Ad Config - Website header

 

Article_top

Клуб Z

Повечето българи не знаят какви са заплахите в интернет и как да се защитят от тях. По този показател те са на едно от послединте места заедно с Румъния. Това сочат данните от изследване на Евробарометър, проведено във всички страни членки на ЕС.

В отговор на въпрос дали са наясно с опасностите на световната мрежа от престъпления, 63 на сто от българите (50 на сто от останалите граждани на ЕС) посочват, че не знаят. Попитани дали могат да се защитят от заплахите в интернет, например с използването на антивирусни програми, 39 на сто от българите (23 на сто от останалите в ЕС) заявяват, че не умеят, а 12 на сто от българите (три на сто от останалите в ЕС) отбелязват, че не са в състояние да направят това.

63 на сто от европейците използват интернет всеки ден, 24 на сто обаче твърдят, че никога не използват мрежата или още по-лошо, че нямат достъп до нея.

По-малко от половината българи (47 на сто) използват интернет всекидневно, всеки четвърти у нас не ползва мрежата, 13 на сто от българите и останалите европейци влизат онлайн понякога, а 15 на сто от българите и шест процента от хората на държавите -членки на ЕС нямат достъп до интернет, установява проучването.

Данните показват, че основната част от хората в Европейския съюз (над 90 на сто) влизат в интернет през компютър. Като цяло европейците - 61 на сто от тях- са доста активни при употребата на мобилни устройства, за да влизат в мрежата.  При българите броят е два пъти по-малък - едва 35 на сто. Чрез таблет в мрежата влиза всеки трети европеец и всеки пети българин. Основно интернет се използва за електронна поща, достъп до социалните мрежи и четене на новини. При покупките онлайн отново се отчита сериозна разлика - от електронната търговия се възползват 57 на сто от хората в ЕС и едва 28 на сто от българите. Употребата на смартфони и таблети е скочила рязко в сравнение с 2013 г., отчита още изследването. 

Над половината европейци (54 на сто) банкират онлайн, докато в България това правят едва 13 процента от хората. Българите заявяват, че предпочитат да платят на място и да видят и пипнат купуваната стока.

Близо 70 на сто от българите и около 30 на сто от останалите в ЕС се опасяват, че в интернет могат да им бъдат откраднати лични данни. Близо половината от участниците в допитването са заявили, че са станали жертва на престъпление в мрежата, например със заразяване на тяхното устройство с вирус. Над 60 на сто от потребителите в ЕС заявяват, че имат антивирусна програма, докато сред българите едва всеки трети си служи с подобна защита.

Повечето участници в изследването заявяват, че ще се обърнат към полицията, ако станат жертва на киберпрестъпление като кражба на идентичност (84%), банкова измама онлайн (79%) или ако се натъкнат на детска порнография в мрежата (76%). Какви мерки предприемат хората в ЕС, за да защитят децата под 16 години, когато те са онлайн - наблюдение на тяхната употреба на интернет (22 на сто казват, че осъществяват такова наблюдение), разговори с децата за рисковете в интернет (21%), ограничаване на времето, което подрастващите, прекарват в мрежата (18%) и слагане на защитни настойки на браузера (13%).

Според данните от изследването хората в Швеция, Холандия и Дания са по-чести посетители на интернет (87 на сто са в мрежата поне едни път на ден), по-склонни да купуват неща по интернет (процентът се движи около 80% във всяка една от страните) и са по-отворени към онлайн банкирането (съответно 91%, 89% и 94%).  На другия полюс са страни като Румъния, Португалия, Гърция и България (съответно с 54%, 56% и 60% от хората, които използват интернет). Румъния и България са в дъното с 31% и 34% от респондентите, които казват, че са добре информирани за рисковете от киберпрестъпления. 

 
Снимка Клуб Z

Повечето българи не знаят какви са заплахите в интернет и как да се защитят от тях. По този показател те са на едно от послединте места заедно с Румъния. Това сочат данните от изследване на Евробарометър, проведено във всички страни членки на ЕС.

В отговор на въпрос дали са наясно с опасностите на световната мрежа от престъпления, 63 на сто от българите (50 на сто от останалите граждани на ЕС) посочват, че не знаят. Попитани дали могат да се защитят от заплахите в интернет, например с използването на антивирусни програми, 39 на сто от българите (23 на сто от останалите в ЕС) заявяват, че не умеят, а 12 на сто от българите (три на сто от останалите в ЕС) отбелязват, че не са в състояние да направят това.

63 на сто от европейците използват интернет всеки ден, 24 на сто обаче твърдят, че никога не използват мрежата или още по-лошо, че нямат достъп до нея.

По-малко от половината българи (47 на сто) използват интернет всекидневно, всеки четвърти у нас не ползва мрежата, 13 на сто от българите и останалите европейци влизат онлайн понякога, а 15 на сто от българите и шест процента от хората на държавите -членки на ЕС нямат достъп до интернет, установява проучването.

Данните показват, че основната част от хората в Европейския съюз (над 90 на сто) влизат в интернет през компютър. Като цяло европейците - 61 на сто от тях- са доста активни при употребата на мобилни устройства, за да влизат в мрежата.  При българите броят е два пъти по-малък - едва 35 на сто. Чрез таблет в мрежата влиза всеки трети европеец и всеки пети българин. Основно интернет се използва за електронна поща, достъп до социалните мрежи и четене на новини. При покупките онлайн отново се отчита сериозна разлика - от електронната търговия се възползват 57 на сто от хората в ЕС и едва 28 на сто от българите. Употребата на смартфони и таблети е скочила рязко в сравнение с 2013 г., отчита още изследването. 

Над половината европейци (54 на сто) банкират онлайн, докато в България това правят едва 13 процента от хората. Българите заявяват, че предпочитат да платят на място и да видят и пипнат купуваната стока.

Близо 70 на сто от българите и около 30 на сто от останалите в ЕС се опасяват, че в интернет могат да им бъдат откраднати лични данни. Близо половината от участниците в допитването са заявили, че са станали жертва на престъпление в мрежата, например със заразяване на тяхното устройство с вирус. Над 60 на сто от потребителите в ЕС заявяват, че имат антивирусна програма, докато сред българите едва всеки трети си служи с подобна защита.

Повечето участници в изследването заявяват, че ще се обърнат към полицията, ако станат жертва на киберпрестъпление като кражба на идентичност (84%), банкова измама онлайн (79%) или ако се натъкнат на детска порнография в мрежата (76%). Какви мерки предприемат хората в ЕС, за да защитят децата под 16 години, когато те са онлайн - наблюдение на тяхната употреба на интернет (22 на сто казват, че осъществяват такова наблюдение), разговори с децата за рисковете в интернет (21%), ограничаване на времето, което подрастващите, прекарват в мрежата (18%) и слагане на защитни настойки на браузера (13%).

Според данните от изследването хората в Швеция, Холандия и Дания са по-чести посетители на интернет (87 на сто са в мрежата поне едни път на ден), по-склонни да купуват неща по интернет (процентът се движи около 80% във всяка една от страните) и са по-отворени към онлайн банкирането (съответно 91%, 89% и 94%).  На другия полюс са страни като Румъния, Португалия, Гърция и България (съответно с 54%, 56% и 60% от хората, които използват интернет). Румъния и България са в дъното с 31% и 34% от респондентите, които казват, че са добре информирани за рисковете от киберпрестъпления. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

За кого ще гласувате?