Казаното за човешката глупост е от Еразъм Ротердамски ("Възхвала на глупостта", 1509 г.), родом от същата Нидерландия, която сега ни пречи да влезем в Шенген.

Еразъм пътува свободно из цялото днешно Шенгенско пространство - учи, живее и работи из Франция, Германия, Италия, Швейцария, стига и до Англия. В това пространство са в подем отделни области и градове с производството на стоки и търговията с тях.

А за производството са нужни ресурси. Като не стигат собствените, отнемаш от други племена, народи, държави. Битката за ресурси и съответно пазари от край време се води чрез войни и преговори под натиск.

"Когато стане въпрос за пари, всички сме от една религия", язвително определя Волтер през XVIII век, наречен още Векът на просвещението.

Днес сме прогресирали до Века на потреблението, когато е достатъчно да си уважен като клиент.

Тази особеност на човешката психика е наречена още от Платон (IV в.пр.н.е.) "тимос". Онази част от нас, която търси уважение и признание.

"За да се утвърдим в обществото, ние правим всичко възможно да изглежда, че сме вече утвърдени", наблюдава и Франсоа дьо Ларошфуко през XVII век.

Във Века на потреблението биологичният вид хомо сапиенс все повече се трансформира в продуктово позициониран индивид. Или пазарно ориентиран - все тая. Важно е да купува и колкото може повече.

Вярно е, че едно е да разхождаш прокъсани панталони от модна къща, друго е имитация от гаражен цех - ама привидно създава впечатление за еднаква значимост.

Икономическият растеж се нуждае от непрестанен приток на клиенти. Рекламни агенции като дилъри създават нужди и зависимости, които не са съществували преди.

А богата Европа изнася цели производства на континенти, където работниците са по-непретенциозни и от нас. Днес Бай Ганю би продавал мускалчета с надпис "Made in China".

"Яж, пий, дъвчи", призовава реклама. А около една трета от храната в богатия свят се изхвърля на боклука. Боклукът ни вече е и на Луната - близо 200 тона засега!

Ние живеем в караоке култура. Човек може да се чувства важен в компания като пее фалшиво пред запис на Фреди Меркюри или Тина Търнър, но му ръкопляскат, ако черпи.

Също участието в социалните групи дава усещането, че от теб зависи нещо. Но ти си просто бройка в трафика посещения, която има значение за привличане на едни пари от реклама.

По улиците се сблъскваме в хора, забили поглед в мобилните устройства, сякаш денонощно следят котировките на световните борси. Това е новото виртуално гето, в което си влязъл по желание.

Това е Векът на имитациите. В някои държави и премиер можеш да бъдеш с имитации. Говориш на хората онова, което искат да чуят, а не какво си намислил да правиш. И хората се радват на уважението и гласуват за тебе.

Всички искаме да сме млади, умни и красиви. Това не беше ли един лозунг на поредната промяна у нас? Какво стана после? Продължаваме подмяната, какво друго.

Защото казаното отминава, глупостта остава!