ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Какви ще бъдат корекциите в Закона за сценичните изкуства, над които работят в момента в Министерството на културата?

С този въпрос потърсихме зам.-министъра на културата Боил Банов, който работи над редакцията на т.нар. Реформа заедно със Съвета за театър. Любопитни са също и поправките, нанесени в Закона за авторското право, за които настояваха музикантите с митинг на жълтите павета. Банов разкрива още ще бъдат ли принуждавани частните медиите да въртят българска музика и дали влиза в задължителната квота попфолкът. Попитахме зам.-министъра и каква ще бъде политиката на Министерството на културата в областта на книгите. 

- Г-н Банов, кой управлява в момента Народния театър?

- Александър Морфов е директор на Народния театър. В момента той е в отпуск, тъй като има поети задължения в Латвия, много преди да поеме поста. Милица Трайкова го замества, тя е зам.-директор по финансовата част.

- Виктор Бойчев, другият заместник-директор, напусна ли театъра?

- Договорът му с Народния театър беше до 1 февруари. От кукления театър в Пловдив си беше взел една година неплатен отпуск.

- Докога е в отпуск Александър Морфов?

- Мисля, че отпускът му е до 15 март. Директорите на театрите също имат право на платен годишен отпуск…

- Той няма и един месец работа, преди да излезе в отпуск. Вие не го ли назначихте едва на 30 декември?

- Назначихме го при извънредни обстоятелства. Александър Морфов е може би най-известният български режисьор, той има изключителна международна популярност. Неговите ангажименти са планирани години напред. И уважението, което той даде на българската култура и в частност Народния театър, в този сложен момент – да поеме нещата в свои ръце, да я успокои трупата, да направи една сериозна програма, е безкрайно. Той прояви разбиране, съзнавайки своите тежки ангажименти, междувременно отмени някои, но този в Латвия беше невъзможно да отпадне. Той ни информира за тази своя заетост преди да го назначим, имаше следващ ангажимент, който отмени, а той е изключително скъпоплатен режисьор и губи огромни суми от отмяна на планиран спектакъл. Александър Морфов допреди 3 месеца не е имал представа, че ще бъде канен за директор, нито че ще се занимава с това, той прави жест към своите колеги и към българската култура.

- Така е. Но директорската работа, знаете – вие сте бил директор на театър дълго време, изисква ежедневно посвещение главно на злободневни теми около една сцена. А Морфов е творческа натура…

- Със злободневие директорът на един културен институт не се занимава. Той има администрация, зам.-директори – финансов, административен, технически… Има лостове как да работи. Неговата най-важна цел е да създаде облика на театъра, репертоара, да го издига все по-нависоко, в рамките на европейското и на световното изкуство. Така че тук творческите задачи са много по-водещи.

- Има ли вариант след конкурса да назначите мениджър за директор на Народния театър, а не творец?

- Не. В нашата практика и в правилата, които са описани за тази длъжност, се изисква директорът да е обвързан с хуманитарните науки, с изкуствата. А и хората някак си предпочитат културните институти да бъдат оглавявани от изявени творци, такава е нагласата в нашето общество. Засега е така.

- Кога ще обявите конкурс за директор на Народния театър?

- Няма срок за това нещо. Всичко зависи първо от решението на самия Морфов, което става с една по-висша цел да се стабилизира театърът, артистите да работят спокойно, да няма трусове. Сега, дали Сашо ще намери сили в себе си да продължи да се занимава с това, или ще предпочете да се работи в по-сгъстен цикъл и да се върви към друг титуляр – това до известна степен зависи и от него.

Конкурс при всички случаи ще бъде обявен, а кога ще бъде направено това – решава министърът. Законът не определя кога да се обяви конкурс. Следим ситуацията отблизо и ще направим каквото е необходимо за доброто на Народния театър.

Пак казвам: Благодарим на Александър Морфов, че направи този жест и пое трупата! Казвам ми откровено, никой в съсловието не очакваше, че Павел Васев наистина ще се пенсионира. Много разговори водих с него да остане…, но без резултат. Помните, че той имаше проблеми с предишния министър, сега обаче нямаше такива.

- В театралните среди се твърди, че Морфов сам е поискал да бъде назначен за директор, че инициативата не е дошла от вас. Каква е истината?

- Аз не съм от административния отдел на министерството и не мога да отговоря на този въпрос. Всеки, който кандидатства за един пост, подава молба, водят се разговори с него, той преценява дали за него това е важно, след което се извършват определени административни процедури.

- Този детайл е важен, г-н Банов, защото Александър Морфов протестира през месец декември срещу властта, подаде оставка от режисьорския си пост в Народния театър с обяснението, че не иска да бъде част от една държавна структура, и ситуацията би изглеждала различно, ако се окаже, че сам е поискал да го назначите за директор на държавен културен институт.

- Между протестите срещу правителството и това да бъдеш директор на една трупа за определен период от време няма взаимовръзка.

- В началото на втория си мандат министър Вежди Рашидов обеща, че ще коригирате Закона за сценичните изкуства. Работите ли вече върху редакцията на правилата?

- Да, работим усилено по тях в Съвета за театър, с който се събираме ежеседмично. Работим и със съюзните организации. Много скоро ще имаме резултат, който се надяваме да бъде обществено признат.

Ще ви разкрия какво правим единствено като посока. Първо създаваме единна електронна система, която може да стартира още през месец април. В нея ще бъдат включени всички театрални, музикални, читалищни сцени, и всеки билет, закупен на която и да е каса в страната, ще бъде отчетен. Всяка вечер в 19, 10 ч. ще имаме цялата картина на посещения в страната – къде, колко и на какви цени. Така ще изчистим системата от деформации, да пресечем източването й.

- Как ще подкрепите високото изкуство и ще го разграничите от театралната халтура, която в момента е добре приета на ул. „Раковски“?

- Стремим се да създаваме предпоставки за качество. Не можем да се превърнем в орган, който да определя кое е и кое не е качествено. Не можем да дефинираме зрителите, фактът, че влизат в театралната или концертната зала, ни прави чест.

В момента изработваме критерии, насочени изцяло към повишаване на качеството в сценичните изкуства. Ако сега има 2 лв., условно казано, за участие в международен фестивал, 4 лв. за спечелена награда – тези пари ще бъдат удвоени от държавата. Ще поощрим директорите да правят качествени спектакли, да продуцират българска драматургия – няма значение дали е нова или стара пиесата, важното е държавата да стимулира поставянето на наши автори. Философията на Закона остава същата, но ще насърчим качеството.

- Футуристична ли ви се вижда идеята всички театри, с изключение на Народния, да освободят трупите си, държавата да издържа сградите с малък административен екип, а трупите и режисьорите да се формират според представленията и да кандидатстват за финансиране да речем във фонд „Култура“?

- Не знам доколко е добра тази идея за България. В други държави този принцип работи при едни силни общини, но тяхната политика е и държавна, не е като у нас. Разбира се, човек трябва да се стреми към това. Но не може просто да пренесем един работещ модел, защото техният се случва при други икономически условия, при сериозно финансиране. У нас при тези слаби, бедни общини, които още пътищата си не могат да оправят, след едно такова излизане на свободния пазар може да останем без театър, като изключим Народния.

- Как вървят преговорите за въвеждането на задължителна квота за българска музика в българския радио- и телевизионен ефир?

- Тези промени касаят единствено обществените медии, защото те се финансират с държавни пари и е нормално да водят политика на протекция на българското изкуство. Това го има в много законодателства по света, процентите навсякъде са различни – някъде 10, другите 15, 30, 35. Но частните медии няма да бъдат принуждавани да излъчват каквото и да е.

- Задължителната квота ще се отнася ли и за чалгата, тя също е съвременна българска музика?

- Това изцяло ще зависи от браншовите организации. За мен разделенията никога не са били добри. Начинът не е да налагаш забрани, а да подкрепяш качественото. Забранителният режим никога не е водил към добро.

- Какви точно са корекциите, които подготвяте в Закона за авторските права?

- Прибавяме основно четири точки – добавяме срокове за договаряне с медиите, за да не се проточват с години; второ – въвеждаме минимална такса върху всеки електронен носител; трето – да бъде разрешено и на общински инспектори да проверяват дали заведенията си плащат за музиката, която пускат; четвърто – промоутърите да предават предварително договорите си за платени авторски права на управителя на залата, където организират концерт.

- Българските книгоиздатели негодуват, че държавата в последните години не им е дала и един лев за нови издания и заплашват с протест. Предвиждат ли се тази година пари за книгоиздаване?

- Направихме Съвет за книгата, на който ще поставим всички щекотливи въпроси. Целта му е да синхронизира начините, по които можем да помагаме. В момента подготвяме стандарт за библиотеките. Има много начини, по които държавата може да помогне – не само с финансиране, а и с лобиране, със законови промени…

- Има ли изгледи през този мандат на Министерството на културата да бъде премахнат ДДС върху книгите и печата?

- На този етап не сме го обсъждали.

- Книгоиздателите предлагат част от парите от тяхното ДДС – 10 млн. лв. годишно, да бъдат връщани обратно под формата на закупуване на книги за библиотеките. Какво мислите за тази идея?

- Идеята не е лоша, ще я обсъдим. С част от издателите провеждаме срещи, които са ползотворни. Голяма част от тези хора си вършат работата с любов, не само заради печалбата.

- Кой е най-печелившият сектор в българската култура?

- Не може да говорим за печалба в културата, макар културата да е индустрия.

Площад Славейков