До президента на съседната страна, Владимир Владимирович! Аз съм гражданка на Украйна, в жилите ми тече и руска кръв, но имам украински паспорт. Моят съпруг и моят син са украинци. Родила съм се в Хабаровск, говоря на руски, в Русия живеят по-голямата част от моите съученици, приятели и роднини.  Те са в Москва, Санкт Петербург, Калининград, Белгород, Орел, Курск, Самара, Воронеж... Но и в цяла Украйна - Киев, Житомир, Ровно, Севастопол, Днепропетровск - живеят мой близки и приятел.

Границите между Украйна и Русия не ни пречат да се срещаме, общуваме и да градим своя живот. При това не се учим един друг, какво да правим в семействата си. За нас да живеем така - рамо до рамо, по съседски е нормално.

Занимавам ви с биографията си, за да докажа сама на себе си, че мога да говоря от името на рускоезичния народ на Украйна.

Обадих се на роднини в Крим и чух, че при тях горе-долу е спокойно.  Но още по-спокойно е било докато вие не вкарахте войски и не направихте законно присъствието им в Кримската автономна република. Роднините ми казват, че до появата на хора с камуфлажни униформи, всичко е било мирно, а сега във въздуха витае напрежение и ти се иска да избягаш, където можеш. 

Обади ми се съученичка от Русия. За мое удивление, тя се подготвяше да ме спасява. Защото беше уверена във вашата правота и вярва на всяка ваша дума за помощ на Украйна в борбата с тероризма. Тя дори не подозира, че под формата на "борбата с тероризма"  нас ни вкарват във война. Война между мен и моята съученичка. В това тя не иска да вярва. 

Владимир Вадимирович, имам много въпроси към вас. По какъв повод взехте решение да вкарате войска в чужда държава? Кога за последен път сте бил в Украйна? Не прелитайки над нея със самолет от Германия, и не на срещи в Киев в кабинетите на властниците. А на улицата? Къде сте говорил с хората, а не с чиновниците? Иначе, откъде можете да знаете какво иска народът на Украйна, даже и рускоезичният?

Още един въпрос: каква е целта? Нима искате да погълнете цяла Европа, целия свят? Да установите господство над Вселената? Наистина ли такава огромна, силна и прогресивна страна, каквато е Русия, се нуждае от разширяване на своите владения?

И най-болезненият въпрос: колко човешки живота сте готов да погубите за достигането на своята цел? Знаете, че хората и държавите - това не са разменни монети, и на мястото на убития човек не може да се сложи заместител.

Иска ми се да вярвам, че ръководите на базата на недостоверна и недостатъчна информация, че жестоко са ви излъгали, разказвайки ви за призрачна опасност и агресия по отношение на рускоезичните граждани в Украйна. Че са ви излъгали, заради чужди интереси, а вие сте протегнал ръка за помощ. И тази ръка наистина иска да помогне, а не да руши, това което сме строили толкова много години, и което ни е толкова скъпо. Искаше ми се, но...

Като рускоезична гражданка ви заявявам, че мен никой не ме е притеснявал, не ми е забранявал да говоря на руски език, не ме е карал да мисля и да правя нещо против волята си, не са ми заплашвали живота. Затова имам голяма молба: прекратете този спектакъл! Спрете лъжите и пропагандата, опомнете се и ни дайте възможност сами да избираме и сами да решаваме съдбата си.

Смятам временното правителство на Украйна за законно и съм решена да му помагам да построи ново демократично общество, за да могат децата ни да растат щастливи и свободни.

Не искам война и не умея да стрелям. Нямам оръжие. Но не искам и да умирам. Ние едва преди няколко дни започнахме да живеем по-новому и да мечтаем...

 

Писмото на Олга Гордиенко е публикувано в агенция УНИАН.