„Биография на Зеленски. От слуга до президент на народа“ от авторитетните френски журналисти и специалисти по Украйна Режи Жанте и Стефан Сиоан е една от първите биографични книги в света, посветени на украинския държавен глава, и първата, която излиза на български. Тя проследява пътя на Зеленски от комедийните изяви през успехите в телевизията и работата му с проруски олигарси до еманципирането му и превръщането му в лице на Украйна.

Изданието се появи този месец на родния пазар с логото на издателство „Кръг“ – преводът е на Гергана Соколова, а корицата е на Наталия Чайкина. 

Биографията е написана след началото на руската инвазия в Украйна и е публикувана на френски през май 2022 г., а правата за издаването й вече са продадени в над 20 държави. България е една от първите страни, в които книгата излиза. 

Изданието хвърля светлина върху трудните отношения между Украйна и Русия, които не подлежат на еднопластов коментар или анализ. Вместо да възхваляват образа на украинския президент, пренебрегвайки съмнителни моменти от личната му история и кариерен път, Жанте и Сиоан избират да разкажат за всички тях. Те проследяват развитието на Володимир Зеленски от актьор, познат с ролята си на президент в сериала „Слуга на народа“, и бизнесмен в добри отношения с представителите на проруската вълна в страната, който предпочита да говори на руски, до държавен глава, постепенно втърдяващ позицията си за значението на своята украинска идентичност. От човек, който гледа на войната като на нещо чуждо, което иска да избегне на всяка цена, до пълководец, който избира да не се подчинява на страха, а да защитава народа си. 

„Биография на Зеленски. От слуга до президент на народа“ подсказва защо вместо да се окаже поредният популист на политическата сцена, Зеленски се превръща в истински държавен лидер. Изданието дава глас и на проблематични теми като националистическата линия в украинската политика, която макар и използвана активно от пропагандната машина, остава с периферна роля. 

Текстът поставя и войната в Украйна в контекста на поведението на Русия в други въоръжени конфликти в района. Авторите на книгата дават отговор и на въпроса каква е била ролята на Майдана за пробуждане на проевропейските и антируските настроения сред украинското население. Те опитват да дадат отговор на още един важен въпрос: възможно ли е било инвазията в Украйна да бъде предотвратена и каква е била цената? 

Представяме ви откъс:

Странно политическо животно

Агресията на Русия в Украйна представлява не само много голям военен конфликт, но и война на думи и на кому­никация, както и на радикална конфрон­тация на стиловете на двама напълно противоположни мъже. Седемдесетго­дишният Владимир Путин, на власт от повече от две десетилетия, е архетип на руски управник, авторитарен, груб, обучен в административната култура на КГБ, а после и на Федералната служба по сигурност, затворен в своята кула от слонова кост, който не търпи никаква опозиция или спор. Володимир Зеленски, на 44 години, е президент на Украйна от 2019-а, без никакъв опит в носенето на отговорности, но от групата на ново поколение либерални политици като Джъстин Трюдо и Еманюел Макрон, с ко­ито не крие близостта си, и владее из­куството на постановката и известна естетика във властта.

От началото на войната контрастът е фрапиращ. Светът тръпне, дока­то гледа онемял снимки на Владимир Пу­тин, който приема чуждите държавни глави или собствените си министри сред помпозния пребогат декор на Кремъл. Гостите на владетеля се настаняват на разстояние, по дължината на безкрайни маси, както за да държат Путин дале­че от всеки микроб или вирус, особено КОВИД-19, така и за да подчертават са­мовластието и надмощието му над не­говите събеседници. На драматичен Съ­вет за национална сигурност и отбрана, чиято цел е да „убеди“ Путин да признае самопровъзгласилите се републики на Донецк и Луханск, той напада с думи ми­нистрите и най-близките си съветници, някои от които изглеждат като парали­зирани от военните последици на този съвет. 

Володимир Зеленски е пълен антипод на бившия подполковник от КГБ, що се отнася до политически изяви. В добре скроен костюм в мирните дни, по те­ниска или риза в цвят каки във военно време, той излъчва простота, привет­ливост и близост. Със съгражданите си води прозрачна политика с помощта на всекидневни видеосъобщения, публикува­ни в профилите му в социалните мрежи. Понякога ги заснема самият той, като по този начин създава чувство на близост и интимност с хората. Володимир Зеленски никога не отказва селфи със свой съ­трудник, известна личност или хора от народа, които среща на улицата. На пър­вата си международна пресконференция за войната той сам си носи стола, на който сяда при журналистите. Друг път говори на микрофона за немски канал, седнал на стълбите в приземния етаж на президентската администрация, между стени от чували с пясък, които предпаз­ват при евентуална стрелба. По прин­цип е по-скоро усмихнат, освен когато не му задават въпроси, които не му харес­ват, или пък когато някой журналист го критикува, но той умее да контролира пристъпите на агресия. С лекота уста­новява взаимоотношения, помни лицата на хората, с които се е срещал, ръ­кува се, казва нещо мило. Леко тромав в началото на мандата си с управниците от другите страни, той вече умее да се напасва към личностите им.

Според няколко източника голяма част от времето на президента Зелен­ски по време на войната е посветено на комуникацията. Възложил управлението на кризата на верните си съветници, той разговаря по телефона, в Zoom или Skype. Почти всеки ден се обръща към държав­ни глави, министър-председатели, пар­ламенти, международни организации. За­познава ги с актуалната информация за конфликта, защитава каузата на Украй­на и постоянно се връща към любимата си тема – доставки на оръжия и засиле­ни санкции срещу Русия. Всяко включва­не е отлично подготвено с подходящи препратки – когато се обръща към бри­танците, споменава Чърчил и Толкин, на французите изтъква битката при Вер­дюн. Пред американския Конгрес засяга Пърл Харбър и 11 септември 2001 г.

Зеленски обожава да вкарва в разгово­рите си препратки към киното. „Когато някои управници ме попитат какви оръ­жия са ми нужни, им отговарям, че първо трябва да се успокоя, тъй като съм им казал това и предишната седмица. Сякаш съм в „Омагьосан ден“, имам чувство­то, че съм Бил Мъри“, шегува се Зеленски, когато се среща в края на април с Ан Епъл­баум, журналистка и историчка с инте­рес към Източна Европа. В този случай споменава филма, чийто герой преживява отново и отново един и същи ден. Хумо­рът и естественото добро настроение позволяват на Зеленски да завърже лични връзки, дори приятелство с хора като Шарл Мишел, председателя на Европей­ския съвет. 

Когато британският министър-пред­седател Борис Джонсън пристига неочаквано в Кийв на 10 април в знак на по­литическа подкрепа и с обещание за нови доставки на оръжие, Зеленски не се поко­лебава да го разходи по Майдана, за да се срещне с жителите на града, след като най-лошото е отминало. Володимир Зе­ленски е блестящ в този стил на нефор­мално общуване – решително, но не и агресивно. С чуждестранните ръководи­тели винаги внимава да не се държи гру­бо или презрително. Когато говори със сънародниците си, президентът проявя­ва емпатия – застава на тяхното ниво. В първите седмици от войната Зеленски се справя почти перфектно, като отпра­вя прости съобщения и гради имидж. Съз­дава впечатлението, че всичко е естест­вено, но всъщност всичко е перфектно обмислено – той е много добре подгот­вен.

И това е така, защото когато остане сам с един или няколко журналисти за да­дена среща, за която не е получил въпро­сите предварително, естествеността му започва да куца. Мисълта на Зеленски е объркана, какъвто и език да използва. Той има добра интуиция, но често гово­ри със заобикалки и увърта няколко мину­ти, за да отговори дори на прост на пръв поглед въпрос. В тези моменти Зеленски се превръща в истинска политическа енигма – за какво мисли? Какви са в дейст­вителност дълбоките му политически убеждения и има ли такива всъщност? Умее да запълва големите липси в недос­татъчната си първоначална политиче­ска подготовка и идеологически устои със страхотна интуиция и проблясъ­ци, притежава истинска дарба да улавя стремежите на своя народ, който го из­стрелва сред пионерите на новата фор­ма на политика през XXI в. 

През март 2019 г. Володимир Зеленски приема малка група журналисти, сред които е и Ноа Шнайдер, бивш офис мени­джър на The Economist за Русия и Украйна. „Стори ми се искрен, но дълбоко наивен. Беше очарователен и харизматичен, ся­каш вярваше, че славата му лесно би се превърнала в успех в област, в която имаше съвсем малко опит. Не се държе­ше като надутите политици, които са управлявали и крали години наред. Гово­реше като нормален човек“, спомня си журналистът. „По време на това ин­тервю го попитах защо иска да се от­каже от обичта на своите фенове и от успеха си като актьор в името на това да е президент, което е доста несигурно и вероятно размирно. Зеленски загово­ри за липсата на доверие в политиката, която само той може да запълни. Явно имаше амбиции: „Искам да оставя следа в историята“ – каза тогава. Но не опреде­ляше целите си като идеологически или исторически.“ 

Малко по-късно репортерът на The Economist се среща за втори път със Зе­ленски, който му казва, че „важното в политиката е да си честен и неподку­пен“. За Ноа Шнайдер a posteriori1 се оказ­ва, че Володимир Зеленски не владее до­бре политическото поведение, „но той вече имаше много по-добро усещане за фундаментални принципи, отколкото някой би могъл да си представи по това време“. 

В украинския език отскоро същест­вува неологизъм – „зеленскизъм“. Това е начин да правиш политика, вкоре­нена в ерата на мрежите, в която об­разът и визуалният аспект са по-ва­жни от съдържанието и самите идеи. „От 15 години отправям послания, ми­сля, че съм професионалист в тази об­ласт, който може да започне да пра­ви това на държавно ниво“ – обяснява Володимир Зеленски още през март 2021-ва. Той не налага идеите си отгоре, а напипва пулса на времето, улавя добрите тенденции, като възлага управле­нието на експерти в дадената област.