Да бъде нападан Васил Терзиев заради тъмночервената си рода със сигурност е несправедливо. Също толкова несправедливо е обаче да бъдат нападани хората, които не биха гласували за Терзиев заради тъмночервената му рода.

Отвсякъде се чуват мнения как тези хора са болшевики, фашисти, остатъци от миналото, пещерни подчовеци, скудоумни. Това, със сигурност, е отвратително.

Тези хора не са същите, като комунистите преди 1989 г. Това твърдение е изключително манипулативно.

Тези хора не очакват Терзиев да носи вината на дядо си, както са правили болшевиките. Те не искат Терзиев да влезе в затвора или в лагер, както са правили болшевиките.

Те нямат намерение да национализират имуществото му, както са правили другарите на дядо му с тогавашните успешни хора - Терзиев безспорно е успешен човек. Не планират да нахлуят в къщата му посред нощ, да го натоварят на камионетка пред жена му и децата му и после нищо да не се чуе повече за него.

Това е тяхно право

Тези хора просто не биха гласували за Терзиев. Това е тяхно право. И ако сме демократична държава, това право също трябва да се уважава. Също както правото на Терзиев да се кандидатира и правото на други хора да гласуват за него.

Много от хората, които няма да гласуват за Терзиев, са внуци на отсрещната страна - репресирани, съдени от т.нар. народен съд, дори на убити и изчезнали без съд и присъда. Нормално е да имат своите резерви и притеснения.

Агентите на ДС

Факт е, че много българи през тоталитаризма са работили за ДС. Едно е обаче да си станал агент, защото са те принудили или защото не си имал избор заради кариерата или нещо подобно. Нормално, героите винаги са били малцина. Никой няма право да съди останалите.

В случая на Терзиев обаче става въпрос за нещо съвсем друго. Неговите предци  - не само един - са висши функционери на ДС.

Не просто някакви си агенти. От кариерата са, така да се каже. Един от тях е и партизанин.

Въобще когато става дума за ДС, всеки случай е сам за себе си. Случаят с родата на Терзиев е в графата на най-тежките, няма какво да се лъжем.

Великолепен кандидат

Напълно нормално е много избиратели на градската десница, особено на софийската, да не могат да гласуват за такъв човек. Възможно е също така много от тези хора всъщност да харесват, да симпатизират на Терзиев, защото той сам по себе си безспорно е великолепен кандидат.

Възможно е дори да се надяват Терзиев все пак да спечели изборите и да стане кмет, въпреки че няма да гласуват за него. И за това не е редно да бъдат обвинявани толкова лековато.

Дали ГЕРБ печели нови избиратели?

Не може всичко да се обяснява само със злобни нападки от ГЕРБ. Просто фактите са си факти.

Това, че от ГЕРБ злоупотребяват с тези факти, не ги прави по-малко факти. Много е съмнително дали онези десни избиратели в София, които няма да гласуват за Терзиев, ще гласуват за кандидата на ГЕРБ, който и да е той.

Да поставиш сигурна победа под риск

Ако има някои, които могат да бъдат критикувани, това са политиците от "Продължаваме промяната - Демократична България". Не е ясно те дали са калкулирали всички рискове, издигайки тази кандидатура.

Защото има риск в крайна сметка една победа в София, която изглеждаше гарантирана след резултатите от последните няколко парламентарни вота, да се окаже не чак толкова сигурна. Или не чак толкова категорична.

Не става дума за фундаменталния въпрос редно ли е децата да плащат за греховете на бащите и дядовците. А чисто и просто за прагматична политика. Дори за бизнес, ако щеш.

Когато искаш да продаваш стока, трябва да й намериш пазарна ниша. Самият Терзиев, щом е толкова успешен бизнесмен, би трябвало да знае това.

Има ли политическа ниша за внуци на партизани и генерали от ДС сред десния електорат в София? Това е въпросът.

Дреболиите в политиката

В политиката и най-малките дреболии имат значение. А семейният произход дори не е дреболия.

Той има значение не само в България, която е пълна, по всеобщо мнение, със злобни и негативни хора. И на Запад на политици и видни обществени фигури все още им се налага да се срамуват от това, че някой далечен прадядо е бил робовладелец.

Политиката, както е известно, е изкуство на възможното. За "Продължаваме промяната - Демократична България" съвместното управление с ГЕРБ, например, бе единствената възможност.

Дали обаче Терзиев е бил единствената възможност? Имало ли е друг възможен кандидат, който може би не е чак толкова успешен в личен план, но пък и не предизвиква такова разделение сред избирателите?

Влизането в коалиции и НЕкоалиции винаги се прави според обстоятелствата. Докато кого ще издигнеш за кандидат, си зависи изцяло от теб. Никого не можеш да обвиняваш, ти си носиш изцяло отговорността.

Разликата между бизнеса и политиката

През годините политиците, представляващи антикомунистическата десница, много често правиха компромиси по темата ДС. Включително най-големите имена от тях.

Избирателите им обаче отказваха да ги направят. И това бе една от причините, поради която много от тези политици загубиха доверие.

Посланието с негласуването за Терзиев не е лично, то е обществено. ДС и въобще комунистическото ни минало е отворена рана, за която почти не бяха направени усилия да бъде излекувана. Напротив - бяха направени много усилия тя да бъде неглижирана, заметена под килима. Тази рана не е свързана само с миналото, а и с настоящето, а очевидно и с бъдещето.

Терзиев не носи отговорност за нелекуването на раната. Не носи отговорност и за дядо си.

Но това е политиката - понякога го отнасяш, дори ако не носиш лична отговорност. В бизнеса е различно - там успехът или провалът зависят най-вече от твоите собствени усилия.

Зад много успешни хора в настоящето надничат предци от миналото, свързани с ДС. При повечето от тях връзката е пряка. При Терзиев може би не е, но кандидатурата му е символ на тази връзка.

Това е политиката. Ако не ти харесва - не се хващай.

Какво е добра политика?

Минаха доста дни от издигането на Терзиев. И през всички тези дни именно това е основната тема около него. Не идеите му за София.

Това добра политика ли е? И кое е по-добра политика - да вземеш сигурна победа в София или да тестваш колко точно са узрели софиянци по някои болезнени теми, като рискуваш сигурната победа?

Вярно е, че политиците не трябва само да следват обществените настроения. Трябва и да ги моделират. Но ако правиш политика все едно тези настроения са вече моделирани, значи си лош политик.

Моделирането на обществените настроения е сеитба. Изборите са жътва. Кой нормален човек сее, при положение, че е дошло време да жъне?

Възможно ли е в най-важния мач за годината ти да правиш промени в тактиката, с която играеш? Възможно е, разбира се.

Гуардиола го направи на два пъти с "Манчестър сити" в Шампионската лига. И двата пъти загуби нарисувани победи. На третия път спря да го прави и спечели купата с големите уши.

Да приемем, че Терзиев все пак спечели вота и стане кмет. Със сигурност заради неговата кандидатура "Продължаваме промяната - Демократична България" ще загубят гласове за своята листа с общински съветници.

Ако се съди по резултатите от последните парламентарни избори, "Продължаваме промяната – Демократична България" могат да спечелят дори собствено мнозинство в София. Това е не по-малко важно - дори може би по-важно - от кметското място.

Сега заради тази кандидатура и това е поставено под риск. И отново на въпроса - това добра политика ли е?

Не беше ли по-добре Терзиев, например, да е част от листата, където също може да е полезен, а кандидатът за кмет да е някой друг? Кандидатът за кмет все пак е лицето на кампанията, той вее знамето, така да се каже.  Добра политика ли е знамето на градската десница в София да се вее от внук не просто на агенти или членове на БКП, а на партизанин и генерали от ДС?

В "Продължаваме промяната - Демократична България" би трябвало да знаят, че не са нито ГЕРБ, нито ДПС. Техните избиратели може да са всякакви, със сигурност имат своите трески за дялане, но едно е сигурно - никога не гласуват под строй за спуснати кандидатури.

Тезата, "или Терзиев, или ГЕРБ" е обидна за интелекта на избирателите. Прилича на изнудване. Точно комунистите преди 1989 г. караха хората да гласуват, въпреки че не искат. А такива тези вече се чуват откъм "Продължаваме промяната - Демократична България".

Дано знаят какво правят. И дано България вече е истинска демократична държава, в която правото да гласуваш или да не гласуваш за някого, е свещено и уважавано от всички.