Депутатите приеха на второ четене промени в някои от данъчните закони.

Прагът за разплащанията в брой остава 10 000 лв., няма да има финансов стимул за подаване на информация за данъчни нарушения - т.нар. "бонус-донос". Това реши окончателно парламентът с изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).  

В пленарната зала не беше подкрепено предложението на Министерството на финансите прагът за кешовите плащания да бъде намален на 5000 лева. Отхвърлени бяха и предложенията на депутати прагът да се повиши на 20 000 или на 15 000 лева. 

Що се отнася до "бонус-донос" той касаеше подадена информация, която съдържа конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите и водят до установяване и събиране на допълнителни задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях във връзка с укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества на обща стойност над 100 000 лева. Предвидено бе размерът на възнаграждението за лицата да е 10 на сто от събраните от НАП и/или Агенция „Митници“ допълнителни приходи за бюджета. 

С измененията в ДОПК се въвежда изискване ресторантьорите, които предлагат услуги в заведения за хранене или развлечение с две, три, четири или пет звезди, да разполагат задължително с ПОС терминал. Отпадна обаче изискването да изплащат възнагражденията на работниците и служителите си задължително по банков път. 

За неизпълнение на задължението за поставяне на ПОС терминал се предвижда глоба за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. При повторно нарушение глобата е от 200 до 1000 лв., а имуществената санкция - от 1000 до 4000 лева.

Информация за възможността за плащане и чрез ПОС терминал трябва да бъде поставена на видно за клиентите място в заведенията.

Измененията в ДОПК влизат в сила от 1 януари 2024 г., а изискването за ПОС терминали в заведенията – от 1 март догодина.

Акциз върху вейп, без акциз за домашна бира

С промени в Закона за акцизите и данъчните складове се въведе акциз върху нагреваеми изделия със съдържание, различно от тютюн, на базата на растения, билки или плодове, независимо дали са обработени с никотин - т.нар, вейп.

След 30 юни 2024 г. нагреваемите изделия със съдържание, различно от тютюн, следва да са с поставен бандерол върху потребителската опаковка.

С промените се освободи от акциз домашната бира, произведена от физически лица за лично потребление или употреба в рамките на семейството или домакинството, при условие че не се извършва продажба.  

Необлагаеми земеделски субсидии

Земеделските субсидии до 100 000 лв. годишно няма да бъдат облагаеми. Това гласуваха депутатите с промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Предложението бе на Десислава Танева от ГЕРБ и то не беше подкрепено от бюджетна комисия. С него се дава данъчно облекчение за земеделските стопани - субсидии в размер до 100 000 лв. няма да бъдат облагаеми. С тази сума ще се намалява данъчната основа преди облагане. 

Тази разпоредба ще влезе в сила след одобрение от Европейската комисия дали не противоречи на правилата за държавна помощ.

Депутатите гласуваха също фирмите да декларират пред НАП какви пари са отпуснали за дневни командировъчни на всеки свой служител поименно, когато в рамките на една година сумата надхвърля 1000 лв.

От догодина значително се разширява декларирането пред НАП на добавките, които фирмите дават към заплатите на всеки един от служителите си, дори когато са освободени от облагане.  Целта е НАП да има данни кой действително има нужда от социално подпомагане и друг вид помощи.

От догодина работодателите ще трябва да декларират раздадената безплатно храна или порционни пари. На деклариране вече подлежи и раздадено работно облекло и предпазни средства, или парите, дадени за закупуване на работно облекло. МО, МВР и агенциите от сектор "Сигурност" също ще трябва да декларират храната, снаряжението и допълнителни компенсации, които раздават на военните, полицаите и други служители.

Мартин Димитров ("Продължаваме промяната - Демократична България") предложи да се сложи праг за изплатените командировъчни дневни, под който да не се докладва на НАП и този праг да е 5000 лв. годишно. Впоследствие сумата бе намалена до 1000 лв. и тя получи подкрепа от ГЕРБ и ДПС.

Подобен праг, но от 3000 лв., бе гласуван за декларирането на всички доходи от ренти и аренди.

Отпаднаха предложенията за данък "бакшиш" и за превръщането на гражданските договори в трудови по преценка на НАП.

Глоби за фалшиво счетоводство

Без дебати депутатите одобриха на второ четене промени в Закона за счетоводството. Една от най-съществените промени е увеличаването на глобите за фалшиво счетоводство. Такава санкция ще се налага, ако се водят извънсчетоводни книги и регистри, отчитат се фиктивни сделки, несъществуващи разходи. Ръководителите, които допускат нарушения, ще се глобяват с между 5 хил. и 15 хил. лв. Глобата за фирми е между 10 хил лв. и 20 хил лв. вместо досегашните от 2 хил. до 10 хил. лв.