Бяхме петима. Заедно имахме 12 деца, въпреки че аз все още имам нула.

Не се бяхме виждали повече от 20 години, учили бяхме заедно в Щатите. Спомням си, че всички бяха от добри европейски страни, богати семейства и като че ли 100 крачки пред всички ни. Планираха да пътуват след обучението, аз учих и пътувах, защото искрено си мислех, че никога повече в живота си няма да отида в Щатите.

Техните мечти бяха за голям бизнес, моите мечти бяха да се преместя в Киев и да получа шофьорска книжка.

И така се срещнахме в Амстердам 25 години по-късно. Случайно се включих между Берлин и Ню Йорк, те планираха среща от шест месеца.

Те ме слушаха в продължение на един час, питаха ме много, държаха челюстите си, бяха малко смутени да говорят за живота и работата си, депресията и отпуските, а след това казаха: „Уау, какъв интересен живот имаш.“

Интересен живот…

Три революции, изгубено родно място, изгубен дом в Крим, война, пълномащабно нахлуване - и хората срещу мене, които все още живеят в безопасни европейски градове, ми казват: "Уау! Какъв живот."

Но са прави.

Сигурността не ви осигурява интересен живот. Дори не винаги гарантира спокоен сън. Точно както ракетите не винаги прекъсват съня, когато животът е твърде „интересен“.

Стабилната работа не ви доставя удоволствие в живота. Това дори не винаги гарантира възможността да се присъедините към събиране на всеки 20 години. Точно както войната не ви пречи да живеете пълноценно и да почувствате целта си, събуждайки се нощем.

Доброто образование не означава срещи с интересни хора. Дори не винаги е възможно да отидете лично при собственика на компанията за среща. Точно както войната не затваря всички врати, тя, напротив, отвори някои за Украйна и украинците.

Работният график от девет до 18 няма да може да направи останалото време качествено. Понякога дори ще превърне свободното време в часове на срещи с психолози. Точно както нашият нередовен график не унищожи живота, той създаде смисъл за много от нас.

Можете да живеете доста добър живот. На безопасно място. Да имаме 12 деца на четирима души и да нямате за какво да си говорите на срещата след 20 години.

Можете да живеете интересен живот. Пътуване по света. Да имате печати в паспорта си от цял ​​свят и да нямате подвиг или история, която да ти спре дъха.

Има много добри неща, които могат да се направят. Да превозите тонове стоки, да продадете милиони кисели млека и никога да нямате шанса да бъдете герой в живота си.

А ние го имаме. И затова, въпреки войната, болката и безсънните нощи, животът ни е „уау“ за всеки средностатистически европеец. Живот, който не сме избрали и на който те никога няма да се съгласят.

Препубликуваме текста от профила на авторката във Фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.