Два поредни дни най-важните икономически и финансови фактори в България обсъждаха евентуалното бъдещо присъединяване на страната ни към еврозоната със заместник-председателя на европейската комисия Валдис Домбровскис. Той дойде на официално посещение, седмица след като стана ясно, че София се отказва от намерението да поиска т.нар. конвергентен доклад за напредъка й към общата валута, заради ясните сигнали, че няма да получи одобрение. 

В петък Министерство на финансите организира конференция под наслов "България по пътя към еврото", на която бяха дадени повече подробности и на която водещите фактори дадоха своите обяснения за поредното ни забавяне. Целта на форума бе да бъдат обсъдени възможностите и предизвикателствата пред България от това да бъде член на еврозоната, какво включва процесът на въвеждане на еврото като национална валута, да се дискутира свършеното до момента и какво предстои.

Домбровскис: Еврозоната е много повече от замяна на валутата

"Присъединяването към еврозоната означава много повече от замяна на лева с евро. Преди всичко става въпрос България да избере да се присъедини към сърцевината на европейския проект, защото това защитава Европа по време на финансова или икономическа криза."

Това бе днешното послание на еврокомисарят към страната ни, който за пореден път повтори, че големият проблем е високата инфлация. Тя е един от Маастрихстките критерии и България не го изпълнява. Припомняме, че по данните на НСИ към момента темпът на ръст на цените у нас е равен на малко над 16%. В еврозоната този показател е под 9 на сто, а правилото е страната кандидат да има инфлационен темп не по-висок от 1,5% над средноаритметичната инфлация в трите страни-членки с най-ниска такава.

Още вчера той подчерта, че най-вероятната и изпълнима дата за присъединяване на София е 1 януари на 2025 година и така попари надеждите на Министерство на финансите, че е възможно да затворим кръга още през лятото на следващата година. 

Домбровскис посочи, че поемането по пътя към присъединяването на еврото означава задълбочаване на интеграцията на страната в ЕС и демократичния свят. От жизненоважно значение е България да не се разколебава от избрания път, заяви той. Домбровскис изтъкна, че от създаването си еврото се превърна в нещо повече от средство за обмен между държавите в еврозоната, то е символ на силата ,единството и солидарността на Европа, в момент когато тези ценности са заплашени и подложени на изпитание.

БНБ: Вината е в политическата криза 

В същото време днес на конференцията говори и гуверньорът на БНБ Димитър Радев, който не беше взимал отношение по темата откакто стана ясно, че първоначалната идея за влизане на 1 януари на 2024 година е изпусната. Той бе ясен и категоричен в своята теза на какво се дължи забавянето и чия е вината. 

"Генезисът на цялостното забавяне на процеса на присъединяване към еврозоната е в политическата рамка и в политическата криза през последните две години."

Според него текущите проблеми със законодателната програма и с вътрешните фактори за високата инфлация до голяма степен са следствие на политическата криза. В резултат на тази криза бюджетният процес в страната е силно разстроен.

"През последните две години не разполагаме с ясно дефиниран закон за държавния бюджет и с реалистична макроикономическа рамка и средносрочна фискална програма", продължи той. 

И предупреди - налице е тенденция на разхлабване на традиционно силната фискална позиция на страната, което подхранва инфлацията и затруднява пазарните мерки за нейното намаляване, тъй като фискалната експанзия, наред с всичко друго, все по-видимо влиза в конфликт с глобалната и регионална тенденция на затягане на паричната политика.

Димитър Радев отбеляза, че решенията на текущите проблеми в процеса на присъединяване към еврозоната могат да се търсят отношение на политическата и фискалната консолидация. Това означава намирането на достатъчно устойчива формула за формиране на редовно правителство с ясно дефинирани и широко подкрепени приоритети, включително за присъединяването на страната към еврозоната, посочи Радев като изрази надежда въпросът да получи достатъчно убедителен отговор след изборите на 2 април.

Премирът: Да се говори ясно и разбираемо за еврото

"Докато съм министър-председател, ще настоявам за еврото да се говори разбираемо и ясно, с аргументите, които са основани на разумни факти, а не събуждат ирационални страхове."

Това пък обеща служебният министър-председател Гълъб Донев по време на форума. По думите му, именно организираната днес конференция е началото на "големия разговор в обществото", който щял да търси сближаването на българските граждани с идеята за присъединяване на България към еврозоната. 

Донев подчерта вярата си, че "присъединяването на България към най-развития икономически съюз в света и въвеждането като официална парична единица на втората платежна валута в света, ще направи България по-подготвена както за сегашните, така и за следващите възможни кризи."

"Присъединяването ни към еврозоната ще ни даде допълнителна стабилност както във финансово-икономическо, така и в геополитическо отношение".

И допълни: 

"Важно е да се спомене, че в изследвания в страните, които вече са въвели еврото, показват, че влизането в еврозоната не носи значителен ефект върху инфлацията, а основните рискове произтичат единствено по линия на нелоялни търговски практики."

Президентът: Еврото и Шенген - стратегически цели 

Очаквано - на конференцията бе и силният човек в страната напоследък, президентът Румен Радев. Той отново и за пореден път обвърза членството в Шенген и Еврозоната като стратегически цели, говори, че България винаги е била важна и неделима част от Европа. 

Стокообменът, съвместните производства, инвестициите в България са в огромната си част със страни от Европейския съюз (ЕС) и то от еврозоната, изтъкна Радев. Той даде за пример данните за стокообмена с Германия.  За миналата година страната ни има ръст от над 22 процента. Стокообменът вече надхвърли 12 млрд. евро - с голямо положително салдо за България. "Ако ние продължаваме с тези темпове на нарастване на стокообмена, а това е тенденция в последните години, до 3 години този стокообмен ще надхвърли 20 млрд. евро", посочи Румен Радев.

И за пореден път реши да влючи в словото си войната в Украйна като обяви, че най-висока била инфлацията в страните близо до войната. 

"Целта от влизането в еврозоната е българите да живеят по-добре, икономиката ни да бъде по-конкурентоспособна и да дава по-висок продукт".

Президентът Радев изтъкна, че членството ни в еврозоната ще доведе до съществени икономически ползи за нашата страна. Според него голямото предизвикателство е да бъдат подготвени българските граждани за това. Това изисква отговорна работа на институциите, допълни той.