The only trouble with capitalism is capitalists - they’re too damn greedy.

Единственият проблем на капитализма са капиталистите. Те са много алчни.

Това не са думи на някой виден комунистически функционер, а на Хърбърт Хувър, президент на САЩ в края на 20-те и началото на 30-те години на XX в. Казани са малко след краха на "Уолстрийт", довел до Голямата депресия.

За да бъде успешна една демокрация и една пазарна икономика е от изключително значение алчността на капиталистите да бъде ограничавана и вкарвана в разумни граници. Ако алчността на капиталистите бъде изпусната, това води до катаклизми.

Малко след като Хувър е произнесъл знаменитата си фраза на власт в Германия идва едно нисичко човече със ситни мустачки. Какво се е случило после е достатъчно добре известно.

От кого трябва да се регулира алчността на капиталистите?  От държавните институции, от профсъюзите и от левите партии.

Държавата обаче трудно ще потисне тази алчност чрез административно регулиране на цените, каквито идеи вървят напоследък. При подобна мярка тази алчност просто ще избие в контрабанда.

Ролята на държавата е административно да гарантира конкуренцията и върховенството на закона. Да няма монополи, картели и правилата да са еднакви за всички. Българската държава не прави това.

Българските профсъюзи в последните години започнаха да влизат в своята роля. Но все още те са по-скоро казионни организации, отколкото истински солидарни работнически сдружения.

Що се отнася до българските леви там трагедията е пълна. Първата грижа на българските леви, начело с БСП, е не да ограничават алчността на капиталистите, а да обслужват имперската алчност на Кремъл.

Когато беше премиер на правителството на тройната коалиция Сергей Станишев, бивш лидер на БСП, издигнал се и до шеф на ПЕС, рекламираше България с евтината работна ръка. Що за ляв политик може да говори това? Това дори десен политик, който е поне малко загрижен за изборните си резултати, не трябва да го казва.

Българските капиталисти поддържат своята алчност като подхранват страховете на хората от комунизма. Само че европейският социализъм, който ограничава алчността на капиталистите е едно. А московският империализъм, под чието робство попадна България от 1944 до 1989 г. – съвсем друго.

Накратко - ако си против премахването на МОЧА от центъра на София, значи си комунист, при това руски. Ако обаче настояваш работодателите да не третират работниците като роби, значи си социалист, при това европейски.

Истината е, че в България в последните години върви социалистическа революция. И този път тя е истинска, а не фалшива. Изразява се във все по-шумно негодувание срещу ниските доходи и високите цени.

Вярно, няма стачки, барикади и залпове. Те никога не са били отличителна черта на българската дребнобуржоазноеснафска душевност. Но има много хора, които отказват да работят  в България за без пари. Революция по еснафски, но пак си е революция.

За да има социалистическа революция трябва да има мнозинство от хора, които са пролетарии – т.е. хора на наемния труд. През 40-те години на XX в. преобладаващото мнозинство от хората не са били пролетарии, а земеделци. Сега обаче е точно обратното.

Пролетарий не означава непременно работник във фабрика. Голяма част от IT специалистите например също са пролетарии, защото работят за някого. Пролетарий означава да нямаш нищо друго, освен двете си ръце и работните си умения. Земеделецът все пак има собственост – по-малка или по-голяма.

В България доходите са по-ниски от тези в ЕС, а цените често са по-високи. В България работодателите отказват да приемат, че при пазарната икономика трудът също е стока, която се продава там, където се плаща най-добре за нея.

Твърденията, че българите са мързеливи и необразовани може и да имат основания. Но българите също така са предприемчиви, знаят си интереса и не искат да работят за без пари. Затова отиват там, където биха изкарали повече – в същия този Европейски съюз.

Неслучайно самият ЕС започна да издава директиви, според които минималното заплащане в страните членки трябва да гарантира приличен стандарт на живот. Българските работодатели определено не харесват това.

Доскоро в България нямаше истинска лява партия, която да поставя тези въпроси. Лявото на БСП се изчерпваше с идеи за административно регулиране на цените и раздаване на пари от бюджета на калпак. И с обслужване на Москва, разбира се.

Наченки на европейско ляво се появиха чак с "Продължаваме промяната". Те са тези, които заявиха в прав текст, че не може повече да продължаваме да сме най-бедните и с най-нисък стандарт на живот в Европа и да се примиряваме с това.

За разлика от БСП "Продължаваме промяната" не се опитва да се възползва от ниския стандарт на живот у нас, за да провокира антиевропейски настроения, т.е. да обслужва Москва. Напротив – опитва се да обясни, че България е част от ЕС и стандартът ни на живот трябва да се доближава максимално до този на ЕС.

Специално Асен Василев остава в историята като първия български политик в годините на прехода, който е заявил в прав текст в лицето на работодателите, че ако не могат да дават 1000 лв. минимална заплата, то те не са никакви работодатели. В последните дни той отново изтъкна, че досега живеем в стабилна бедност, гарнирана със стабилни кражби. И се обяви за европейска социална политика.

Работните места, сами по себе си, не създават блага. Тези работни места трябва да са достатъчно добре платени, за да бъдат заети от някой, който да създава въпросните блага.

Трябва да се признае, че в последния парламент БСП имаше основна роля за приемането на законовия текст, според който минималната работна заплата трябва да е 50% от средната. Важно е обаче да има и механизъм, за да не се случи така, че между минимална и средна заплата да няма големи разлики. Защото това би означавало грозна комунистическа уравниловка, каквато съществуваше у нас пред 1989 г.

Напълно европейски подход е пролетариите от всички страни – или поне от европейските – да се съединяват. За да възпират алчността на капиталистите от същите тези страни. Българските капиталисти и работодатели не могат да спрат този процес.

Могат само да го забавят. И полагат огромни усилия за това.

Финансовата стабилност е важна. Но социалната справедливост няма как да е мръсна дума ако сме европейска държава.