ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

В мистерия тънат картините от КТБ, оставени от прокуратурата на „гардероб“ в Националния исторически музей. Игор Марковски заяви в ефира на Би Ти Ви в неделя, че 275 от тях са негови, защото толкова бил оставил в трезора на Корпоративна банка. Те бяха изнесени от там през месец януари по нареждане на прокуратурата, която води разследване срещу Василев.

Марковски показа в студиото документ с подписа на Цветан Василев, в който по думите на водещия Светослав Иванов пише, че е Марковски е довереник на Василев. Въпросните платна били част от наследството от дядо му – поета Венко Марковски. Той му оставил с дарение от 1986 г. (две години преди да почине) 1263 картини. Част от тези платна отлежавали в трезора на финансовата институция по договор на Игор Марковски с Цветан Василев от 2007 г., последният анекс към документа бил от март 2014 г.

По Би Ти Ви търговецът обяви, че на три пъти е опитал да си пробере картините от Корпоративна банка, но не е успял. Затова неговите адвокати са подали молба в прокуратурата за връщането им, щели да заведат дело и на Цветан Василев.

По телевизията Марковски уточни, че картините не са идентифицирани в Министерството на културата, защото не ги продава. Някои, казва, е продавал „много отдавна, преди 2009 г., преди да влезе в сила Законът за културното наследство“.

Ако сме точни, Законът за културното наследство е в сила от 10 април 2009 г.

Между картините от дядо му е и портрет на момче с дървено конче, подписан от Иван Мърквичка. В сайта за изкуство „Артпрайс“ открихме, че картината все пак е предлагана на търг. Датата на аукциона на „Аполон и Меркурий“ (собственост на Игор Марковски и Димитър Фицов) е 10 декември 2009 г. в зала „Триадица“ на Гранд хотел „София“. Това се случва осем месеца след влизането в сила на Закона за културното наследство.

Портретът на момче с конче е предложен на купувачите с цена 29 250 лв. или 15 хил. евро. Собственикът ѝ не е успял на я продаде и я е оттеглил.

В приемо-предавателния протокол на Софийска градска прокуратура от 7 януари тази година същата картина е описана под № 32. Размерите ѝ според трима следователи от СО-СГП-София са 60/80 см. В търга на „Аполон и Меркурий“ през 2009 г. размерите й са различни – 60/50 см. В действителност широчината на картината, показана в „Артпрайс“, изглежда по-тясна от тази в НИМ. Но очевидно картината е същата.

Площад Славейков