Темата с падането на забраната за внос на украинско зърно в България предизвика противоречия в управляващото мнозинство. Премиерът Николай Денков, финансовият министър Асен Василев и съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков подкрепиха отпадането на забраната. Земеделският министър Кирил Вътев обаче бе доста резервиран и по-скоро против това отпадане.

Денков: Зърнопроизводителите получават 2 млрд. лв., а твърдят, че няма държавна помощ

"Смятаме за правилно вносът от Украйна да бъде освободен", заяви днес премиерът Николай Денков преди началото на редовното правителствено заседание.

Според Денков освобождаването на вноса от Украйна ще намали цените на основните хранителни стоки, което ще подпомогне хората с ниски доходи.

По думите на министър-председателя забраната за внос на зърно от Украйна е горещата тема в някои европейски държави.

"Има две гледни точки – на зърнопроизводителите, които искат забраната да продължи и обвиняват правителството в липса на каквато и да било държавна подкрепа за сектора".

Втората гледна точка е на правителството, което има грижата да осигури по-ниски цени на хранителните стоки и на фуражите, по-ниска инфлация, повече постъпления в бюджета от внос и износ без да се помпа инфлацията и подкрепа на засегнатите зърнопроизводители.

Нека бъде ясно – освобождаването на вноса от Украйна ще намали цените на основните хранителни стоки, ще намали инфлацията, което ще подпомогне хората с ниски доходи, ще увеличи приходите в бюджета от внос и износ", заяви премиерът.

Той каза, че досега за 2023 г. пропуснатите ползи за бюджета от внос и износ са 146 млн. лв., които биха могли да се използват за образование, здравеопазване, култура или за подпомагане на земеделския сектор.

"Тези средства ще осигурят работата на заводи за рафинирано олио и биодизел, които работят за българските и чуждите пазари. Затова смятаме за правилно вносът от Украйна да бъде освободен като за тази година са изплатени предвидените за изплащане към земеделските производители около 2 млрд. лв. от субсидии и помощи", каза Николай Денков.

Той е изненадан, че "сектор, който получава 2 млрд. лв. за година, може да твърди, че липсва каквато и да е държавна подкрепа".

"От тези 2 млрд. лв. 890 млн. лв. са от Държавен фонд "Земеделие" по европейска линия, 388 млн. лв. от Държавен фонд "Земеделие" от държавния бюджет, които са отделени, така че да отидат за подкрепа на земеделските производители, отделно 390 млн. лв. от централния бюджет и 290 млн. лв. от бюджета на Министерството на земеделието и храните. Твърдението, че държавата няма грижа за сектора е невярно. Добре е и секторът да има грижа за държавата, когато формулира своите искания", коментира още премиерът.

Той съобщи, че ще се поискат от Европейската комисия допълнителни компенсации за загубите на българските земеделски производители, особено на тези на слънчоглед.

"Ще се включим в коридорите за износ на зърно от Украйна като транзит през България и гръцките пристанища, за да се изнесе зърното от региона към другите региони, които имат нужда от него. За тази дейност ще поискаме подкрепа от ЕК. Ще засилим фитосанитарния контрол при вноса, за да гарантираме здравето на гражданите. Така ще проявим национално отговорна грижа за цялото общество, а не само за един сектор в държавата", заяви Денков.

Асен Василев: Да освободим вноса, да напълним хазната, да ядем по-евтини храни

"Това, което мисля, че е ясно за всички, е следното – с това си непремерено решение служебният кабинет лиши хазната от приходи и накара целия български народ да плаща по-скъп хляб, по-скъпо брашно и по-скъпо олио и фуражи, а оттам и по-високи цени на млечните и месните продукти, за да защити един сектор, който миналата година е генерирал декларирана печалба от 2,5 млрд. лева".

Това зави министърът на финансите Асен Василев на брифинг в Министерския съвет. Според Василев е очевидно, че разумната политика е, ако има производители, които наистина биха били поставени пред трудности и биха излезли на загуба, да има за тях целеви помощи.

"Но да се освободи вноса, така, както беше освободен миналата година, за да може да се генерират приходи в хазната и да ядем по-евтини храни", добави Василев.

Той е на мнение, че това е отговорното решение в полза на всички български граждани.

Финансовият министър съобщи, че приходите от производство на зърнени култури миналата година са 9,976 млрд. лева. Декларираната печалба, върху която са платени данъци за сектор зърнопроизводство е 2,507 млрд. лева. 2021 г., за сравенние, приходите на сектора са 7,965 млрд. лв., печалбата е 1,862 млрд. лева. Приходите за 2021 г. са 8 млрд. лв., печалбата е 1,9 млрд. лева. Приходите за 2022 г. са 10 млрд. лв., печалбата е 2,5 млрд. лв. на сектор зърнопроизводство, посочи Василев. По думите му секторът е основен ползвател на субсидия по линията на освобождаването на горивата от акциз. Това са 100 млн. лв. невнесен акциз в държавната хазна от сектора. Субсидията, която държавата е дала към всички селскостопански производители с основна част сектор зърнопроизводство за 2021 г., е 1,6 млрд. лв., за 2022 г. е 1,96 млрд. лв., от които 890 млн. лв. са европейски средства, 1,1 млрд. лв. са средствата от националния бюджет, информира министърът. Забраната на внос на украинско зърно, която служебният кабинет поиска от ЕК, към момента е нанесла щети на хазната в размер на 146 млн. лв. от невнесено ДДС. До края на годината, ако се продължи тази забрана, очакваме щетите да са около 40 млн. лв. на месец, прогнозира Василев.

В отговор на въпрос дали министърът на земеделието Кирил Вътев е бил информиран за това решение, Асен Василев каза, че дискусии в кабинета има, те се водят няколко седмици.

"На миналото заседание на министерски съвет имахме много дълга дискусия по въпроса и за първи път там изнесох данните за щетите за бюждета", каза министър Василев.

Кирил Петков: По-важни са цените и инфлацията

Според Кирил Петков вдигането на забраната за украинското зърно няма да унищожи българското земеделие. Петков отбеляза, че всъщност земеделският сектор е най-подпомаганият и заяви, че управляващите ще се фокусират върху потребителите, които са целият български народ, а не върху и земеделския сектор.

"В момента много по-важно за нас са цените на храните и инфлацията, която засяга всички 7 млн. българи", добави Петков.

Той коментира и дали е вярно, че министърът на земеделието не е бил уведомен за вдигането на забраната за украинско зърно, като според него темата е коментирана на оперативно заседание на кабинета.

"Лично говорих и тази сутрин с министъра на земеделието", заяви Петков.

Кирил Вътев: Ще има протести

Според министър Вътев обаче решението за отмяна на забраната за внос на украинско зърно ще предизвика тежки протести. Това каза самият той пред бТВ. И допълни, че земеделските производители са заявили стачна готовност.

"Искрено се надявам да има много разум при обмислянето на окончателното решение, не само от страна на народните представители, но и от страна на земеделските производители, защото и със, и без забрана настоящата година е изключително тежка за селското стопанство поради сушата, наводненията, заради това, че има срив на световния пазар на зърно", коментира Вътев.

Той заяви, че откакто е започнала войната в Украйна, нищо не е същото.

"Всичко е много различно и голяма част от нашите земеделски стопани са в критично състояние", добави министърът.

Вътев каза, че народните представители не са обсъждали с него отпадането на забраната.

"От вътрешнополитическа гледна точка това ще създаде изключително напрежение в целия аграрен сектор. Не знам от външнополитическа гледна точка какви договорености има", коментира той.

И допълни:

"Това решение ще предизвика тежки протести. Това трябва да бъде оценено много внимателно. Солидарността с Украйна е налице и през България текат коридори на солидарността. България е максимално съпричастна, но все пак ние имаме собствено производство и производители, чиито интереси трябва да бъдат защитени".

Според него дори и да отпадне забраната за внос на зърно от Украйна, едва ли това би се отразило на цените на крайните продукти у нас.

Вчера парламентарната комисия по икономическа политика и иновации прие проекта на решение за позицията на България относно удължаването на превантивните мерки по отношение на определени продукти с произход от Украйна след 15 септември 2023 г. на свое извънредно заседание. Окончателното решение предстои да бъде взето в пленарна зала. В проекта на позицията на България се посочва, че страната ни не подкрепя продължаването след 15 септември 2023 г. на извънредната мярка за забрана за внос в България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна и се възлага на Министерския съвет да предприеме необходимите действия за изразяване на позицията.