Когато става въпрос за Владимир Путин, гледната точка е само една. Той е тиранин, диктатор, вероломен агресор, най-голямата заплаха за свободния и демократичен свят – т.е. и за България.

Когато става въпрос за Делян Пеевски обаче гледните точки са поне две. Според едната гледна точка, доминиращата, той се е върнал на бял кон и управлява държавата.

Има обаче и друга гледна точка. "Промяната" така добре възседна и обязди Пеевски, че от корпулентен евразийски вълк той се превърна в кротко, либерално, евроатлантическо агънце. Самият Пеевски си сложи намордника, с който да бъде обязден.

Доминиращата гледна точка се аргументира най-вече с медийните изяви на Пеевски. Доскоро те бяха изключителна рядкост, докато в този мандат са ежедневие.

Всяка сутрин Пеевски ни свежда своите бъдещи творчески планове. Държи се така, все едно има собствено парламентарно мнозинство. 

Освен това с корпулентно нахалство се пъха да участва в срещи, които спокойно могат да минат и без него. Номерът му минава и това не е особено ласкаво за нивото на българските медии.

Другата гледна точка се базира на факти. Първо  - настоящото правителство не зависи от Пеевски и ДПС. Елементарна артиметика.

Второ. В този мандат Делян Пеевски и ДПС гласуват в подкрепа на законодателни текстове, които доскоро бяха ерес са тази партия. Движението, начело с Пеевски, подкрепя идеи, които до неотдавна вероломно бламираше. Най-ясно това се вижда при гласуването на промените в Конституцията.

Защитниците на идеята "Пеевски се върна на бял кон" бяха особено активни, когато обясняваха как той едва ли не е диктувал на премиера Николай Денков какво да прави, докато вървяха преговорите с миньорите и енергетиците. Тази теза се базираше на откъслечно изтекли видеозаписи от въпросните преговори.

Сухите факти обаче са други. Премиерът Денков категорично заяви на миньорите и енергетиците, че това, което те искат – правителството да изтегли териториалните планове – няма да стане. Такава категоричност Пеевски не показа нито веднъж. Той се озъби по едно време на енергийния министър, за да си придаде важност, каквато няма, но не и на миньорите и енергетиците.

И в крайна сметка блокадите на магистралите бяха вдигнати. А териториалните планове си останаха в Брюксел. Каквото каза Денков – това и стана.

"Промяната" обязди Пеевски, опитоми го. Не "Продължаваме промяната", а "вятърът на промяната", който духа особено силно в България, след като Путин нападна Украйна.

Предишният държавен модел, който Пеевски олицетворяваше, вече е невъзможен. Компромисите, които този модел получаваше от Запада, вече секнаха.

България няма как да продължи да бъде евразийска кочина, пробита от руски влияния, каквато беше доскоро. Твърде близо сме до фронта между цивилизацията и азиатската диващина.

Прозападните хора у нас винаги са били малцинство. За съжаление те няма как сами да обяздят Пеевски и евразийщината, която той олицетворява. Но в лицето на Запада, който се консолидира срещу Путин и неговите производни, включително в България, прозападните хора в момента имат силен съюзник.

Новият Пеевски е със санкции "Магнитски", които очевидно го принуждават да се промени. Той прави ежедневени медийни плонжове и парламентарни лупинги, каквито бяха под достойнството на стария Пеевски.  Новият Пеевски, например,  се пише най-големия душманин на "Лукойл", какъвто старият Пеевски – меко казано – не беше.

Нормалните цивилизовани хора в България винаги трябва да имат едно наум, когато става дума за Пеевски и ДПС. Но да им се придава тежест, каквато те нямат, е лишено от всякаква логика.

Пеевски и ДПС са все така в политическа изолация. Опитват се да я пробият и на медийно ниво постигат известни успехи. В реалната политика обаче те послушно и безропотно правят това, което им се казва. И което доскоро отричаха.

Дали това ще донесе на Пеевски политически ползи? Дали той ще бъде "изпран"? Едва ли. Възможно е обаче да донесе полза на България.

Моделът #кой в момента се разгражда с любезното съдействие на Пеевски. Каква очарователна ирония на съдбата!