Когато за първи път неофициално чух, че в БДЖ смятат да връщат старото ръководство - Владимир Владимиров и Велик Занчев, просто не повярвах. Всеки който е имал вземане-даване с железниците знае отлично, че тия двамата за железничарите са като червения плащ пред разярения бик. При предишния им управленски мандат по време на първото правителство на ГЕРБ те спряха плащанията към кредиторите. Изнервиха ги до крайност. Заваляха запори на банкови сметки и активи. Железничарите бяха принудени да обявят национална стачка, каквато от 100 години в България не бе имало. Дълговете на компанията прескочиха 700 милиона лева!

Не е малко, нали!

Така че в слуха за завръщането на чутовния тандем не виждах даже и съвсем малко зрънце здрава логика. Все пак проверих и "опашатата лъжа" взе, че се оказа истина, която Клуб Z пръв съобщи.

"Трябва ни камикадзе, а такива трудно се намират. Владимиров е идеален за тази работа", заяви високопоставен чиновник от транспортното министерство пред медията ни.

Тези думи бяха казани неофициално. Без диктофон, а и от човек когото току-така не искам да изтипосам за непремерена фраза. Не ги приех напълно сериозно, вероятно заради собствената ми надежда, че реформаторската заявка на новия кабинет ще се случи наистина.

Два месеца по-късно от ланския сняг няма и следа. Съдбата на БДЖ наистина изглежда предопределена и сценарият явно предвижда да има камикадзе.

От този понеделник от графика на движение отпаднаха 38 влака, а маршрутите на други 10 бяха окастрени много сериозно. От 1 февруари ще отпаднат още повече композиции. Първо за тази дата бе насрочено "погребението" на 90 влака. Към днешна дата броят им е 77, а до първия ден на втория месец на годината още доста ще бъдат спасени.

Хайде на бас!

Има си хас! Но не за нещо друго, а защото кметовете от ГЕРБ се стягат за избори наесен. А следващият им мандат никак няма да е сигурен без да се тупнат в гърдите:

"Аз, аз ви спасих влака! При Бойко ходих, по корем се влачих, за да се возите във втора класа с 50% пенсионерска отстъпка!"

Така че е по-вероятно да бъдат наказани червени, пембени и всякакви други общини, в които ГЕРБ не е на власт.

В случая не става дума за никакъв нормален икономически анализ. Колкото и идиотско да изглежда БДЖ започна преброяване на пътниците във влаковете, след като обяви кои композиции ще отпаднат от графика за движение. А това е показателно, че изобщо не става дума за обмислени реформи, а за прелюдия към затриването на националния превозвач.

"Нямам какво да правя. Орязаха субсидията с 40 милиона и сега без изобщо да искам трябва да съкращавам влакове  и персонал", оправдава се под път и над път началникът Владимиров, който преди да стане виден следовник на управляващата дясна партия бе лидер на софийския комсомол.

На "Позитано 20" още го помнят като млад и перспективен кадър.

40 000 000 лева не са никак малко пари наистина, но... Това просто не е вярно.

Доплащането от държавата за пътнически превози през 2015 г. е редуцирано с толкова, но парите за погасяването на дълговете на компанията са включени в отделно перо, за което са заделени също 40 милиона лева. 

В същото време през миналата година, въпреки че средствата не бяха сложени настрана, както е сега, БДЖ покри дългове за 85 милиона лева. В случай че през 2015 г. кредиторите наистина получат 40 милиона, то реално средствата, с които разполага компанията, ще са повече отколкото през миналата година. Дори и без да бъде съкратен нито един влак и да бъде уволнен нито един работник.

Разбира се, това също не е решение. Вероятно има достатъчно композиции, които няма смисъл да се движат и достатъчно много хора от БДЖ, чиито заплати са излишен разход за българските данъкоплатци (повечето от тях вероятно седят в удобни офиси, а не блъскат във влаковете и депата, които са еднакво миризливи и за клиентите, и за служителите на БДЖ). Но е хубаво реформите да се правят с точни разчети, план и цели. Защото в цивилизования свят влакът е скъпо удоволствие, а не криворазбрана социална дейност. Предлага комфорт, съизмерим в много случаи с този в самолетите, а на средни разстояния (500-700 километра) може да се окаже и по-бърз и удобен от тях. Сравнения с автобусите са безпредметни, а съвсем отделен въпрос е, че железницата е много по-екологична.

Затова е добре транспортният министър Ивайло Московски да се замисли. Камикадзето ще го отнесе, а после?