ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Българската поп музика е за окайване, но може би не чак толкова, колкото ни се струва. Парите им изскачат най-неочаквано, докато някои търсят таланти, други дундуркат Х-фактори, а трети пеят на жълтите павета оглушително, за да ги чуват добре депутатите, както си стоят в парламента или в офиса им отсреща в кафето на „Радисън“. Слушаме и две арии – на Рут Колева и Саня Армутлиева.

Официално обявената цел на митинга на „Музикаутор“ – квота за задължителна музика в БГ ефира – се оказа до голяма степен само за пред медиите. Защото се оказа, че ще ги въртят само в обществените телевизии – в БНТ и БНР. Държавата няма намерение да оказва насилие върху частните електронни медии, оставя ги да подкрепят съвременната българска музика на доброволни начала. Тоест никак. А парите от тези два ефира няма да са чак толкова, колкото се очертаваше първоначално.

Другата причина за този митинг бе смотана някак между другото, обяснена общо и без много детайли. А точно от нея вероятно ще изригне мощен извор на финанси. Това са поправките в Закона за авторското право: 1) добавят се срокове за договаряне с медиите, за да не се проточват с години; 2) въвеждат се минимална такса върху всеки електронен носител; 3) ще бъде разрешено и на общински инспектори да проверяват дали заведенията си плащат за музиката, която пускат; 4) промоутърите да предават предварително договорите си за платени авторски права на управителя на залата, където организират концерт.

Важните сред изброените корекции са втора и трета точка. Макар и минимална, таксата „авторско право“ върху всеки електронен носител – празен или не, ще докара много пари в културата. Ако тази поправка, разбира се, мине в парламента. По-вероятно е да не мине, както стана през 2010 г. по време на предишния мандат на ГЕРБ. Тогава в Министерството на културата предложението отново бе подготвено да влезе в Закона за авторските права, но бе спряно в Народното събрание. Съпротивата бе организирана лобитата на големия бизнес, който не беше съгласен да вдигне цените на електронните носители. Впрочем, практиката да бъдат облагани празни носители съществува в много европейски държави. Не би било зле да бъде въведена и у нас, защото ще превърне попмузиката в индустрия, а не в приличен доход за неколцина продуценти, една Лили Иванова и двама-трима чалгаджии. Новите приходи биха могли да влизат във фонд, който да бъде използван за кино, музика, въобще изкуство, което се разпространява на електронен носител.

Приходите от другата точка в корекциите на Закона могат да бъдат наистина значителни. Големите пари в авторското право са в т.нар. неразработен пазар – на незаконните ползватели на музика у нас. А те действително са много – веригите супермаркети, моловете, хотелите, ресторантите, малките магазини, фризьорските салони, фитнес залите… Да, повечето от тях не плащат за музиката, която звучи в търговските им обекти. И продължават да въртят музика незаконно, докато не мине контрольор от Авторското право в Министерството на културата. Те обаче са по-малко от десетима, затова музикантите настояват да се увеличи броят на контрольорите. Ако пък магазините откажат да плащат, нека спрат музиката, да проверим как ще се отрази това на продажбите им…

В момента основната част от парите за авторско право идват от медиите. Големите телевизии си плащат – всяка от тях по неколкостотин хиляди лева годишно. Радиата също плащат, но заради кризата поискаха да им бъдат намалени и без това невисоките такси.

Таксите са уж на минимума, но край залеза на Корпоративна банка изскочиха цифри, които са значителни, от какъвто и ъгъл да ги погледнеш. Оказа се, че „Профон“ – дружеството за колективно управление на сродни права в музиката (бел. ред. – права на изпълнителите върху изпълненията им, права на продуцентите върху звукозаписи, права на продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, права на радио- и телевизионните организации) - притежава около 10 милиона лева в тази банка, както и други в още две. Това са левове от непотърсени права! След изтичане на давностния срок парите се разпределят, както се реши на Управителен съвет. Председател на УС на „Профон“ е Саня Армутлиева. Тя е в Управителния съвет и на „Музикаутор“ – дружество за колективно управление на авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика, и музикални издатели. Годишно в двете дружества влизат по няколко милиона лева… Както стана ясно, не всички си ги търсят и непотърсените се трупат, а накрая се решава как ще бъдат харчени от Управителния съвет.

Така е при утвърдените автори на музика. Но и при неутвърдените главните роли продължават да играят същите актьори. Актрисата Саня Армутлиева успява да е навсякъде – тя избира звезди по телевизията, след това ги менажира, после получава пари от авторските им права и им ги изплаща. Армутлиева е и в началото, и в края на този художествено-финансов процес.

На тази хегемония обаче май й идва краят, срещу Армутлиева се надига вълна от негодувание в музикалната гилдия. Мнозина музиканти и композитори от месеци наред се престрашават и говорят открито срещу нея. Най-често използват Фейсбук – води се уж за лично пространство, но всъщност е най-масовата медия, където думите имат силата на вирус с мощта да стигне до милиони потребители за броени минути. Бунтът срещу Саня неочаквано бе олицетворен от една певица. Рут Колева реши да изрече на глас, във видео, публикувано в социалната мрежа, всичко онова, което досега се говореше инцидентно.

В клипа Рут произнесе за първи път гласно и публично фактът, че Саня Армутлиева е в конфликт на интереси, заемайки длъжности едновременно в „Музикаутор“ и в „Профон“: „Най-малкото, което ние можем да направим като общество, е да премахнем хора като нея от тези две дружества, които разпределят едни пари и реално са на всички нас. Това са парите на нашето творчество и труд, който тя през годините е ограбвала. Нека изкореним този вредител в нашата среда.“

Контрааргументите на Армутлиева започват в трето лице, което не звучи в нейна полза. Неубедителна е и защитата й: „Категорично не може да има конфликт на интереси в членството ми и в авторското, и в дружеството за сродни права. Повечето от авторите, които оперират на българския музикален пазар в момента са едновременно и артисти, и продуценти на собствените си звукозаписи или на записите на други артисти. По тази логика всеки, който е едновременно автор, продуцент и изпълнител, или управлява едновременно целия пакет права, може да бъде обвинен в конфликт на интереси. Повечето от членовете на управителните съвети и на двете дружества са както автори, така и изпълнители, а много често и продуценти… От много години вече аз работя за интересите на целия музикален бизнес в България и отделям голяма част от личното си време и времето на моята компания, за обща кауза.“

Армутлиева се сравнява с авторите, които по неволя са си и продуценти. Все пак за разлика от тях Саня не е автор. Затова Армутлиева може би ще си отиде от някои постове. Зад атаката срещу нея – справедлива или не, според някои, стоят интереси на нови играчи, които искат да влязат в този бизнес. Но който и да стане на нейното място директор на водопада с авторските права, без съмнение също като нея ще гони своите интереси.

Текстът е публикуван в ploshtadslaveikov.com