Показва ли ни тестът PISA състоянието на българското образование? Донякъде, смятат гостите в най-новия епизод на Z-Каст, в който се връщаме отново към темата за това как децата ни се учат и какво остава в главите им след 5, 10 и 12 години в учебната система.

Според учителката по български език и литература Доротея Николова тестът дава "напълно очаквано" за състоянието на нашата образователна система в момента

"Ако изхождаме от резултатите, PISA е измерила ужасяващото положение, в което се намираме."

Преподавателят по математика Константин Делчев е по-критичен към теста - поне по отношението на неговата област. Някои от въпросите, особено математическите, имат половината нужна информация. Налице са недобри формулировки и откровено грешни задачи, смята той.

"Това за мен е неадекватен тест по математика. Дали българските ученици се справят добре по математика е съвсем различен въпрос. Отговорът е - не, не се справят. Дали са се справили зле по теста PISA? Явно. Но това, което виждаме в математика и в теста, двете не кореспондират. Затова мен ме ужасява идеята ние да се водим по PISA за някакви реформи."

Международният тест всъщност е най-вече повод да говорим за проблемите на образованието.

"Българските ученици не учат. И не учат, защото обществото по някакъв начин ги е оставило да си мислят, че това е нормално. Че няма проблем в това, че така трябва да бъде", смята Николова. 

Според нея това умение се развива първо вкъщи и в детската градина. А сега се е "счупило" - налице са тежки дефицити и липса на разбиране на работата с езика.

"Започнали сме да си мислим, че по някакъв естествен начин човешкото дете се ражда, и то може да говори, да мисли, да смята и да разбира света - това ще си стане. Не става. Ставало е по начина, по който става с нас - учили сме."

От реформи има нужда, но досега те са били твърде хаотични и твърде чести, смята Делчев.

"Реформите на образованието представляват експерименти с деца, но без етична комисия, която да ги одобрява", шегува се той.

А промените към опростяване и намаляване на материала могат по-скоро да навредят - макар много учебници и програми да имат нужда от подобрение. Децата трябва да имат предизвикателства.

"Боя се, че може да се съгласим на твърдението, че на учениците трябва да им е трудно. Колкото гадно и злобно да звучи", отбеляза Делчев."Трябва да бъдат изкарани извън зоната им на комфорт. Това важи за всички възрасти."

"Когато има трудност, тогава се развива ума", добави Николова.

Какво точно е функционалната грамотност? Какво трябва да научат децата?

Трябва ли да се забавляват, докато учат, и какъв е балансът между качественото образование и т.нар. "едютейнмънт" (от education и entertainment)?

Каква е ролята на родителите в образователния процес? Помагат ли държавните органи за добрата съвместна работа между тях и учителите?

Отговорите на тези и много други въпроси - гледайте и чуйте в Z-Каст 141:

Слушайте Z-Каст и в платформите Spotify, Google Podcasts, TuneIn, Apple Podcasts.