Това са най-масовите демонстрации след движението за демокрация в Китай през 1989 г., което беше кърваво потушено от военните. През изминалите дни протестни шествия се проведоха в столицата Пекин и други градове с над един милион жители като Шанхай, Чънду, Чунцин, Ухан, Нанкин, Сиан и Гуанджоу. Китайците масово излязоха на улицата, за да се обявят против строгите мерки на китайската политика срещу COVID-19 като многократен локдаун, продължаващ вече трета година, масови тестове за коронавирус и принудителна карантина.

Първоначално полицията бе изненадана, но вече успява да овладее положението с брутално насилие и многобройни арести. Наложено е пълно информационно затъмнение. Социалните медии бяха пълни с видеозаписи от протестите, които бързо бяха изтрити от цензурата.

„Държавата на репресиите се опитва да се покаже с цялата си сила“, коментира кореспондентката на германската телевизия ARD Мари фон Малинкродт.

Пожар в апартамент в Урумчи е причина за недоволството

Причина за редките публични прояви на недоволство е пожарът в един апартамент в метрополиса Урумчи в северозападния китайски автономен район Синдзян, при който загинаха най-малко десет души. Много хора изразиха подозрение, че огнеборците изобщо не са стигнали до горящия апартамент заради мерките срещу пандемията и затворените квартали.

Това изкара на улицата хора във всички големи градове. В знак на съпротива и протест срещу цензурата много демонстранти държаха празни бели листове хартия. Те скандираха „Отменете блокирането!“ и „Не искаме PCR тестове, искаме свобода!“.

Заради строгите мерки срещу вируса недоволството сред населението расте от седмици. Много градове с милиони жители са до голяма степен парализирани. Хората са тормозени с постоянни тестове, полицейски час, принудителна карантина, пълно наблюдение чрез приложения за проследяване на контактите.

Дългият локдаун съсипва производството и отдавна се отразява драматично върху икономическото положение на средната и работническата класа. Всъщност това е и основната причина, която изкара хората на улиците въпреки заплахата от арести и затвор. Китайците остават масово без работа и вече трудно плащат сметките си.

Като реакция на пожара и протестите общинските власти в Пекин обявиха, че вече няма да издигат огради, за да блокират достъпа до жилищните комплекси, в които има потвърдени случаи на заразяване с коронавирус.

„Проходите трябва да бъдат свободни за медицински транспорт, бягство и спасяване“, заяви Уанг Дагуан, служител на градската служба за контрол на заболяванията в Урумчи.

Той обаче не даде подробности относно пожара в апартамента в Урумчи.

Междувременно производственият и търговски метрополис Гуанджоу в южната част на страната обяви, че от някои жители вече няма да се изисква да се явяват на масови тестове. Посочената причина е необходимостта от пестене на ресурси. Гуанджоу е най-големият хотспот на болестта в Китай.

Комисията по здравеопазване на страната съобщи тази седмица за нов пик на инфекциите в страната, като броят на новите заразявания е около 40 000. В Пекин са регистрирани малко под 3900 случая. Експертите смятат, че една пета от втората по големина икономика, а следователно и стотици милиони хора, вероятно ще бъдат засегнати от блокирането в цялата страна. Поради това много компании нямат възможност да работят с пълен капацитет. Техните служители, а най-вече работниците мигранти от по-бедните части на страната, често трябва да се примиряват със загуба на няколко заплати.

Въпреки това китайското правителство изглежда иска да се придържа към политиката си на нулев ковид. Вестникът на Комунистическата партия призова за ефективно прилагане на антивирусната стратегия.

„Фактите доказват, че всяка версия на плана за превенция и контрол е издържала практическия тест“, пише вестникът.

 Говорителят на Министерството на външните работи Чжао Лицзян също заяви в Пекин в отговор на журналистически въпрос относно недоволството на много граждани и демонстрациите: „Това, което те твърдят, не отразява случилото се в действителност." В забележително краткия си отговор говорителят изразява убеждението си, че борбата с пандемията от коронавирус ще успее - "под ръководството на Комунистическата партия и с подкрепата на народа".

Берлин предложи ваксини BioNTech

Германското правителство посочи ваксинирането като инструмент за справяне с кризата. След три години пандемия трябва да се каже, че Европа и Германия имат "много добър опит с ваксините", заяви говорителят на правителството Щефен Хебестрит. Това беше ясно заявено и от канцлера Олаф Шолц по време на неотдавнашното му посещение в Китай, каза той и добави, че има планове за съвместно предприятие между BioNTech и китайски партньор.

По време на посещението на Шолц в Пекин беше постигнато съгласие, че ваксината на BioNTech може да се използва в Китай, поне за живеещите там чужденци. Досега страната не е одобрила никакви чуждестранни ваксини, например такива с РНК, а е разрешил използването само на собствените си конвенционални продукти. Още след пускането на китайските ваксини на пазара обаче стана ясно, че те са неефикасни срещу COVID-19 и държавите, които ги бяха поръчали, преминаха изцяло към западни ваксини.

Нулев COVID-19 - "невъзможно да се приложи в реалността".

Строгата стратегия на Китай за нулево разпространение на вируса е обречена на неуспех, заявиха обаче вирусолози в Европа. Според експертите ваксинацията е единственият начин Китай да се справи с пандемията. Това препоръчва и Алисия Гарсия Хереро в Хонконг. Тя е главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион във френската инвестиционна банка Natixis. Хереро разглежда недоволството на китайския народ от икономическа гледна точка. Мерките срещу "короната" оказват силно влияние върху китайската икономика. Много хора са загубили работата си и разполагат с по-малко пари. Като цяло потреблението е слабо.

„Ако Китай приложи масова програма за ваксинация, това ще има пряко въздействие върху икономиката, казва Хереро. - Това може да промени малко пазарните очаквания. Но дори и сега не чувам някой да говори за ваксинация."

В страната с население от 1,4 милиарда души не се провеждат мащабни кампании за ваксинация. Вместо това вече почти три години хората в Китай живеят в условията на повтарящи се блокади, масови тестове, ограничения за напускане на страната и пътувания.

Протести не само срещу COVID

Но хората на улицата не протестират само срещу ограниченията заради пандемията. Едно от исканията им е държавният и партиен лидер Си Цзинпин да подаде оставка.

„Много отдавна хората не са излизали физически на улицата и не са изразявали публично и на висок глас конкретни опасения“, подчертава Катя Дринхаузен от Института за изследване на Китай "Мерикс" в Берлин.

Протестите са необичайни за страната, отчасти защото в Китайската народна република няма свобода на печата, свобода на изразяване и право на демонстрации. Въпреки това те се провеждат едновременно на различни места в Китай, вдъхновени една от друга, но това не може да бъде пряко опасно за държавния и партиен лидер Си Цзинпин.

"През последните десетилетия партийната държава е изградила много сложен апарат за сигурност", казва Дринхаузен.

Основните стълбове на държавата - наблюдението с камери и сравнително голям брой полицейски служби и служби за вътрешна сигурност, са добре известни, а апаратът за мониторинг функционира и в интернет. В контролираните от държавата китайски медии не може да се намери нищо за протестите; в онлайн мрежите снимките и видеоклиповете бързо се изтриват от органите за цензура.

За да намали донякъде гнева, Държавният съвет свика пресконференция във вторник. Онези, които се надяваха на облекчаване на политиката на строг локдаун обаче, бяха до голяма степен разочаровани. Пекин няма да отстъпи от нея. Но поне правителството най-накрая заговори за кампания за ваксиниране.

„Трябва да ускорим ваксинацията срещу COVID-19, особено сред възрастните хора“, заяви Ми Фенг, говорител на Комисията по здравеопазване в Пекин - сигнал за отваряне на страната поне в средносрочен план.

Въпреки това все още не е ясно как ще бъде увеличен ниският процент на ваксиниране при хората над 80 години, който все още е едва 40 %.

Много от демонстрантите така или иначе няма да се задоволят само с облекчаване на пандемичните мерки. По-специално младите протестиращи очакват отваряне на обществото, повече върховенство на закона, свобода на изразяване и политическа промяна. Техният глас обаче няма да бъде чут.

И все пак събитията трябва да дадат на ръководството на партията нещо повече от храна за размисъл. Държавният апарат може и да е в състояние да потисне протестното движение с полицейско насилие и сплашване, но не може да разреши причините за гнева на хората. Все по-видима става задънената улица, в която Си Цзинпин е вкарал страната си: още в края на 2020 г. правителството пропагандира "победа над вируса", макар че в действителност става дума по-скоро за временно примирие. Най-късно с варианта Омикрон пандемията се завърна с цялата си сила в Китай, докато междувременно останалата част от света отдавна се опитва да живее с вируса.

За известно време изглеждаше така, сякаш Китай е овладял ситуацията. КНР обаче не успя да използва спечеленото време за кампания за ваксиниране или дори за увеличаване на броя на спешните легла в болниците. Вместо това всички ресурси бяха насочени към всекидневни масови тестове и карантинни центрове. Населението е тормозено с безкрайни затваряния и мрачно наблюдение.

Политиката на локдаун поставя друга дилема пред китайските лидери: тя е пряко свързана с личността на Си Цзинпин, който възхвалява мерките като световен успех. Да се обяви това за провал вероятно ще бъде огромно предизвикателство за него.