България продължава да няма свой проект за вятърна енергия от разположени в морето инсталации. Досега страната ни не е обявила и никаква перспектива.

Това припомниха пред Клуб Z експерти в Брюксел.

Те изтъкнаха този факт днес, когато Европейската комисия представи план за действие за европейския сектор на вятърната енергия. Той трябва да гарантира, че преходът към чиста енергия е неотделим от конкурентоспособността на промишлеността и че вятърната енергия продължава да бъде пример за европейски успех. Планът е придружен от съобщение за реализирането на амбициите на ЕС за енергията от разположени в морето инсталации, включително вятърната енергия.

Така няма никаква промяна от септември 2022 г. Тогава висш представител на Комисията заяви същото пред Клуб Z. Поводът за запитването ни бе обявеното тогава от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен намерение да бъде обсъдена такава перспектива в Балтийско море. Поинтересувахме се дали няма подобна идея и за Черно море.

Още през октомври 2020 г. Брюксел огласи стратегията на ЕС за използване на потенциала на енергията от възобновяеми източници в морето за неутрално по отношение на климата бъдеще.

„Черно море предлага добър природен потенциал за енергия от ветроенергийни паркове в морето (както прикрепени към дъното, така и плаващи) и ограничен потенциал за енергия от вълните“, е записано в документа.

ЕК финансира и проучване, посветено на сътрудничеството в развиването на електрическите мрежи и възобновяеми източници за Централна и Югоизточна Европа. Според него има добри условия за вятърна енергия от морето в Адриатика и Средиземно море между Италия и Албания, на няколко места във водите на Гърция и в Черно море. Според проучването България, Гърция, Румъния и Италия са очакваните инициатори в тази сфера в региона.

През юни 2022 г. преразгледаният регламент TEN-E за енергийни инфраструктурни проекти създава приоритетния коридор „Юг и изток“ от разположени в морето енергийни мрежи. Той включва и България.

Според оценка на Световната банка техническият потенциал за енергия от българските крайбрежни води е 26 гигавата (GW). От тях 2 гигавата са от прикрепени към дъното турбини, а 24 - от плаващи.

Какво предложи днес ЕК

Постигането на неотдавна договорената цел на ЕС за поне 42,5% енергия от възобновяеми източници до 2030 г., с амбиция за 45% ще изисква значително увеличение на инсталираните мощности за вятърна енергия с очакван растеж от 204 гигавата (GW)през 2022 г. до над 500 GW през 2030 г., отбелязват от „Берлемон“.

Въпреки че секторът на вятърната енергия е пример за успех на ЕС, растежът му в бъдеще е изправен пред редица предизвикателства. Сред тях са недостатъчното и непостоянно търсене, бавният и сложен процес на издаване на разрешения, липсата на достъп до суровини, високите инфлация и цени на суровините, несъобразено проектиране на националните търгове, нарастващият натиск от страна на международни конкуренти и рисковете при намирането на квалифицирана работна сила.

Затова ЕК предлага някои незабавни действия в посочените по-горе сфери.

Що се отнася до монтираните в морето инсталации, през 2022 г. общият инсталиран капацитет на 27-те страни от ЕС в морето е възлизал на 16,3 GW. Това означава, че за да се преодолее разликата между 111 GW, за които държавите са поели ангажимент, и капацитета през 2022 г., годишно трябва да бъдат инсталирани средно почти 12 GW. Това прави 10 пъти повече от новите 1,2 GW, инсталирани миналата година.

За инсталациите от всички видове ще бъде ускорено внедряването чрез по-голяма предвидимост и по-бързо издаване на разрешения. През 2022 г. бяха добавени инсталации за вятърна енергия с рекордна мощност от 16 GW. Това представлява увеличение с 47% в сравнение с 2021 г. То обаче е доста под 37 GW на година, необходими за постигане на целта на ЕС за 2030 г. Инициативата Accele-RES ще гарантира бързото прилагане на преразгледаните правила на ЕС за енергията от възобновяеми източници.

Същевременно Комисията следи отблизо потенциалните нелоялни търговски практики, от които се ползват чуждестранните производители на вятърна енергия.