Най-важното в Европейския законодателен акт за свободата на медиите за мен е включването в текста на европейските средства за тези медии.

Така коментира Акта пред Клуб Z българският евродепутат Радан Кънев от ДБ и Европейската народна партия (ЕНП).

Текстът бе гласуван по-късно днес на пленарната сесия в Страсбург (виж по-надолу).

„Това е специфичен български проблем, но от мои колеги научих, че го има също в Унгария, Словакия, Чехия. Става дума за медии, разпространяващи откровена хибридна пропаганда, а успоредно с това се финансират по различни проекти и механизми с пари на ЕС. Т.е. получават европейски пари за антиевропейска пропаганда“, каза Кънев.

Той отказа да спомене имена на български медии. Но изтъкна, че наблюдава конкретни случаи, някои от които окачестви като "флагрантни". Все пак депутатът назова „Поглед инфо“:

„Тази медия намира начини през годините да получава пари от бюджета на ЕС. Няма да влизам в подробности как, но е проследимо“, каза Кънев.

По време на дебата единственият български депутат, който се изказа, бе социалистката Елена Йончева.

„Предлагаме медиен закон, който ще промени, надявам се,  действително медийната среда. Овладени медии, натиск срещу журналисти от управляващи и бизнес интереси, сливане между политическа власт и медии - това е реалността в Европа днес.

Спадът на доверие към обществените и частните медии логично достига своята критична точка. Целта на Акта не е да цензурира или регулира медиите. Целта е да отхлабим хватката на бизнеса и властта, да създадем условия за независима журналистика“, заяви Йончева от трибуната.

Според нея чрез този текст Европейският парламент е на път да гарантира защитата на журналистите от натиск и употреба на всякакви методи на подслушване и следене.

Предлагат се ясни мерки за осветяване на собствеността на медиите и техните финансови източници. Предприемат се мерки срещу свалянето на медийно съдържание от страна на платформите. И се слага край на тендениозното разпределение на европейски средства.

Тепърва обаче предстоят тежки преговори със страните членки, предупреди Йончева.

Докладчикът - германската депутатка Забине Ферхайен от ЕНП, обърна внимание на особената роля на медийните регулатори:

„Би трябвало да сме наясно до какво съдържание имаме достъп. Силно контролираните медии всъщност определят съдържанието на платформите. Били сме свидетели как сериозни платформи са блокирани без сериозни основания. Трябва да се сложи край на такава злоупотреба със съществуващите механизми.“

Еврокомисарят по ценностите и прозрачността Вера Йоурова настоя, че медиите не трябва да се превръщат в поредния бизнес на европейския пазар, защото имат друга роля.

„Опитваме се за първи път да впишем в европейския закон, че правителствата не трябва да се месят в работата на журналистите, че никоя публична медия не трябва да става пропаганден канал на някоя партия. Това предполага прозрачност в разпределението на времето за реклами и избягване на конфликт на интереси“, каза тя.

Йоурова изтъкна особената важност на саморегулирането и етичните стандарти, както и за координирането на действията на европейските и националните регулатори. Ще бъда създаден и нов механизъм за взаимно подпомагане и координиране на действия като например руската пропаганда.

Не по-малко важни са насоките към страните членки какво да предприемат в случай на концентрация на медийната собственост.

Актът - що е то

Позицията на ЕП за Европейския законодателен акт за свободата на медиите  бе приета с 448 гласа „за“, 102 „против“ и 75 „въздържал се“,

Само един български евродепутат е гласувал „против“, показа поименната проверка. Това е Ангел Джамбазки от ВМРО и групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Във вота не са участвали съпартиецът му Андрей Слабаков, както и Ева Майдел и Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП). Всички останали 13 представители от България са подкрепили позицията на ЕП.

Парламентът изразява желанието си държавите членки да гарантират медийния плурализъм и да защитават независимостта на медиите от правителствена, политическа, икономическа или частна намеса.

Евродепутатите искат да се забранят всички форми на намеса в редакционните решения на медиите. Целта е да се предотврати упражняването на външен натиск върху журналистите като например те да бъдат принуждавани да разкриват своите източници. Не трябва да се позволява достъп до криптирано съдържание на техните електронни устройства и да се допуска следене с шпионски софтуер. Според депутатите използването на такъв софтуер може да бъде оправдано само като „крайна мярка“ в някои случаи, при условие, че има разпореждане от независим съдебен орган във връзка с разследване на тежко престъпление като тероризъм или трафик на хора.

Прозрачност на собствеността

За да може да се преценява независимостта на медиите, ЕП иска да задължи всички медии, включително микропредприятията, да публикуват информация за структурата на своята собственост.

Според евродепутатите медиите, включително онлайн платформите и търсачките, трябва да докладват за средствата, които получават от държавна реклама, както и за държавната финансова подкрепа. Това се отнася и за средства от държави извън ЕС.

Разпоредби срещу произволните решения на големите платформи

ЕП призовава за създаването на механизъм за управление на заповедите за премахване на съдържание. Платформите трябва първо да прегледат декларациите, за да разграничават независимите медии от източници, които не са независими. След това медиите трябва да бъдат уведомени за намерението на платформата да изтрие или ограничи тяхно съдържание, като им се дава 24-часов срок за отговор. Ако след изтичането на този период платформата все още смята, че медийното съдържание не отговаря на нейните общи условия, тя може да пристъпи към изтриване, ограничаване на съдържанието или отнасяне на случая до националните регулаторни органи, които трябва без забавяне да вземат окончателното решение. Ако обаче доставчикът на медийни услуги счита, че решението на платформата не е достатъчно обосновано и накърнява свободата на медиите, той има право да отнесе случая до орган за извънсъдебно уреждане на спорове.

Икономическа жизнеспособност

Страните от ЕС трябва да гарантират, че обществените медии разполагат с подходящо, устойчиво и предвидимо финансиране, разпределено чрез многогодишни бюджети. За да се подсигури, че медиите не изпадат в зависимост от държавната реклама, е предложен таван за публичната реклама за всеки един медиен доставчик, онлайн платформа или търсачка в размер на 15 на сто от общия бюджет за реклама, отпуснат от този орган в дадена държава от ЕС. Евродепутатите настояват и критериите за разпределяне на публични средства за медиите да бъдат публично достъпни.

Независим медиен орган на ЕС

Парламентът също така иска Европейският съвет за медийни услуги — нов орган на ЕС, който ще бъде създаден чрез Законодателния акт за свободата на медиите, да бъде правно и функционално независим от Комисията и да може да действа самостоятелно. Членовете на ЕП искат също създаването на независима „експертна група“, представляваща медийния сектор и гражданското общество, която да консултира този нов съвет.

„Това е идея, към която подхождам без големи очаквания. Но искрено се надявам, че ще се окажа приятно изненадан. Т.е. след някоя друга година, може да се окаже, че този борд работи активно. Това обаче твърде много зависи от конкретните хора, които се окажат негови членове“, коментира пред Клуб Z Радан Кънев.

Какво предстои

След като Европейският парламент прие позицията си, вече могат да започнат преговорите със страните членки (Съвета) на ЕС за окончателната форма на закона. Съветът постигна съгласие по своята позиция през юни.