Едва 50 души администрация в Националния институт за недвижимо културно наследство се опитват да спасяват недвижимите културни ценности в България. И не се справят - всяка година около 400 ценни сгради у нас биват унищожавани по един или друг начин, обяви на пресконференция в БТА директорът на Института арх. Петър Петров.

"Няма система за поддържане на културното ни наследство. Държавата отказва да го опазва. Държавата ни е изоставила напълно. Ние издаваме по 2000 становища за сгради всяка година, но голяма част от тях не могат да бъдат изпълнени", подчерта той.

Проблем е, и че тези становища на практика нямат законова сила.

През годините е имало планове в общините да се създадат допълнителни звена, които да помагат на НИНКН - но те са изоставени и забравени. Инициативите за промени в Закона за културното наследство - това да бъде над останалите закони, когато става дума за културни ценности - също са спрени, обясни арх. Петров.

И даде пример - опити да бъдат наложени изисквания за енергийна ефективност на сгради, които няма как да отговарят на тези изисквания, без да бъдат фундаментално променени.

"В практиката се случва разрушаването на обекти на недвижимото културно наследство да става законно. Провежда се комисия по искане на собственика, която да установи състоянието на конструкцията. Стана така, че със становището на едно външно лице сградата може да бъде "до изградена", но не автентично, а с бетон, стиропор и алуминиева и пластмасова дограма, каквато има на пазара", даде пример той.

И съобщи данните на НИНКН - в България има 39 500 недвижими културни ценности. От тях защитени обекти са само 480. Останаите 39 120 са под постоянна заплаха от разрушаване.

Арх. Петров призна, че е провел срещи с последното правителство и е направил редица предложения за преструктуриране на Института и преминаване на делегиран бюджет, но това е оставено без решение. Той призна и че в България просто няма необходимия брой експерти, трябва да бъдат привлечени още десетки.

"С тази пресконференция искаме да получим съдействие и да окажем натиск да спрем това отношение, на което сме подложени. А не да се появяваме по вестници и списания, когато някоя къща вече бива разрушена. Губим средата и обществената стабилност", заключи той.