Вълнуващите промени в Закона за здравното осигуряване, заради които ресоният министър Петър Москов вече е любим събеседник в сутрешните блокове, предстои да станат още по-вълнуващи, когато стигнат до обсъждане в Народното събрание.

Текстовете предвиждат пакетът от услуги, заплащан от Националната здравноосигурителна каса, да се раздели на основен и допълнителен, така че най-нуждаещите се да получават гарантирана и безплатна здравна помощ, а по-заможните да имат възможността да си доплащат. Идеята като цяло е добра и в нея едва ли щеше да има нещо лошо, ако министър Москов не се беше изпуснал в телевизионния ефир, че безплатният пакет ще обслужва главно неосигурените.

"Неосигуряващите се здравно все повече и повече ще могат да ползват единствено услугите на спешния пакет, който тепърва ще бъде разписан", заяви Москов пред БНТ и предизвика доста подозрения.

Идеята на здравния министър всъщност е хората без здравни права да бъдат ограничени откъм медицинско обслужване, за да имат стимул да внасят осигуровките си. На практика обаче промяната може да има обратен ефект, защото спешните центрове ще започнат да се пълнят с неосигурени. Нищо чудно хората да спрат да плащат здравните си вноски, понеже ще знаят, че за каквото и да отидат в "Пирогов", ще бъдат обслужени. При сегашното финансиране на принципа "парите следват пациента" това ще е добре дошло и за самата болница, защото по-големият приток от пациенти ще означава и повече постъпления в касата. Поне докато влязат в сила новите правила, според които "ще се финансират резултатите, не дейностите", по думите на министър Москов. 

Ако не се разпишат ясни правила, рискът неосигурените, търсещи спешна помощ, да се увеличи главоломно е напълно реален. Особено при положение, че и сега има финансово обезпечени граждани, които нямат мотив да плащат здравните си вноски. В най-големия спешен център в испанската столица Мадрид, например, докторите не отказват помощ, приемат болните и ги подлагат на всички необходими процедури, но нямат право да извършват повече от два специализирани прегледа. Това означава, че ако пациент се обърне към тях заради астматичен пристъп два пъти в рамките на седмица, със сигурност ще бъде обгрижен и стабилизиран, но на третия път няма да бъде обслужен, а ще бъде посъветван да потърси специалист (разбира се, ако състоянието му не е критично и не е с опасност за живота). По този начин системата е защитена от изкривявания и най-вече от практиката спешната помощ да се търси за щяло и нещяло.

Ако нещо подобно не се случи и у нас, последствията няма да са в услуга нито на спешните центрове, нито на пациентите. Първите почти сигурно ще влошат качеството на услугите, за да обслужат повече болни, а вторите ще получават моментни грижи, но не и продължително лечение. Отново за сметка на здравния бюджет и прословутите реформи.