На практика нито една положителна констатация. Това е резултатът от изследване на българските пътища от Института за пътна безопасност (ИПБ). Както е известно, неправителствената организация е оглавявана от бившия директор на КАТ Богдан Милчев.

Експертите заявяват, че са извършили множество полеви огледи по републиканската пътна мрежа, с фокус върху състоянието на автомагистралите и първокласните пътища в периода 1 до 24 декември 2022 г.

Общо констатациите им са, че незабавно трябва да се обезопасят над 350 км автомагистрали поради висок риск от настъпване на тежки ПТП. Ограничителните системи за пътищата (мантинели) са увредени на 415 места вследствие катастрофи. Около 80% от положената маркировка не отговаря на минималните изисквания за светлоотразителност през тъмната част на денонощието. Приблизително 250 км от отводнителните съоръжения се нуждаят от възстановяване, рехабилитация и почистване. Констатирано е, че на 31 места има неправилно поставени знаци, на 18 места не е премахната временната организация за движение. Необходимо е било извършването на текущ ремонт на пътната настилка на 480 км.

Какво още пише в доклада пункт по пункт:

  • Дълбоки коловози в асфалтовото покритие. Вследствие на тях водачите на тежкотоварни камиони управляват в близост до единичната прекъсната линия, разделяща лентите за движение с цел стабилизиране на теглените ремаркета. Това влияе негативно на безопасното изпреварване поради намаленото надлъжно разстояние между автомобилите, което пък води до колебание от изпреварващия автомобил или забавено изпълнение на маневрата.
  • Напречни вълни. Те водят до повишени натоварвания върху автомобилите, но също така и силна обратна реакция при тежките автомобили върху носещите пластове на пътя. Като цяло участъците с този тип деформации нанасят финансови щети по два пъти на обществото – повишени автомобилни ремонтни разходи и допълнителни разходи за отстраняване на вторични несъответствия в настилката. В отсечки с този тип деформации също така се наблюдава повишено маневриране от водачите, което в зависимост от обема и композицията на трафикопотока може да доведе до тежки ПТП.
  • Слягания в рамките на новоположени асфалтови кърпежи. Наблюдаваните слягания говорят, че може да са в резултат от неправилно проектиран или неправилно изпълнен кърпеж, или ненавременно отстраняване на асфалтовата язва.
  • Липса на навременна поддръжка на мантинелите - незаменени стари или части о ттях и неотстранени повреди.
  • Липса на мантилени - напълно и ли недостатъчна дължина.
  • Масово неправилно изпълнение на зануляване в началото или края на еластичните прегради.
  • Обезопасителните системи за пътищата са увредени на 415 места вследствие ПТП и никой не ги е поправил.
  • Незадоволителна дълбочина на виража. Наблюдавани се неадекватни напречни наклони при прехода и в самата крива на платното за движение.
  • Множество мръсни и повредени знаци. Констатирани са на 31 места неправилно поставени знаци, на 18 места не е премахната временната организация за движение.
  • Незадоволително състояние на пътната маркировка. Около 80% от положената маркировка не отговаря на минималните изисквания за светлоотразителност, като на места съществува стара непремахната маркировка, която може да доведе до объркване на водача, вследствие на което да бъде предприета рязка маневра, неочаквано от другите участници в движението.
  • Ерозиране на насипа вследствие на неправилно отводняване и стръмен откос. (Или както описа по-рано днес инж. Методи Стелиянов от екипа - магистрала "Струма" бива отнасяна от дъжда, още преди да е пусната в експлоатация, б.р.) Приблизително 250 км от отводнителните съоръжения се нуждаят от възстановяване, рехабилитация и почистване. Необходимо е осъвременяване на проектантските норми за изпълнение на откосите на насипа така, че те да бъдат безопасни при напускане на платното за движение от автомобил.
  • Непочистена от препятствия безопасна зона встрани от пътя.
  • Формиране на дупки в банкета и неуплътнен нов банкет.

Ето какво още напомнят от ИПБ:

Общата дължина на пътищата от републиканската пътна мрежа на България към 18 октомври 2022 г. е 19 907 км, от които 846 км автомагистрали. През 2022 година е извършен текущ ремонт на 230 км при планирани 3000 км съгласно мащабната програма за текущ ремонт от Агенция пътна инфраструктура

"От получен отговор по ЗДОИ на 14.12. 2022 г. става ясно, че АПИ е проявила тотална безстопанственост, като е отговорила, че 2022 г. е извършила основен ремонт на едва 7 км. път в Смолянска област и е ремонтирала един селскостопански надлез в Бургаска област", пишат съставителите на доклада.

А в заложената мащабна програма за ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа в началото на годината АПИ заявила проектна готовност за основен ремонт на над 230 км пътища. От публикуваната на сайта на АПИ става ясно, че се предвижда текущ ремонт на около 1300 км пътища, а за над 1200 км се очаква завършване на ремонтните дейности, започнали през миналата 2021 година, допълват от ИПБ. При обявяване на програмата в началото на 2022 година АПИ заяви още, че разработва технически проекти за ремонт на около 660 км, както и че ще бъдат обявени процедурите за възлагане проектирането при ремонта на над 2600 км пътища.

"От предоставените данни става ясно, че АПИ е проявила престъпна безстопанственост, която вероятно е и една от основните причини за загубени човешки животи по републиканските ни пътища! От публикуваните задания на сайта на АПИ  става ясно, че Агенцията е заплатила огромни средства за косене на тревни площи, които, ако бяха третирани с Рандъп, щяха да спестят милиони левове на данъкоплатците, а ефектът щеше да е видим, но явно чрез безконтролно косене добре се печели?"

За периода 2020-2022 година на автомагистралите в България са загинали 150 души вследствие ПТП (не са включени 45 души македонски граждани загинали на АМ "Струма"). Това прави средно по 50 човека годишно при 846 км обща дължина на АМ или средно на 17 км магистрала имаме по един загинал. За сравнение в Австрия има 1720 км. магистрали, а за периода 2020-2022 година загиналите са 88 души или средно на година загиват по 29,3 души. Съотносимо към километрите магистрали това означава, че на 59 км магистрала загива един човек средно годишно. Рискът да загинеш на автомагистрала в България е 3,5 пъти по-голям, отколкото е в ЕС.

"Налице е безотговорно поведение от страна на длъжностните лица в АПИ. Системно не е упражняван контрол от страна на Министерски съвет върху планираните и изразходвани средства за текущ и основен ремонт на републиканската пътна мрежа. Небрежното отношение на длъжностните лица относно стопанисването на поверената им пътна инфраструктура може да се квалифицират като безстопанственост съгласно НК", пишат от ИПБ.

Напомняме, че Институтът най-често организира съвместни мероприятия с главния прокурор Иван Гешев.