Мога да опитам да ви разкажа за Моята блудница, стига да не решите, че ви занимавам с дисфункциите си и съм по-скоро за при онзи червендалест теоретик - д-р Врабчев.

Моята блудница живее и – така да се каже – си заработва хляба на Централна гара. Когато започнах по една или друга причина често да минавам покрай гореупоменатото културно средище, ме спечели: поиска ми 50 ст. за кафе (аз минавам рано там) и след кратко „външно проследяване” установих, че наистина си взима кафе. А не събира за хероин, примерно, като другите – Нечии Чужди блудници от същата пиаца.

Следващите 2 години бях за нея като някаква нова Бразилия (с малка буква не е реклама) – аз ѝ осигурявах кафето, срещу което си купувах истории как ще се промени.

Научих, че има мъж и дете, които трябва да живеят с това, което тя върши (как точно го върши - не знам в детайли, б.а.). И живеят. Понеже и вечер минавам оттам, я виждам  и „в акция” – да не кажете, че съм някакъв наивник. Пияни хорица с вид не точно на шефове от „Хюлет Пакард”, а такива, на които присъщата им дреха е елек в сигнални краски с две фосфоресциращи ивици и надпис на гърба. Потно стискат торбички с надпис "Най-здравата торбичка" и се чудят дали пък на изпроводяк да не прахосат още 10 лв. след умопомрачителната челна конфронтация със София... 

Имам чувството, че Моята блудница беше напълно искрена – когато ѝ били намерили работа по някакви входове за чистачка, когато не искала вече това, когато просто ще му тури край... Почти съм сигурен, че наистина устояваше на изкушението на хероина или поне лепилото. И да ме е лъгала за конкретния план, 200 % съм сигурен, че поне някога е имала конкретен блян.

И след целия период се хванах, че неусетно съм започнал да храня някаква балъшка надежда, че нещо ще стане. Че един ден ще си икономисам 50-те стотинки, защото някоя сутрин просто повече няма да я срещна.

Казвам го: а) не за да осъждам Моята блудница; и б) не за да ви разправям какъв пич алтруист съм, че съм инвестирал 20-30 лв. в кафета.

Понеже тук често говорим за Бог, ще кажа, че ме боли. Както за Моята, още повече и за моята си блудница – не онази от гарата, а тази вътре в мене. За всички нерешителни блудници в тебе, в нас, в свещениците и владиците, които така лесно замеряме с жълти и не само павета. За проваления „оня дебил” – кварталната мутра, който ни прави зло и който може би някога също е искал да скъса с това, но просто не се е справил. Прекършил се е. Издънил се е. Персоналната му „Централна гара” е победила – да продължи да събира рекет, бидейки съдия или журналист да взима рушвети, да продава подписа си на архитект срещу сребърници.

Светът е много парадоксално място, където човек може да създаде например гениални филми, сълзолеярни истории за най-най-най-чистата любов, тънейки в разврат, алкохол, хапчета или кока. Само вижте Ози Озбърн какво казва за „Мотли крю”: „Те се обличат като момичета, а живеят като зверове”. „Мотли крю” имат уникални любовни песни... „Живеят като зверове” – и това по критерия на Ози!!!

Абсолютен финансово-социален парадокс – творейки истории за безсмъртна и чиста любов, за неземна доброта и съпричастност, или за „Предай нататък”, да изкарваш милиони, които да обслужват пагубните ти наклонности, безкрайно отдалечени от идеалите, за които твориш.

Можеш да изиграеш героини с космически възвишени качества, докато ти самата едва се крепиш на химия - сутрин един препарат те вдига, вечер друг те приспива, за да не помниш в чии чаршафи си била. Едно е да изиграеш Христос във филм, друго е да живееш по Христос. Истината е, че не можеш да „изиграеш” Христос, в смисъл  – да го преметнеш. Наличието на смърт е, мисля, добро доказателство за последното.

Трилион път по-вероятно е България да е нормална евродържава и да се управлява честно, или че, ако гледате врачки, ще ви покара трето око.

Много ми харесва заглавието на едно малко твърдичко... Абе, доста твърдичко метъл парче - „Практикувай каквото проповядваш”.

„Аз, който говоря срещу злото, ако не водя тази битка срещу него в мен самия, не мога да се изцеля и не мога да разбера изцелените. Тогава си мисля, че изцелението е лъжа.” Това пък е друг цитат – не от Ози Озбърн. 

Познайте къде е сега Моята блудница и как се измени животът ѝ? Точно както на хората в жк „Левски Г“ след пускането на поредния метродиаметър – абсолютно никак. Пак си е там. Просто не намерихме сили. Нейните блянове и моите 50 ст. – и двете бяха недостатъчни.