Местни избори 2023 забавиха бюджет 2024, но той остава все така неизбежен. В понеделник правителството проведе извънредно заседание, на което прие пакета от данъчни закони, предложени от финансовото министерство, като видимо Асен Василев не се е отказал от спорните текстове, които предизвикаха брожения в ГЕРБ още с анонсирането им.

Привнесени са и някои нови, които се очаква да породят още по-ожесточена дискусия в парламента, в т.ч. такива, с които се може да се стигне до вдигане на данъци - а това не присъства в т.нар. управленска програма.

По план данъчните закони влизат утре в бюджетната комисия в НС, като няма очакване тя да не се състои заради бойкот от страна на ГЕРБ и ДПС, какъвто двете партии осъществиха днес.

Ето какво предвиждат спорните моменти:

Данък сграда и такса смет

"Размерът на данъка върху недвижимите имоти се планира да се диференцира по населени места, по зони в тях или по вид на имотите, в границите, определените в закона. (...) Актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на сгради на две години, както и ежегодно актуализиране на базисната данъчна стойност за определяне на данъчната оценка на земеделски земи, са сред одобрените изменения и допълнения" - четем в прессъобщението на Министерския съвет за промените в Закона за местните данъци и такси.

Какво се крие зад този мъгляв текст, обясни пръв "Сега" в материал със заглавието "Задава се данъчна тесла за имотите в големите градове".

Според тези промени на всеки две години общинските съвети ще актуализират данъчните оценки на недвижимите имоти с индекса на цените им, който се определя от НСИ. Това неминуемо ще доведе до скок на данък сгради за старите жилища, дори и общините да не предприемат вдигане на ставките. 

Най-силно ще се увеличат налозите на старото строителство в столицата и големите градове, където по данни на НСИ за последните 10 години имотите са поскъпнали с 50%. В централните градски части и някои квартали с добра инфраструктура и голямо търсене, поскъпването е още по-голямо.

Ще доведе и до увеличаване на такса смет, която все така несправедливо се определя според оценката на имота, а не според количеството генериран от домакинството боклук, като вече над десетилетие държавата обещава и все не може да се справи с този проблем.

Днес на среща с парламентарната си група, предавана на живо, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов остро разкритикува предложенията, припомняйки обещанието на кабинета да няма вдигане на данъци.

Ах, тези ресторантьори

Василев все пак отстъпи по отношение на ДДС за ресторантьорския бранш. Първоначално бе непреклонен, че въведената заради COVID-19 мярка за намаляване на ставката за бранша от 20 (както е за всички) на 9 на сто, вече е време да отпадне, Заради силния отпор на ГЕРБ обаче още преди местните избори в последния вариант на данъчния пакет ниското ДДС остава. Но с много "но".

"Като мярка за изсветляване на "сивата" икономика е предложена възможност получателят по доставка да не заплаща стойността й, когато доставчикът не издаде касова бележка", четем.

Това е спорната поправка, според която няма да плащаме, ако не получим касов бон, добила популярност като "безплатен обяд". Заведенията остро реагираха срещу нея, като казаха, че всеки може да реши да излъже, че не е получил касова бележка, да стане и да си тръгне без да плати.

В резултат от преговори с представителните организации от ресторантьорския бранш, все пак в Закона за ограничаване на плащанията в брой се предлага въвеждане на изискване работодателите от този сектор, които предлагат услуги в заведения, категоризирани с две, три, четири или пет звезди, да изплащат възнагражденията на работниците и служителите си задължително по банков път. 

Също така, в Закона за туризма за същия кръг лица са регламентирани изисквания да осигуряват задължително възможност клиентите на техните заведения да извършват плащания и чрез ПОС терминал. Тоест, ще има ПОС терминали във всички по-реномирани заведения, а само най-малките ще бъдат освободени. В големите задължително ще се плащат заплатите по банков път.

Василев предлага още да има минимални ставки за персонал, които са по-високи от минималната работна заплата за най-нископлатените длъжности, което цели да изсветли трудовите доходи. 

Предвижда и друга промяна за заведенията, анонсирана предварително от Василев: "Всички, които са под 100 000 лева (оборот), минават на патентен данък. Техните приходи от данък печалба ще минават към общините, които така или иначе контролират и брой маси, и всичко останало. По този начин общините ще имат един допълнителен източник на приход."

Бонус-донос

Финансовият министър обаче не се е отказал от една от най-спорните си поправки, наречена подигравателно от критиците й "бонус-донос".

В промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се предлага въвеждането на финансов стимул за лицата, които подадат информация, съдържаща конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите и водят до установяване и събиране на допълнителни задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях, във връзка с укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества.

Предлага се размерът на възнаграждението за лицата да е 10 на сто от допълнителните приходи за бюджета, събрани поради разкритията. Предвижда се долен праг на сумата, събрана вследствие на подадената информация, като условие за действие на режима по изплащане на възнаграждението. Този праг е 100 000 лв.

По този начин ще се предотврати подаването на информация с цел решаване на междуличностни противоречия или конкурентни търговски конфликти, смятат от МФ. Последното е в отговор на критиките, че заради поправката ще се нароят професионални "докладвачи", както и че тя ще се използва за разчистване на сметки между спорещи лица.

С цел повишаване на прозрачността на разплащанията и ограничаване на сектора на сивата икономика, в Закона за ограничаване на плащанията в брой пък е заложено намаляване на прага на сумите, допустими за извършване на разплащания в брой от 10 000 на 5000 лв. 

Финансовият министър не се е отказал и от друг спорен момент - приравняването на гражданските договори на трудовите.

Въпреки протестите, не се е отказал и от облагането с патентен данък и на събирачите на гъби и билки.

Не се е отказал и от облагането на големите корпорации, изискване по евродиректива, с което обаче България избързва. Предвижда се за многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Европейския съюз, чиито печалби са обложени за съответния данъчен период с корпоративен данък под 15 на сто, да се въведе облагане с допълнителен данък или национален допълнителен данък до достигане на ефективна данъчна ставка от 15 на сто.