Сметната палата публикува своя одит за изпълнението на Националната програма за интеграция на бежанците в Република България (2011-2013 г.) Зад красивото заглавие, за което самите бежанци едва ли и подозират, стои продължението на две други национални програми 2005-2007 и 2008-2010. Ето и целите:

Бежанците да получат равен достъп до права, да им бъде дадена възможност да разгърнат личния си потенциал и да бъдат насърчени усилията им за активно и равностойно участие в икономическия, социалния и културния живот на българското общество.

Да се нарекат просто "плачевни" резултатите, би било комплимент за тях. 

Планираните очаквани резултати от изпълнението на Националната програма за актуализиране и усъвършенстване на нормативната уредба, определяща правата и задълженията на бежанците, не са постигнати. Законодателните ограничения и непълнотата на нормативната уредба не са отстранени през тригодишния период на действие на Националната програма, с което интеграцията на бежанците в българското общество не е улеснена.

Ето и още от изводите на Сметната палата - мерките за интеграция на новопризнатите бежанци финансово са обезпечени със средства от утвърдения бюджет на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) за съответната година, обаче „средствата не са предоставени целево“. Парите са си останали едни и същи за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., въпреки увеличението на бежанския поток към страната. През периода на тригодишното й действие по бюджетите на партньорите на ДАБ не са планирани и не са отчитани средства за изпълнение на Националната програма, с което не са създадени условия за ефективна интеграция.

Затва пък четем още, че "Eвропейският бежански фонд е използван успешно като допълващ финансов инструмент за финансиране на планираните дейности в Националната програма, подкрепяйки политиката за интеграция на бежанците...“ Т.е. - парите са взети и то бюджета, и от Европа.

Може и това има някаква връзка със следващ абзац от доклада:

За изпълнението на дейностите от Националната програма са сключени договори и споразумения между ДАБ и партньори, в които са определени конкретни задължения и отговорности за съвместни действия.

Не са конкретизирани и определени в документ функциите, отговорностите, формите и сроковете за отчитане работата на партньорите извън състава на Инеграционната комисия и с които ДАБ няма сключени договори/споразумения. Липсват предпоставки за търсене на отговорност за неизпълнени дейности.

Също така се обобщава, че за изпълнение на Националната програма не са съставяни и не са изпращани до Министерския съвет отделни годишни отчети. 

Националната програма съдържа 10 раздела: Мерки за интеграция на новопризнати бежанци, Законодателни мерки; Жилищно настаняване; Трудова заетост; Образование; Социално подпомагане; Здравеопазване; Бежанци със специални нужди; Защита от дискриминация; Изпълнение, мониторинг и оценка.

Общо се предвижда дейностите за изпълнение да бъдат финансово обезпечени: "в размер на 300 хил. лв. в рамките на утвърдения бюджет на ДАБ за всяка от трите години; със средства от Европейския бежански фонд, други проекти и средства.."

Да видим над колко хора се е излял този поток от благини и добри намерения през трите проучени години.

Според сайта на ДАБ лицата, потърсили закрила в България през 2011 г. са 890, през 2012 г. – 1387, а през 2013 г. достигат 7144, което е осемкратно увеличение спрямо 2011 г. (За периода от 01.01. до 31.08.2014 г., който е след приключването на програмата, броят им е 5556, което е 78 на сто от цялата 2013 г.)

Крайните резултати от тези стотици хиляди левове са повече от вълнуващи. През 2011 г. е предоставен статут на 192 лица, от тях в Националната програма се включват 83 новопризнати бежанци. На по-късен етап отпадат 46 бежанци, което е 55 на сто от включените първоначално в програмата, четем в одита на Сметната палата. Т.е. - за цялата 2011 г. сме включили в програмата 37 човека.  През следващата 2012 г. е предоставен статут на 177 лица, от тях в Националната програма се включват 54 новопризнати бежанци, което представлява 31 на сто от лицата, получили статут. Отпадат 42 бежанци. Сметнахте нали – цялата програма е работила за 12 човека?!

През 2013 г., когато вълната вече ни залива неудържимо, е предоставен статут на 2462 лица. От тях 119 се включват в Националната програма - 5 на сто от всички. Отпадат 75 бежанци, т.е. - 63 на сто от включените в програмата.

В одита има и друг интересен извод:

„Установена е трайна тенденция на спад в интереса на бежанците, получили статут и желаещи да се включат в Националната програма, и запазване на относителния дял на отпадащите бежанци. Процентът на включените в Националната програма спрямо бежанците, потърсили закрила в страната, трайно спада и през първата година от 0,09 на сто, се понижава до 0,04 на сто през втората, достигайки 0,02 на сто през последната година.

Както е известно, процентът на идващите през тези години напротив – главоломно расте. 

В одита на Сметната палата пише ясно:

Отговорност за управленските решения по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор през одитирания период носят 
Никола Казаков – председател на ДАБ за периода от 17.02.2010 г. до 03.10.2013 г. и 
д-р Николай Чирпанлиев, председател на ДАБ от 03.10.2013 г. и към момента, второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на вътрешните работи.

Всъщтност по-актуалната истина е, че „към момента“ правителството на ГЕРБ току що върна поста му Казаков.

Натам се изрежда още, че дори никой не си е мръднал пръста да напише регламент какво се прави с децата, които идват и се водят рискови. Така те нямат никакъв достъп до образование дори теоретично, камо ли да го осъществят на практика. А срокът за създаване на тази и други нормативни бази просто... непрекъснато е удължаван през разглежданите 3 години.

Райските обещания - обучение по български език, професионална квалификация, социално ориентиране, насочване на работа и други дейности, за интегриране на новопризнати бежанци в период до 1 година от връчването на решението за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут и преминаване към пълна самоиздръжка, просто не са се състояли.

Ето и още нещо по отношение на средствата. По 300 000 лв. от бюджета на година, вече казахме. Става ясно и че никой от ДАБ дори не е дал заявка те да бъдат увеличени. Затова пък от 2008 г. на Стария континент действа Европейски бежански фонд, който солидарно да подпомага именно такива дейности.

„През периода на действие на Националната програма са реализирани 12 проекта (цели!, б.р.), финансирани със средства от ЕБФ по Годишни програми 2009, 2010, 2011 и 2012 г. по посочените действия и поддействия в приложение № 3. Двама от партньорите на програмата реализират 7 (седем) проекта, а останалите 5 (пет) са реализирани от фондации и сдружения, които не са партньори....
... Възможностите на този финансов инструмент не са използвани ефективно от партньорите на програмата.“, гласят изводите на Сметната палата.

Хубаво е да се знае какво по принцип предвижда националната програма за един бежанец:

а) Обучение по български език – до 600 учебни часа /по утвърдена програма/ и социална ориентация и културна адаптация – до 200 учебни часа. Обучението завършва с финален изпит.
б) Професионално обучение – до 198 учебни часа. Допуска се чужденец, който е завършил курса по български език и успешно издържал изпита. Професионалното обучение завършва с изпит, който интегрира разработване на теоретичен въпрос и практическа задача. 
в) Курсове за обучение по български език по индивидуална програма.
г) Курсове за професионално обучение извън ДАБ при МС.
д) Консултиране и асистиране при включването в програми за професионална квалификация и трудова заетост.
е) Провеждане на мероприятия по Националната програма, свързани с интеграцията на чужденците, получили статут по ЗУБ.
ж) Преводачески услуги и съдействие за реализиране на основните права и възможности.
1.2. Националната програма предвижда интеграционни пакети за участващите в нея бежанци, които включват следните финансови помощи:
а) Еднократна социална помощ (ЕСП)2, която се изплаща след четвъртия месец от включването в програмата. Конкретният размер се определя на база утвърдени критерии и мотивирано предложение за отпускането й след посещение на адрес на чужденеца. 
б) Целева помощ за издаване на лична карта до размера на разходите, необходими за издаването ѝ.
в) Стипендия за периода на обучение по български език, социална ориентация и културна адаптация и професионална квалификация, в размер на 4 лв. на ден3;
г) Ежемесечно финансово подпомагане за наемане на жилище и режийни разноски за лицата, включени в Програмата: до 170 лв. за едно лице;  до 300 лв. за 2-членно семейство; до 350 лв. за 3-членно семейство; до 400 лв. за 4-членно семейство; до 450 лв. за 5-членно и семейство с повече членове;
д) Ежемесечно здравно осигуряване на участниците4. Съгласно Вътрешните правила, в сила от юни 2013 г. здравната вноска се полага само за присъствените месеци в програмата. Размерът е половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, определен в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната година. При отсъствие на бежанеца здравното осигуряване се спира. Ако бежанецът не е включен в програмата е длъжен сам за заплаща здравноосигурителната си вноска; 
е) Седмичен талон или билети за градски транспорт за периода на обучение по български език, социална и културна ориентация и професионална квалификация за посещаващите курсовете в ИЦ.
ж) Заплащане на такси за детска градина;
з) Еднократна целева помощ на семейства, чиито деца са записани в първи клас на държавно или общинско училище5;
и) Месечна помощ за деца, посещаващи български общински и държавни училища, по 35 лв. на дете;
Учебни материали за курсовете по български език, социална ориентация и културна адаптация и професионално обучение;
к) Учебни материали за непълнолетните деца на включените в програмата лица, които посещават българско училище (учебни тетрадки, пособия, учебни помагала);
л) Учебно–образователни посещения на културно-исторически обекти в страната. 

А ето и изводите от одита на Сметната палата:

За периода на действие на Националната програма е установено:
1.3.1. не е променян размерът на финансовите помощи за жилищно настаняване, предвид променящите се пазарни условия и очертаваща се тенденция на повишаване размера на наемите и режиийните разходи6. 
1.3.2. еднократна социална помощ през 2013 г. не е изплащана на бежанците. Установен е случай,  при който в социалния доклад на експерта от ИЦ (Интеграционния център, б.р.) се предлага помощ от 250 лв. за закупуване на вещи от първа необходимост, а резолюцията на председателя на ДАБ е за предоставяне на храна и дрехи.
1.3.3. установени са закъснения в изплащане на стипендиите на бежанците, както и при изготвяне на списъците на лицата, които имат право на стипендия. Плащанията към участниците в програмата са извършвани с едни и същи разходни касови ордери както и към бежанци извън нея.
1.3.4. С резолюция на председателя на ДАБ е преустановена работата в професионалните кабинети на ИЦ, считано от м.август 2013 г. Причината е в липса на желаещи бежанци за включване в курсовете за професионално обучение.
1.3.5. При изпълнението на Националната програма, въпреки планирането им в годишните разчети, не са изплащани средства за:
а) Образователни посещения до културно-исторически обекти в страната (една еднодневна екскурзия);
б) Курсове за професионално обучение извън ДАБ;
в) Курсове за обучение по български език по индивидуална програма;
г) Еднократни социални помощи през 2013 г.;
д) Еднократна целева помощ, съгласно Закона за семейните помощи за деца на семейства, чийто деца са записани в първи клас на държавно или общинско училище;
е) Превод и съдействие за реализиране на основни права;
ж) Посещение в детска градина, до размера на таксата в общински детски градини, поради липса на сключено споразумение между ДАБ и дирекция „Образование“ в Столична община.
Част от предвидените финансови помощи за предоставяне на бежанците не са изплащани, друга част са изплащани със закъснение, а трета са изплащани в размери по-ниски от установените на пазара.

От информацията... е видно, че от общо планираните финансови помощи за бежанците за целия тригодишен период на действие на Националната програма в размер на 900 хил. лв., са изплатени помощи за 329 хил. лв., което представлява изпълнение от 37 на сто, заключават одиторите.