МАТИАС НАС

В белгийския пристанищен град Антверпен патрулират бойни парашутисти. И в столицата Брюксел тежковъоръжени войници са заели постове – пред правителствени сгради, посолства и еврейски представителства.

Миналия петък белгийското правителство реши, че отсега нататък армията поема като задача да пази граждани и обекти, което досега беше грижа на полицията. Армията? Намира ли се Европа във война след кървавите атентати в Париж на 7 януари?
“Да”, казва френският премиер Манюел Валс: “Франция е във война срещу тероризма.” И в неговата страна войници са на боен пост, за да пазят “чувствителни места”. Беше ли наистина 7 януари европейският 11 септември? Чувстваме ли се и ние нападнати отвън, че да сме на мнение, както тогава САЩ, че сме длъжни да отговорим на терора с война?

Дано здравият разум да ни предпази от подобна стъпка. Борбата срещу тероризма е и остава задача на полицията. Армията е длъжна да защитава държавата от външните й врагове. За гоненето на престъпници в собствената страна е отговорна полицията. Точно за това тя е обучена и снаряжена. За Бога, не бива да изпускаме от полезрението си тези разлики. Би било ужасно, ако и в Европа биха се настанили паника и истерия.

Досега Германия беше пощадена от тежки терористични удари. Естествено обаче е, че и върху нас може да се стовари ислямисткото насилие. И у нас “foreign fighters” са най-голямата заплаха за сигурността.

От Германия за войната в Сирия са се отправили близо 600 джихадисти, най-малко 180 от тях са се върнали, над 30 са натрупали боен опит. Опасността е налице. За щастие политиците засега реагират адекватно. Но кой би могъл да гарантира, че това ще остане така и в случай на атентат? Не може да се изключи, че и у нас ще прозвучи призив армията да пази улиците ни. Не би могло да се изключи, а е и малко вероятно. И при “германската есен” - кошмарните времена на терора на “Фракция Червена армия”, войската остана в казармите. Така би било и при евентуален ислямистки атентат.

Във всички случаи конституцията е заложила голямо препятствие пред изполването на армията във вътрешните работи на страната. Предвидено е едно изключение - “за предотвратяване на надвиснала опасност над  държавата или над свободния и демократичен ред на федерацията или на нейна съставна част – федерална провинция”.

Едно обаче също  е ясно: ако полицията трябва да ни пази надеждно, тя трябва да е на ниво – по личен състав и финансово. Истината е, че между 1998 и 2010 г. бяха съкратени 10 000 бройки. Тази тенденция не само трябва да спре, а и да настъпи обрат – завишаване на личния състав. Това важи и за тайните служби.

Това, което не ни е нужно, е истеризиране и военизиране на обществото.

Европа натрупа ужасен опит вследствие на тероризма: с ИРА във Великобритания, ЕТА в Испания, “Фракция Червена армия” в Германия, “Червените бригади” в Италия. Но и ислямисткият терор взе ужасно много жертви в Лондон и Мадрид.

Досега обаче, при цялата скръб, гняв и решимост за противопоставяне Европа не бе скована от страх. Това обаче бързо може да се случи, ако допуснем “Ислямска държава” и “Ал Кайда” да ни наложат тяхната военна логика и така съзрем заплаха за нашата сбобода и демократичните ни завоевания. В такъв случай терористите биха излезли победители.

Авторът е външнополитически коментатор на авторитетния германски седмичник “Ди Цайт”, чийто издател е ексканцлерът Хелмут Шмидт. Матиас Нас е бил заместник-главен редактор на изданието от 1998 до 2010 г.