Коалиция между дясна и крайно дясна партия ще смени управляващата в момента коалиция между лява и крайно лява партия в Испания.

Това е най-вероятният резултат от утрешните предсрочни парламентарни избори в иберийската страна. С изричната уговорка обаче, че са възможни изненади, предизвикани от какво ли не, включително от незапомнените горещини.

Сигурното е едно – че Народната партия (НП) – главната опозиционна сила, ръководена от Алберто Нунес Фейхоо, ще събере най-много гласове на вота. Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) на премиера Педро Санчес ще е втора. Трета ще е крайно дясната „Вокс“ ("Глас") на Сантяго Абаскал. Като прогнозите са, че НП и „Вокс“ ще имат общо 176 депутати – точно толкова, колкото е необходимо за абсолютно мнозинство в 350-членния Конгрес на депутатите – долната камара на парламента в Мадрид.

Възможно е обаче Фейхоо само да се ползва с подкрепата на „Вокс“ и поне засега да не я вкарва в правителството. А и Сантяго Абаскал не е изявявал претенции да влиза в бъдещия кабинет.

Няма да мине без отстъпки пред партньоэрите

Достатъчно е НП да направи някои отстъпки пред „Вокс“, което ще е неизбежно. Въпросът е какви ще са те. Защото крайно дясната партия иска рецентралицзация на Испания. Това е рядко срещан термин, за разлика от децентрализацията. „Вокс“ настоява за ликвидиране на автономните провинции в Испания. В момента те са точно 18 на брой.

През седмицата Абаскал се зарече да наложи дългосрочна окупация на Каталуня. Тази автономна провинция обяви независимост през 2017 г. Това стана след референдум, който обаче предварително бе обявен за незаконен от централната власт в Мадрид. В резултат испанското правителство временно отне автономията на Каталуня.

През 2018 г. падна правителството на Мариано Рахой от НП. Новият премиер Педро Санчес успя да усмири сепаратистите в Каталуня, като води преговори с правителството в Барселона. След това бяха помилвани някои от осъдените на затвор сепаратистки лидери. Санчес обаче е категорично против какъвто и да било референдум за независимост на провинцията. А и през 2017 г. социалистите гласуваха за отнемане на автономията на Каталуня.

От „Вокс“ също така обещават да отворят наново някои от въглищните централи в Испания, затворени от правителството на Педро Санчес. Премиерът предприе тази стъпка като част от ангажимента на Мадрид към Европейския зелен пакт.

Освен това крайната десница иска да отмени закона за половото равноправие, приет през март т.г. Той гласи, че жените и мъжете трябва да бъде почти поравно представени както в политиката, така и в бизнеса. Именно тази точка е един от главните козове на „Вокс“. Тук партията се ползва със значителна подкрепа. И не заради равноправието, а заради това, че то има формата на закон и е възможно много от назначенията да са направени само защото „така трябва“.

„Вокс“ обещава също така да отмени или поне да промени законите за правата на транссексуалните, правото на аборт и евтаназията. Трябва да се има предвид силното влияние на католическата религия в Испания. Тази страна все пак е родина на Инквизицията.

За всичко това може да се наложи НП да направи отстъпки, ако иска да има правителство.

Освен всичко не трябва да се забравя, че „Вокс“ всъщност е създадена от отцепници от НП преди десетина години. Партията се обяви за „дясно крило“ на НП и за неоконсервативна. Нейните евродепутати не са в крайно дясната група „Идентичност и демокрация“ (ИД), а в групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) в Европейския парламент.

Как ще отговори левицата

Срещу всичко това Педро Санчес ще се опита да се пребори с помощта на крайно лявата платформа „Сумар“, на която поргнозите отреждат четвърто място. В превод нейното название звучи „Да съберем“, като се има предвид математическото действие.

„Сумар“ е оглавявана от втория вицепремиер Йоланда Диас. Платформата всъщност е наследник на коалицията „Унидас Подемос“, или УП („Обединени можем“), която и в момента е в коалиция със социалистите. И нейните евродепутати са членове на радикалната левица в Европарламента. Не много отдавна партията „Подемос“ – част от УП, обсъждаше възможността за ликвидиране на монархията в Испания и референдум за излизане от НАТО.

Правителството на ИСРП и УП е на малцинството, тъй като двете партии имат само 153-ма депутати. Но те се ползват с подкрепата на сепаратистите от Каталуня и Страната на баските. И благодарение на тях успяха да прокарат законите си.

Вотът - не "за", а "против"

Големият проблем е, че тези избори са повече „против“, отколкото „за“, изтъкват много от наблюдателите. Хората искат да накажат Педро Санчес, включително за това,че ги извежда да гласуват в незапомнените жеги. Изборите са предсрочни, но само с половин година. Редовният вот щеше да се състои най-късно през януари 2024 г. - 4 години и 2 месеца след последните парламентарни избори през ноември 2019 г. Санчес свика тези избори, след като през май социалистите бяха разгромени на регионалния вот в Испания.

При управлението на ИСРП и УП икономиката на Испания не отбеляза значителен подем. Отделно за влошаването на ситуацията допринесоха пандемията от COVID-19 (Испания бе сред най-засегнатите страни) и войната в Украйна, която качи инфлацията.

Изборите обаче са важни, тъй само преди три седмици Испания пое ротационното председателство на ЕС. И почти сигурната победа на десницата вероятно ще доведе до промяна в европейските приоритети на новото правителство като например Зеления пакт. Отделно се очаква новата власт да ореже социалните разходи.

За първи път крайната десница в Испания може да влезе в правителството след края на режима на Франсиско Франко през 1975 г. Интересен факт е, че „Вокс“ яростно се противопоставяше на изваждането на тленните останки на диктатора от мавзолея му в Долината на падналите.

Същевременно утрешният вот може да повлияе и на изборите за Европейски парламент през юни 2024 г. Крайната десница е вече на власт в Италия след победата на Джорджа Мелони. И Европейската народна партия (ЕНП) – първата сила в Европейския парламент, вече я ухажва.

Завоят на Испания надясно може да измести центъра на тежестта в ЕС и да се отрази на ключови проблеми като борбата с климатичните промени и миграцията.