че е така.

Предложението е стъпка във вярната посока, но има елементи, които не ни удовлетворяват, пресичат червените линии, които сме дали при създаването на правителстото.

Не сме готови на компромис по този въпрос днес. Имаме нуждата да продължим дискусиите.

Предлагаме парламентът да не взема окончателно решение днес, да продължим преговорите със следващото председателство. Да се стабилизира политическата ситуация.

Компромис днес означава компромис с българския интерес. БСП не е готова днес да направи такъв компромис".

Вигенин каза, че БСП е против предложението на ГЕРБ и ДПС, а проекта на "Демократична България" е "по-близо до истината, но недостатъчно". Затова партията ще гласува "въздържал се" по този проект.

"Каквото и да се реши днес проблемите остават", обобщи Вигенин.

Малко преди гласуването от "Възраждане" използваха цялото си време, за да се упражнят на тема "национално предателство" от парламентарната трибуна. Включително си правеха реплики един на друг, за да могат след това да имат и дуплики. Депутатите от "Възраждане" се заканиха в следващ парламент да ревизират това решение.