Уважаеми г-н председател,

Споделяме казаното от Вас, че може да се правят политически компромиси, но компромиси с промените в Конституцията на Република България не трябва да се правят. 

За съжаление представеният законопроект на коалиция ПП и ДБ за изменение на КРБ продължава тридесетгодишната тенденция за промени на парче по метода проба-грешка.

С уважение, Владислав Славов, председател на Съюза на юристите в България (СЮБ)

Така започва становището на СЮБ, адресирано до председателя на комисията по конституционните въпроси Радомир Чолаков. И видимо от началото, най-голямата съсловна юридическа организация не е във възторг с проекта за изменения в Конституцията, който бе внесен в края на миналия политически сезон с гласовете на депутатите от "Продължаваме промяната-Демократична България", ГЕРБ и ДПС.

Амбицията на т.нар. конституционно мнозинство е измененията да са факт през декември, а първото гласуване - през октомври. До момента са постъпили редица становища, видно от сайта на Народното събрание. Това на съюза на юристите е най-остро.

Меко казано усещане за несправедливост

"През тези 30 години бяха приети пет поправки на КРБ, като четири от тях специално за съдебната власт. И сега, след повече от 30 години реформа, отчитаме изпълнение на стратегиите и препоръките, но във всички нас юристите остава усещането, меко казано, за неудовлетвореност и непостигане на желаните резултати и за липса на справедливост, и най-важното - не само у нас, но и в българското общество и европейските ни партньори. Днес ние отново говорим за за продължаване на реформата при очевидна неяснота какво всъщност искаме и как да го постигнем", четем в началото.

Така от СЮБ предлагат на практика отказ от внесения вече проект чрез сформирането на няколко екипа от изявени юристи - както депутати, така и държавни експерти, представители на президентството, на съдиите, прокурорите и следователите, които да „разработят ясна концепция за развитието“ на съдебната власт – ВСС, Инспекторатът към ВСС, съда, прокуратурата, НслС.

И описват конкретно:

За ВСС:

Да се реши дали ще е постоянно дейсттващ орган, един или два съвета да има, да се намали ли парламентарната квота.

За съда:

184 съдилища са прекалено много за обезлюдяваща България, смятат от СЮБ. И припомнят, че имат „брадясало предложение“ за възстановяване на двуинстанционното производство, обединяване на районни и окръжни съдилища и създаване на 50-70 единни първоинстанционни съдилища и 9 апелативни. Съюзът на юристите смята още, че така и финансовата издръжка на системата ще се намали – „с около 1/4 от годишния бюджет, или не по-малко от 250 милиона лева“.

За прокуратурата:

Въпросните експертни групи, според СЮБ, трябва да вземат решение дали прокуратурата да остане в съдебната власт или да мине към изпълнителната. Или пък да се обособи като самостоятелна структура. Да има ли изобщо главен прокурор също е въпрос. Предлагат да се помисли още дали сроковете за провеждането на разследванията да не се впишат в закон – до 6 месеца (9 за изключителни случаи). Срокове да има и за изготвянето на прокурорските актове – 14 дни (30 за изключителни случаи).

За следователите и разследващите полицаи:

Да остане ли следствието независимо от прокуратурата или обратното, предлагат от СЮБ също да се дискутира. Както и дали да се промени статутът на разследващите полицаи с цел оперативна самостоятелност и независимост.

За Инспектората към ВСС:

От СЮБ предлагат минимално участие на парламента, който сега има своя квота в ИВСС и гласува инспекторите с мнозинство от 2/3. Оттам настояват съдебната власт, а не политическите партии да правят номинации, както и да се помисли за квалифицираното мнозинство.

„Абсурдно е да се избират от НС с мнозинство от 2/3, при положение, че съдиите за Конституционния съд се избират с обикновено мнозинство! Затова втора година няма редовно избран нов състав на Инспектората и на ВСС“, подчертават юристите.

Което е факт. С последните предложения за Конституцията обаче се предвижда изборът и за КС да става с квалифицирано мнозинство.

Къде са мотивите?

Становище има и от ИВСС, подписано от председателката Теодора Точкова. Оттам изразяват недоволство, че предложените текстове относно работата на инспектората изобщо не са мотивирани в проекта. Което е факт. Ето защо ИВСС препраща към разпоредбите на Закона за нормативните актове, който изисква мотиви при законодателни промени.

„Всеки прочит на съществено новите предложения, които се предлагат в чл. 132а, без да са ясно съображенията за направените предложения, буди недоумение от какво са обусловени и каква е тяхната цел“, посочва Точкова.

Най-общо се предвижда главният инспектор и инспекторите да се избират от Народното събрание с мнозинство 2/3 от народните представители за срок от 5 години с право да бъдат преизбирани само за още един мандат. Сега инспекторите са с 4-годишен мандат, главният с 5-годишен. След приключване на мандата им главният инспектор и инспекторите да не могат да заемат длъжности в органите на съдебната власт, да придобиват право на пенсия и могат да се пенсионират по ред определен със закон, предвиждат още промените. Това са текстове, писани от ГЕРБ.

От ИВСС обаче посочват още, че така разписаните текстове не определят какво ще се случи със сегашния състав (чийто мандат е изтекъл, б.р.) - трябвало да се уреди правното положение на заварения съвет. Изразяват резерви и за приравняването на мандатите на главния инспектор и инспекторите. Според тях главният неслучайно сега е с година по-дълъг - за да въвежда новия състав в работата.

"Категорично трябва да бъде подкрепена възможността за преизбиране за още един мандат за главния инспектор и инспекторите", пише още Точкова.

Т.е. от ИВСС припознават идеята, нищо, че и към нея няма приложени мотиви.

Но, от инспектората никак не харесват идеята да нямат право да се връщат в съдебната система след двата (евентуално) мандата. Определят я като "неочаквана" и се позовават на самата Конституция - това е възпрепятстване на правото на труд. Настояват тази част от текста да отпадне.

Недоумяват и защо няма вече да се занимават със случаи за конфликт на интереси при магистратите, както и имуществените им декларации. Настояват тези две отговорности на ИВСС да останат.

А пасивното избирателно право?

Постъпили са и още становища, едно от любопитните е от бившия конституционен съдия Румен Ненков (баща на депутата от ГЕРБ Александър Ненков, б.р.). Той прави преглед на всички предложени текстове, като един от любопитните е по отношение на внесеното в последния момент, по информация на Клуб Z - от ДПС, предложение и депутати, и министри да могат да имат двойно гражданство. 

Ненков отбелязва, че това е повече политически отколкото експертен въпрос, но поражда още един - "неравното третиране" при упражняването на пасивното избирателно право при лица и с друго гражданство и тези само с българско - при възможността за заемане на постове в други държави.

Ненков подлага на въпрос и това дали не трябва да се разтълкува разделянето на ВСС на два отделни съвета, без пленум - е ли е това от компетенциите на Велико народно събрание.

Най-интересно обаче е становището на бившия конституционен съдия относно начина, по който в проекта е разписана непрекъсваемост на работата на парламента, а в случаите на служебен кабинет - премиерът да се назначава от президента, като той избира между председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд или управителя на Българска народна банка. А когато в 7-дневен срок държавният глава не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство да се избира от Народното събрание.

Според Ненков идеята за ограничен избор между премиери е добра, но сред тях не може да е председателят на Конституционния съд, защото КС контролира законността на парламентарните избори. Не може да е и председателят на НС, защото той е партийна фигура. 

Както е известно, в проекта функцията на главния прокурор се свежда до чисто административна. Ето какво пише Ненков по въпроса:

"Според мен би било грешка, съдържаща големи рискове, главният прокурор да бъде превърнат в чисто парадна безгласна фигура, която не носи отговорност за дейността на прокуратурата като цяло."

Според него Главния не трябва да бъде ограничаван, а задължаван да наблюдава дейността на прокурорите в цялата страна.

Предлага и промяна в квотите в съветите. По отношение на т.нар. съдийски съвет, според Ненков той трябва да се състои от седем (сега шест) членове, избрани от съдиите и петима от парламента (сега шест), а председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд са членове по право. (Т.е. пак има превес на професионалната квота). А що се отнася до прокурорския съвет Ненков предлага трима избрани от прокурорите, шестима - от парламента, един следовател и обвинител номер едно по право. (Т.е. парламентът пак ще има превес).

В заклюючение бившият съдия в КС призовава депутатите за "повече здрав разум, сдържаност и пестеливост".