Кандидатурите на България и Румъния за европейската зона без граничен контрол - Шенген - се отлагат отново. Терористичните нападения в Париж и разкритите ислямистки атентатори в Белгия поставят разширяването ѝ на заден план.

"Решение за приемане на България и Румъния в Шенген просто не е на дневен ред в момента", каза пред Клуб Z Дирк-Ян Фермей, говорител на постоянното представителство на Холандия в Европейския съюз.

Холандия от четири години е най-явно против приемането на двете балкански кандидатки, посочвайки продължаващото европейско наблюдение върху правосъдието и вътрешните им работи. Тя заявява, че позицията ѝ ще зависи докладите на Европейската комисия за него, следващият от които се очаква в края на този месец.

“Нядавам се всеки да разбира, че няма връзка между свободното движение на на хора в Шенгенската зона и това, което се случи в Париж - терористичните актове бяха дело на френски граждани", каза пред Клуб Z португалският евродепутат Карлуш Коелю (ЕНП), докладчик по реформата и разширяването на Шенген през предишния мандат. 

“Страхувам се обаче, че ще бъде по-трудно за държавите-членки да пледират за разширяване на Шенгенското пространство", добави той. “Опасявам се, че държавите-членки сега са по-съсредоточени върху въпросите на сигурността отколкото върху разширяването на зоната за свободно движение... Настроението не е в полза на разширяване на Шенген".

Веднага след атентатите в Париж на 7 и на 9 януари, които взеха 17 невинни жертви, вътрешните министри на 12 европейски страни се споразумяха да затегнат контрола и мерките за сигурност в зоната, без да променят съществуващите ѝ правила. Приемането на нови страни в зоната изисква единодушие на вътрешните министри на всичките ѝ 26 членки.

Досега то не е постигнато, припомни в разтовор с Клуб Z говорителят на постоянното представителство на Германия в ЕС Харди Бьокле.

"Темата не е разисквана още от гледна точка на неотдавнашните терористични атаки", каза той.

"Ако този въпрос бъде внесен в КОРЕПЕР, ще си съставим мнение по него", каза Бьокле, визирайки Комитета на постоянните представители на държавите от ЕС в Брюксел. Значителна част от решенията в ЕС се изработват или вземат на това ниво.

Коментарът му означава, че Германия не възнамерява да се занимава с въпроса, ако самите кандидатки или друга държава не го повдигнат. Все още Клуб Z очаква позиция от постоянното представителство на Франция.

За разлика от Холандия двете най-големи държави в ЕС досега открито не са се обявявали против балканските кандидатури, но според запознати с дискусиите в Съвета на вътрешните министри те и други страни западната част на ЕС дипломатично се крият за откритата съпротива на Хага. 

Холандците неколкократно заявиха, че могат да променят позицията си, ако видят повече от един положителен доклад на Комисията за правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния. 

Докато румънците са на път да постигнат това, България очаква един от най-отрицателните доклади, които Комисията е публикувала през осемте години на набюдението. Причина за него са събитията в сферата на правосъдието, вътрешните работи и сигурността по време на правителстово на Пламен Орешарски.

Комисията настоява, че докладите ѝ не бива да влияят върпху решението за разширяване на Шенген. То е следствие от съответствие с технически критерии за охрана на външните граници на ЕС, които и Бълария и Румъния от няколко години изпълняват. Но тя няма право на глас. Решението е изцяло в ръцете на държавите-членки, които са в правото си да се позоват на липсата на доверие в правоохранителните и правораздавателните органи на кандидатките.

България прилага всички шенгенски правила за охрана и наблюдение на границите, участва в шенгенската информационна система, като обменя информация с членките на зоната за издирвани лица, крадени автомобили и пр., посочва българският евродепутат Анрдрей Ковачев (ЕНП). 

"Нямаме проблеми с прилагането на Шенгенското споразумение, имаме проблем с доверието в системата на правосъдието", добавя той.

Висш представител на европейския сектор за сигурност посочи пред журналисти вчера няколко фактора, които определят България като потенциално рискова страна. Тя е на транзитния маршрут на "чуждестранните бойци", които отиват да се бият на страната на т.нар. Ислямска държава в Ирак и Сирия или се връщат оттам. Вече е била цел на международни терористи с атентата на летище Сарафово на 18 юли 2012 година. Има мюсюлмански малцинства, които макар и добре интегрирани са цел на радикална ислямска пропаганда - присъдите срещу имамите в Пазарджик. Случаите на корупция по границите, включително турската, продължават.

Коелю обаче смята, че сигурността на Шенгенската зона може да спечели, ако България и Румъния влязат в нея. 

“Ако България и Румъния са в Шенген, те ще прилагат всички предвидени в зоната контроли, включително тревогата за тайно наблюдение", каза той за информацията, която държавите обменят за преминаване на съмнителни лица. "Ако България и Румъния не са в Шенген, не можем да ги накараме да  прилагат неговите  правила така, както те се прилагат от другите страни в зоната".

"Ако ЕС иска да засили външните си граници, той просто не може да пренебрегва България, която е най-опасното място от гледна точка на миграционния поток", каза Ковачев.