Както миналият път, и сега ще ви предупредя - този текст можете да го считате за безсрамна реклама. Причината - "Омбре" е творение на нашия културен редактор, Емил Тонев. А филмът, чиято официална премиера ще е на 20-ти февруари, е не само по негов сценарий, той дори играе в него.

Това е и причината за този текст - ако сте чували за "Омбре" преди 15 години, това е, защото книгата е издадена преди 15 години. Сега, заедно с филма, се прави и второ издание.

"Тайната техника" на романът "Омбре" е, че първо се появява като сценарий за филм. Да, именно тази лента, която ще излезе след по-малко от месец. Проектът печели държавна субсидия още през 90-те, но идва хиперинфлацията, и "Омбре"-филмът заспива за 18 години.

Емил Тонев - автор
и сценарист

Дали за да го спаси, или за да го задържи жив, Емо го написва като роман. Роман с особена динамика и лек приключенски дух. И изненадващо съдържателен за 150-те си страници. Неслучайно Тонев сам го нарича "балкански ийстърн".

"Омбре", кръсте донякъде на легендарния филм на Пол Нюман от 60-те, не разкрива веднага каубойския си привкус. Започва като ганстерски екшън, а няколко странички предистория пък ни внушават, че ще четем една имигрантска история. В крайна сметка и това се оказва вярно.

Сюжетът е семпъл - Ангел, симпатяга с каубойски ботуши и запалка "Зипо", се хваща да пренесе едно количество наркотици, за да направи бързи пари и да си закупи еднопосочен билет за Париж. Сделката обаче се проваля, заради комбинация от алчност и мъжки принципи - и нашият главен герой бяга в гората. Буквално. А в гората са имигрирали едни балканци, сред които е и Омбре.

Той е 17-годишен, "бавноразвиващ се пич", както го нарича веднъж Ангел.  Вместо Смит & Уесън е препасал един празен Наган, а за допълнение на силуета бързо свива ботушите на главния герой.

Няма да се сърдим на Емо, но неговият протагонист е направо скучен в сравнение с Омбре и компанията балканци. Причината, според мен, е че Ангел трябва да е онзи, дето удря, хвърля и гърми лошите - все пак филм е трябвало да се снима. А останалите, уж безлични в началото, се разгръщат като персонажи, които съществуват наистина някъде вдън гори тилилейски, реални, да ги пипнеш, да си пийнеш с тях люта домашнярка, да се поскарате и посбиете.

След това книгата влиза в лек намек на декамеронски стил - на човек му става малко тъжно, малко  весело, и много интересно. Кулминацията идва, а малко ти се иска Тонев да беше докарал Бокачо по обем.

За малкия Омбре няма да ви разказвам. Макар книгата да носи името му, той не е най-голямата мистерия на сюжета, а е просто онова, което държи останалите в един общ свят.

Филмът, който още не съм гледал, обещава да бъде най-малкото добър - Валери Йорданов, Стефка Юнорова и Любомир Бъчваров при всички случаи ще се погрижат за това. Както споменах, и Емо играе, при това не както е модерно на Запад, някъде сред статистите - а в една от ключовите второстепенни роли. Аз ще го гледам, дори просто за да видя какво ще стане от тази трансформация сценарий-роман-филм. Ето го и трейлърът:

"Омбре" не е имигрантски роман. Мнозинството тълкуватели са явно убедени, че е. Макар да не пиша за култура,  този път смело ще им възразя. "Омбре" е балкански роман, трагикомичен, и в крайна сметка - оптимистичен.