С номинацията на Вили Лилков за кандидат-кмет на София, срещу вече обявения избраник на "демократичната общност" Васил Терзиев, това, което понякога още се нарича "градската десница" започна нервно да жужи.

Разцепва ли се демократичната общност в столицата? Има ли всъщност "градска десница"? И не е ли разцепена отдавна?

Бившият (изключително активен) депутат от РБ Петър Славов обяви тази седмица петиция - за организиране на предварителни избори на демократичната общност, по логиката, че "недъзите на демокрацията се решават с още демокрация".

"Довчера част от една (демократична) общност, симпатизантите на двата лагера вече открито са разделени и влизат в яростни сблъсъци помежду си, вместо да се обединят срещу общия противник - лошото и непрозрачно управление на столицата през последните 15 г.!", пише в призива на подписката, подкрепена от други бивши и настоящи депутати, основно от ДСБ.

Идеята за предварителни вътрешни избори е прекрасна и демократична, но са се подписали под 400 души. Тя не е обречена заради това.

Защо няма да има предварителни избори

Почти трогателно е убеждението на симпатизанти на демократичната общност, че практиката да се провежда вътрешен вот е едва ли не заложена в ДНК-то им. Всъщност през годините е имало един-два експеримента в тази посока, и множество призиви без резултат.

Позитивен пример може да бъде вътрешният вот на "Да, България" за избор на кандидати за евродепутати през 2019 г. Направиха го сериозно, с електронен вот, като членове на партията можеха да канят и хора извън нея да гласуват. Проведоха дори дебат между кандидатите (модериран от колегата от Клуб Z Веселин Желев), какъвто рядко виждаме дори в "истински" избори.

Но, забележете - ДСБ и Зелените не направиха същия експеримент. А сега в сметката са и други.

Пък и ако предварителен вот се прави от много партии, това поставя въпроса какъв ще е балансът между тях - ще имат ли гласовете на ПП и ДБ повече тежест от тези на "Спаси София", например? По какъв критерий ще се определя този баланс? Все тежки въпроси, които не се решават за няколко седмици.

Предварителен вот няма да има и по друга причина - от гледна точка на обединението зад Терзиев, подобен ход сега означава те да го оттеглят като кандидат-кмет, след като са го обявили, да легитимират неговия опонент или опоненти, и да го обявят повторно, ако (евентуално) победи. Политически абсурд е да се съгласят на подобно нещо.

Дори и да ги удари демократичното вдъхновение, това няма да помогне за разцеплението.

Защото десницата е отдавна разцепена

Все още по навик много хора смесват "градската десница" и "демократичната общност". За градска десница можеше да се говори по времето на Реформаторския блок, когато ясно дефинираните десни бяха мнозинство. След това СДС се отлюспи и бе погълната от ГЕРБ, ДБГ се разпадна, и само ДСБ остана да държи "фронта". Сред техните привърженици са и мнозинството недоволни от кандидатурата на Терзиев.

Днешната "демократична общност" е съставена основно от лявоцентристки партии - "Да, България", "Зелените", "Продължаваме промяната", "Спаси София". Това създава конфликти и търкания между тях и малцинството дясноцентристи. 

Тези търкания обаче не са и никога няма да бъдат чисто идеологически. Споровете и разцепленията в тази променяща се през годините "общност" са си част от нейното ДНК - още от първите години на новата ни демократична история, а в основата им е дребно политиканстване и личностни конфликти. Десницата отдавна се разпарчетоса, а и демократичната общност е всекидневно опъната до скъсване, не само заради местния вот, а и в националната политика. 

Предварителните избори ще са знак за политическа зрялост

Такива избори няма да се проведат сега - прекалено късно е. Но е факт, че именно в "демократичната общност" имат болезнена нужда от такава процедура в бъдеще. 

Предварителни вътрешни избори имат много добър ефект за мобилизиране на ядрото, и събиране на периферия - когато са направени както трябва.

Общи предварителни избори по ясно дефинирана формула са сигурен начин да се балансират позициите на всеки в обединението - от 3, 4 или 5 партии. И то не с политиканстване, а по демократичен път, с решение на електората.

Това обаче изисква определена политическа зрялост и готовност да се остави егото на заден план. Някои от общността са я показвали през годините, за кратко. За да се случи, обаче, такава трябва да проявят всички партии - иначе са обречени отново на бъдещ разпад.