Регистрацията на Антон Хекимян за кандидат за столичен кмет на ГЕРБ е изненадващ ход. Но не напълно нестандартен за обичащия иновациите Бойко Борисов. Това решение е по-скоро амалгама от заявки с многоточия.

Показателно е, че Борисов задържа до последно кандидатурата за столичен кмет, при отдавна обявения основен опонент от ПП-ДБ. Освен това той не представи кандидата на партията си за София лично, както направи с този за Пловдив. За разлика от партийния кадър Костадин Димитров, дългогодишен районен кмет във втория по големина град, Хекимян е изцяло външна кандидатура. И макар и да е получил номинации от местни партийни организации, той трудно може да бъде припознат за свой от съпартийците на Борисов, независимо дали и колко е бил близък до него и до партията му като журналист.

Хекимян - плюсове и минуси

Да, Борисов няма проблеми в София, както в Пловдив, където трябваше да се освободи от бившия кмет Здравко Димитров и от шефа на местната партийна организация Иван Тотев, за да постави накрая за претендент за кмет дясната ръка на Тотев. Но и не заложи на председателя на Столичния общински съвет Георги Георгиев, който въпреки че е добре приет от местните структури, е слабо разпознаваем извън партията. 

Дали Борисов е търсил кандидати с управленски или бизнес опит и дали те са му отказали, вече е без значение. Сега с кандидатурата на Хекимян се разчита главно на неговата разпознаваемост, която може да компенсира включването му последен в надпреварата. Плюс е и това, че става дума за млад човек и добър комуникатор, който би могъл да привлече млади хора, които иначе са партийно аполитични. Минусът е, че тази кандидатура не стои достатъчно тежко, каквато би била биографията на човек с опит в държавната или местната власт. 

Симетрии между Хекимян и Терзиев

Хекимян е структурно симетричен на основния си опонент Терзиев - има успешна кариера, има и управленски опит в частна корпорация, разликата е само в мащаба. Прицелва се да е конкурентен и в основния актив на опонента си - образованието, доколкото Терзиев има зад гърба си десетки хиляди обучени в академия "Телерик". Бидейки външен за партията, той не носи отговорност за негативите на дългогодишното управление на ГЕРБ в София, но пък може да се закачи за постиженията от него и да води позитивна кампания. Едва ли обаче ще има време за месец да навлезе дълбоко в проблемите на мегаполиса, колкото и плътно зад него да стоят опитните общинари и пиарите на ГЕРБ. Неопитният в общинската проблематика Терзиев засега също не показва голям напредък по тези теми, въпреки че има месеци зад гърба си като кандидат за кмет.

Най-голямата симетрия между двамата обаче е в бремето, с което тръгват още на старта. Васил Терзиев мигновено атакува кандидатурата на ГЕРБ с обвинение за сериозната зависимост между власт и медии и попита откога датира доверието между Борисов и Хекимян, съоветно доколко е бил обективен в работата си директорът на новините на голямата телевизия. А лидерът на БСП Корнелия Нинова попита Борисов, бил ли е Хекимян "къртица" на ГЕРБ в тази телевизия. Така още в първите часове на кампанията си кандидатът на ГЕРБ за столичен кмет се оказа също с "тежко минало" като кандидата на ПП-ДБ. Но за разлика от него, обременеността идва от собствената биография, а не от тази на роднините.

Остава въпросът дали ще има сериозен сблъсък между двамата основни претенденти за кметския пост или в предизборната кампания всеки ще се бори главно да поразтовари бремето от гърба си. И дали част от избирателите на ГЕРБ, както и част от избирателите на партиите, застанали зад Терзиев, няма да се преориентират към Вили Лилков. 

Продължение на сглобката или бягство от отговорност?

Продължава да виси и подозрението дали с кандидатурата на Хекимян Борисов цели продължение на "сглобката" и на местно ниво, защото мнозина я възприемат като не особено сериозна. Или пък се опитва да избяга от отговорността за едно очаквано от него поражение в София. 

Каквато и позитивна кампания да водят двамата основни претенденти за кметския стол, политическият сблъсък между ПП-ДБ и ГЕРБ е неизбежен. Още повече, че с тези уязвени на старта кандидатури разтоварването от собственото бреме не може да се случи индивидуално. Не защото човек трудно би се сдържал да посочи гредата в окото на опонента. А защото на фокус са вдигнати тежки за обществото теми, които не могат просто да бъдат заобиколени: след въпроса за наследството на Държавна сигурност и равния старт при прехода, сега се поставя и въпросът за зависимостта на медиите от политическата власт. Така изборите в София се очертава да не са само надприказване за тротоари, детски градини и задръствания, а дебат за тежките дефицити на българската демокрация, от който всички имаме нужда. 

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Дойче Веле