Григор Димитров вече е 16-и в света и спечели втора титла в своята кариерата след страхотна игра в Акапулко. По пътя към трофея българинът отстрани един от най-добрите тенисисти на планетата Анди Мъри. Не само успехите напоследък, но и страхотната игра на Гришо радват България и целия свят.

Един от най-великите в тениса – легендата Пийт Сампрас, сподели след победата на Димитров в Мексико, че Григор има „истински, суров талант“.

Матс Виландер, друг бивш голям тенисист, пък е на мнение, че Гришо е „може би най-впечатляващият и забележителен млад играч в световната ранглиста“. Като цяло няма специалист или тенисист, който да не хвали Димитров и да не му предрича бляскаво бъдеще и номер едно в света.

Всичко изглежда като предначертано за най-добрия ни тенисист и като че ли е въпрос на време той да спечели титла от Големия шлем и някой слънчев ден да се събуди като номер едно в света. Но за да постигне тези цели, които и без помощта на специалистите той си е поставил, Димитров трябва да извърви доста дълъг път.

А какъв всъщност е този път?

Отговорът на този въпрос се крие в двете досегашни титли на Григор и по-скоро във връзката между тях. Първата бе в Стокхолм на турнир от сериите 250 на ATP. Тоест, това са турнири от най-нисък клас, а при победа шампионът добавя 250 точки за ранглистата. Втората титла на Димитров (в Акапулко, Мексико, в неделя – б.а.) вече бе от сериите 500, които включват 11 състезания през сезона и се нареждат на трето място по престиж след турнирите от Големия шлем и сериите Мастърс 1000.

Именно последните са ключови за Григор Димитров в момента. Гришо започна с 250 точки, мина към 500, удвои на 1000... Всяка по-горна серия носи точно двойно повече точки, за да се стигне накрая до четирите големи турнира през годината (тези от Големия шлем), на които при победа шампионът добавя цели 2000 точки към актива си.

Но за титла от такъв калибър на Гришо му е още рано, той трябва да подобри представянето си в деветте турнира от сериите Мастърс. А като номер 16 в света той ще е поставен в тях, благодарение на успехите си в надпреварите от по-ниска категория.

Вече е ясно, че българинът умее да печели мачове срещу съперници под и около него в ранглистата. Дори с лекота. Но ключът към неговия прогрес се крие в това да взима победи срещу тенисисти от Топ 10. Покрай суперлативите за играта му и поздравленията за титлата в Мексико, някак на заден план остана статистиката, че от общо 30 мача срещу най-добрите Димитров има едва 5 победи и цели 25 загуби. В последните десет срещи пък е 3-7.

В турнирите от сериите Мастърс и в тези от Големия шлем на Гришо ще му се наложи да се среща доста често с тенисисти от десетицата на света и за да пробие на четвъртфинал или по-нагоре в схемата, ще трябва да печели срещу Роджър Федерер, Анди Мъри, Новак Джокович, Рафаел Надал и компания. Нещо, което той вече е правил, но много рядко.