Снощи пред Столичната градска художествена галерия можеше да се види необичайно стълпотворение. Шпалир от полицаи, цивилни служители на НСО, държавнически лимузини и линейка мерцедес, с логото на правителствена болница. Вътре в галерията гостите се точат, чинно минавайки през скенера за проверка на дрехите и багажа им. Залата на втория етаж се пръска по шевовете и ако човек се огледа, ще забележи почти цялата висша кохорта на ГЕРБ - министри от сегашния кабинет, плюс тези от предишния, заедно с някои други от служебните правителства.

Виждат се и ръководители на бизнес организации, както и голяма част от икономическите анализатори от неправителствения сектор.

Идва президентът Росен Плевнелиев, светкавиците щракат, видеокамерите записват. След него пристига и премиерът Бойко Борисов, светкавиците щракат още повече, няколко десетки охранители се позиционират сред гостите и събитието може да започне.

В случая това е представянето на книгата на Симеон Дянков "Кризата в Европа. Поглед отвътре". Бившият икономист от Световната банка стана финансов министър в първия кабинет на Борисов и беше най-недолюбваната от обществото и цял куп браншови организации фигура заради фанатизма си в ограничаване на държавните разходи и непремерения език, който му докара прозвището "Поразяващата уста".

Той си подаде оставката на 18 февруари 2013 г. на фона на задаващи се протести на земеделски производители и брожения срещу високите сметки за тока и парното, които обхванаха цялата страна. Само два дни по-късно и Борисов подаде оставка.

След това Дянков отпраши за Вашингтон, а през лятото на същата година руските медии съобщиха, че е назначен за ректор на московския университет Российская экономическая школа. През март 2014 г. влезе и в надзорния съвет на контролираната от руската държава банка ВТБ.

Книгата на Дянков не е новост, защото тя излезе на английски още през лятото на миналата година. Но сега се издава и на български език. В нейните 283 страници заедно с азбучния указалец и библиографията, Дянков описва мандата си на финансов министър, както и участието си на междудържавнически срещи на фона на развиващата се икономическа криза в Европа. Тя е интересен и лесен за четене научно-исторически труд, защото от гледната точка на ерудиран и либерален икономист Дянков описва сериозните проблеми и противоречия в ЕС, които се развиха през последните години и продължават да заемат дневния ред в Брюксел. Той обръща повече внимание на нещата, които се случват отвън, отколкото на местната политика. Но има и някои интересни наблюдения за кабинета "Борисов 1", които са се говорели под сурдинка, а той ги легализира. Тук Дянков пише от позицията на чужденеца, който за първи път се сблъсква с българските нрави.

Как бе избран за финансов министър:

"ГЕРБ спечели изборите на 5 юли 2009 г. и си осигури 117 депутати в 240-местния парламент. Три дни след това Борисов ме покани на сутрешно кафе в Банкя и предложи да поема Министерството на финансите. Благодарих му и казах, че трябва да го обсъдя със семейството си. "Така направи", отвърна той. Половин час по-късно, в таксито от Банкя към София, чух по новините, че първият министър в новия кабинет е вече избран - Симеон Дянков, на финансите. Шофьорът на таксито отбеляза: "Дано тоя е по-добър от предишните. Но едва ли. Те всичките са едни и същи."

Впечатляваща е светкавичната връзка на медиите с премиера (или обратното)!

На Дянков е поверен икономическия екип, той предлага Нона Караджова за министър на околната среда, Росен Плевнелиев за благоустройството и Бисер Боев за икономически министър, но Борисов отхвърля последния, заради предишната му работа в медиите (б.р., Бисер Боев е бил изп. директор на "Икономедиа"). Дянков предлага Трайчо Трайков, той е одобрен. Тук репликата на Борисов е любопитна: "Скъп костюм. Това е добре. Значи имаш достатъчно пари, за да не крадеш, като станеш министър."

Но удря на камък със земеделието - предложената от него Десислава Танева (б.р. която в момента е министър на земеделието), си оттегля кандидатурата след медийна атака.

"На мен тепърва ми предстоеше да съм под приятелски огън. Това беше част от политиката в България", пише Дянков.

Как Борисов взима решения:

"Борисов ми се обади да се появя на някакъв плувен басейн. Това беше новост. Дотогава бях свидетел на важни решения, вземани на футболни игрища, но не и на плувен басейн. Когато влязох, няколко известни личности в българския спорт пиеха бира до басейна. Последва кратка дискусия относно качествата на потенциални кандидати за спортното ведомство. След това беше обявено, че Свилен Нейков е спечелил номинацията, защото има докторска степен по спортен мениджмънт."

Дянков споменава и за конфликта си с другия вицепремиер - министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, който според него започнал след назначението на Ваньо Танов за шеф на митниците.

Какви са медиите в България:

"В България границите между публицистика и токшоу бяха размити, като и двата жанра произвеждаха новини с еднаква степен на важност."

Дянков описва и фамозната си среща с президента Георги Първанов, стенограма от която изтече в медиите и вади заключението, че "основната причина страната да има трудности в икономическия и политическия си преход, беше в запазеното влияние на старите тайни служби."

Заедно с инфраструктурните проекти, затягането на фискалната дисциплина е едно от постиженията на първото правителство на Борисов. И това се дължи на Симеон Дянков:

"Следвах правилото да държа здраво хазната: Пари няма, защото ще ги откраднете. Контролът върху обществените поръчки и съдебната система не бяха сред най-силните страни на България", пише той.

Борисов за Дянков:

Премиерът Бойко Борисов, който взе думата по време на представянето на книгата на Дянков, даде няколко цветисти примера за икономиите му:

"Всеки министър искаше пари, за да реализира своята програма. Дали в правосъдие, дали в култура, дали в строително, трябват пари. Дянков правеше всички възможни трикове, за да останат с впечатлението, че ще имат пари, но с удоволствие да установят, че нямат. И цитирам сегашния президент, ако ми позволи, това не е намеса в президентската институция, говориме за онова време, когато бяхме по-млади. Дойде при мене и ми каза: За първи път ми се случва: девет пъти да ми обещае Дянков, че ще ми обещае пари, и десет пъти писмено на другия ден да ми пише, че няма. Затова се казва, че написаното остава, а думите отлитат. Вежди Рашидов искаше да го души. Беше му обещал шест и пет, накрая и един милион не му даде. А той остана с усещането, че е един от любимите министри на Дянков. Цветанов, добре, че е в Щатите, човекът, със сигурност и той щеше да дойде. Идва при мен и вика: Ей, партията се тресе, не издържаме, за 10 000 лв., за един водопровод не ще да даде пари."

На финансовия министър не му е лесно в такава обстановка. "Археологията стана и мое убежище. В малкото свободни моменти бях по разкопките - далеч от реформи, натиск за пари и политически интриги", пише Дянков.

Краят на мандата:

Но накрая нещата загрубяват и сложните политически комбинации изиграват номер на финансиста-реформатор.

"Година 2012 имаше лош завършек за мен. През ноември Цветан Цветанов поиска допълнително пари за вътрешното министерство. Това беше станало практика. МВР влизаше в преразход и после, в края на годината, се настояваше за допълнителни ресурси. Там заминаваха по над един милиард лева годишно. И никога не стигаха. Беше в края на годината и по традиция имаше натиск за пари отвсякъде. Бях непреклонен. Нямаше излишни средства за другите, нямаше да има и за МВР."

Според Дянков ситуацията се усложнила допълнително и от т.нар. Бентли мафия - едрите собственици в зърнопроизводството.

Главата му висяла на косъм:

"През октомври 2012 г. Бентли мафията плати на стотици селскостопански работници да обсадят парламента, като това бе всекидневно отразявано в новините. Отново изгориха мое чучело на фона на призиви за оставката ми. За известно време изглеждаше, че този път министър-председателят ще поддаде. И тогава направиха грешка - един ден изгориха негово чучело. Това преля чашата и Борисов не отстъпи."

Преди Коледа Дянков заминал за празниците в Щатите и тогава станал сговорът:

"В мое отсъствие двете лобита - на вътрешния и на земеделския министър (б.р., тогава Мирослав Найденов), щяха да настояват за уволнението ми. Те се ненавиждаха един друг, но намериха обща кауза в моето пропъждане."

Камъчето, което обръща колата, се оказват забавените субсидии за земеделие - 800 млн. лева. Едрите зърнопроизводители искат парите си веднага, а Дянков настоява да се изчакат преводите от Брюксел, за да не се натоварва бюджетът.

На 12 февруари Дянков отива в Брюксел на редовната среща на ЕКОФИН, а след това лети за Вашингтон и Бостън, където чете лекции. В негово отсъствие Бойко Борисов подписва решене субсидиите да се изплатят от бюджета.

"Кредитът на доверие изглежда беше изчерпан. Подадох оставка от Вашингтон. Информирах екипа си. Отлетях за София. Заех се да разчиствам бюрото си. Стегнах багажа и оставих бутилка шампанско за моя наследник - министъра по европейските фондове Томислав Дончев", пише той.

Никога вече Дянков:

През последните години името на Дянков се завъртя в медийното пространство като евентуален служебен премиер, тръгнаха слухове, дори, че ще влиза и във втория кабинет на Борисов. Премиерът вчера категорично ги отрече: "Няма да го връщаме Дянков в правителството."

Едва ли и самият Дянков е мислил някога да влезе отново във властта. Ето какво каза той за своята книга:

"Трябва да призная, че още в момента на влизането ми в управлението на България знаех, че искам да напиша такава книга. Не знаех точно как ще излезе, каква ще бъде основната тема, но знаех, че е хубаво да се напише такава книга и въобще, хората в управлението като излязат от него да споделят това, през което са минали. Защото това увеличава политическата култура на една държава. И главно, надявам се, помага на следващото поколение от хора, да решат дали те искат да влизат в политиката, дали не искат да влизат в политиката, как въобще се върви напред в държава като България."

В книгата си той се впечатлява: "Българският език е богат на идиоми. В него има изрази като "не цепя басма никому". За насрещните мерки се ползва "ще намерим как да те държим на каишка".

Явно никой не е успял да намери начин, за да го задържи на каишка. Дори и премиерът Бойко Борисов.