Миналата седмица в медиите изтече проектът на управленска програма на правителството като особен интерес предизвика главата "Подобряване на публичната среда". В т.нар. чернова бе предвидено създаването на специално звено към държавната администрация, което да следи за медиен монопол. С него трябваше да се съгласуват всички сливания и продобивания "с оглед недопускане на "значително влияние" върху медийната среда". "Трябваше", в минало време, защото при представянето на окончателния вариант на правителствената програма, този текст се оказа отпаднал.

Обяснението на вицепремиера, отговорник за коалиционната политика и "автор" на документа - Румяна Бъчварова бе, че в държавата си има институция, която да следи за монополи и тя се казва Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). Затова и нямало смисъл да се създава дублиращо дейността й звено.

Какво обаче смята КЗК по въпроса, разказва Нели Огнянова, експерт по медийно право, доктор по право, доктор на политологическите науки и професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски". 

В блога си, в статия, озаглавена "Свобода за кого" проф. Огнянова припомня решение на КЗК от 2010 г. и интервю на директора на дирекция "Антитръст и концентрации" в Комисията от края на миналата година, от които става ясно, че оценката за медиен плурализъм не е в компетентността на регулатора.

"Конкурентното право не предоставя средства за оценка и надзор върху медийния плурализъм. То предвижда само икономически анализ за оценка. Докато за другите индустрии това е достатъчно, за медиите не е така", пише проф. Огнянова и цитира решението на КЗК по въпроса:

"Напълно възможна е хипотеза, при която, в резултат на контрола на КЗК дадена концентрация бъде разрешена, а в резултат на регулаторен контрол по отношение гарантиране на плурализма, същото това вливане или придобиване на предприятия от медийния сектор не бъде разрешено. Иначе казано, дадена концентрация би могла, от гледна точка на Закона за защита на конкуренцията, да не води до установяване или засилване на господстващо положение, но същевременно да противоречи на правилата относно плурализма или други правила, произтичащи от секторна регламентация."

В края на миналата година ръководството на КЗК даде пресконференция, на която съобщи, че медийни монополи у нас не са били установени. От Комисията не открили и концентрация при разпространителските фирми, се припомня още в материала.

Проф. Огнянова препраща към интервю на агенция "Офнюз" с Дарин Станков, директор на дирекция "Антитръст и концентрации", в което той заявява:

"Собствеността не е в пряка връзка с господството, когато тя не се вижда, не се откроява като едно лице да държи всички медии в България или примерно половината медии в България".

"Дали има проблем в това, че дадено лице е притежал на дадени медии не е водещо. Водещо е какъв контрол има и каква възможност има то за влияние на пазара".

При така изложените от проф. Огнянова факти, преценете сами има ли кой да регулира медийния пазар у нас. След като от КЗК към момента смятат, че няма концентрация, а плурализмът не им влиза в работата, а само пазарът. И след като държавата се отказа от въвеждането на друг специален механизъм за контрол.