Кремъл продължава умело да се възползва от пропуските в прилагането на Регламент 833 на Европейския съюз, включително от изключението, което България получи от петролното ембарго срещу Русия. Подробният анализ на Центъра за изследване на демокрацията относно заобикалянето на петролните санкции, публикуван на 14 декември и обобщен в изданието „Политико“, разкрива тревожна реалност.

"Лукойл" внася много повече суров нефт от Русия, отколкото му трябва и на цени много над петролния таван от 60 долара за барел.

В периода след август 2023 г. България е позволила на Русия да внася суров нефт на средни цени, значително по-високи от петролния таван от 60 долара, наложен от страните от ЕС и Г7, достигащи над 85 долара за барел. Освен това през същия период България е внесла с 50% повече суров нефт от Русия (до 4 млн. барела средно месечно), отколкото средно между февруари и юни 2023 г. По този начин Кремъл е получил само от износни мита и данъци върху добития и продаден нефт поне половин милиард долара допълнителни данъчни приходи от износа си за България.

Общите данъчни постъпления на Русия от влизането в сила на дерогацията за България от Регламент 833, възлизат на повече от 1,5 млрд, което представлява 3% от общите годишни приходи в бюджета на Русия от продажбата на петрол. Дерогацията за България е позволена, за да се внася по-евтин суров нефт и да се гарантира сигурността на доставките и така да се поддържат ниски вътрешни цени на горивата за населението. Реалността е, че България внася все по-скъп руски нефт, а цените на горивата преди данъци и акцизи на българския пазар не се различава от средните в Европейския съюз.

В резултат от обществените дискусии по тези проблеми беше подготвен и днес приет Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

Дерогацията се прекратява предсрочно, но са оставени вратички, които  позволяват "Лукойл" да бъде компенсиран за това.

В законa за предсрочното прекратяване на дерогацията от първи март 2024 г. са включени две ключови пробойни, които ще компенсират "Лукойл" за премахването на изключението.

Първата ще позволи на "Лукойл" да превърне по-големите запаси в размер на 4-5 милиона барела в горива и да ги продаде в страната и за износ, когато поиска, през 2024 г.

В параграф 11 от преходните и заключителните разпоредби Агенция „Митници“ се задължава да инвентаризира количествата нефт внесени от Русия преди края на 2023 г., както и на вече преработените и складирани горива от руски произход. Съхраненият руски нефт и готови горива могат да бъдат преработени и изнесени към страни извън ЕС. Изключението важи за бензин А92 (Код: 27101241), който е с ниско октаново число и не може да се реализира директно на европейския пазар. Важно е да се отбележи, че нискооктановият бензин може да се преработи до високооктанов и да се реализира на българския пазар.

От тези преработени горива 1 милион барела вероятно ще бъдат изнесени под формата на нискооктанов бензин за открито море (в гръцки и малтийски води) и ще бъдат претоварени на други танкери за продажба в САЩ, Африка и Азия.

Анализът на данните за износа на горива през 2023 г.  показва, че "Лукойл" е изнасял предимно такива бензини към открито море (около 3,5 милион барела, на обща стойност около 300 милиона долара), без да се посочва крайна дестинация. В международни води край бреговете на Гърция и Малта продуктите са прехвърляни от един танкер на друг, като се смесват с бензини с по-високо качество и са пренасочвани към пристанища в региона и по света.

Около една трета от целия износ на руската компания е извършван именно по този начин, като поне 3 танкера са доставили горива до терминали във Флорида, Тексас и Ню Йорк, САЩ. В предишните поне 10 години не е бил осъществяван подобен износ на нискокачествени бензини чрез прехвърляне в открито море (Графика 1). Има голяма вероятност тази схема да е измислена специално за заобикаляне на забраната за износ по дерогацията.

Износът на нискооктанови бензини, произведени от руски нефт, ще донесе 360 милиона долара допълнителни приходи на "Лукойл" през 2024 г.

Тъй като след август 2023 г. България е увеличила вноса на руски нефт успоредно с нарастващите покупки на неруски петрол (около 20% от общите количества по данни, цитирани от Министерството на икономиката), "Лукойл" вероятно ще е натрупал запаси от между 4 и 5 млн. барела нефт в края на годината (около месец и половина потребление на България).

По предварителна оценка на танкерните доставки до терминала Росенец, тенденцията за внос на руски нефт от януари до септември се запазва през последните месеци на 2023 г., което би означавало, че Русия ще внесе близо 43 млн. барела суров нефт на обща стойност близо 2,9 милиарда долара тази година, стойности близки до тези от 2022 г., въпреки наложената забрана за износ към европейския пазар и свитите продажби на горива в чужбина.

Допълнителните (натрупани като запаси) количества, могат да бъдат преработени в бензини и след това изнесени на световния пазар през 2024 г. според предвидената в закона възможност за износ. Това би осигурило на "Лукойл" приходи на стойност над 360 млн. долара.

Разрешаването на "Лукойл" да продължи износа на преработени продукти от руски нефт е в пряко противоречие с декларираната политическа цел да се намалят цените на горивата на вътрешния пазар. Ако "Лукойл" не може да изнася горива от руски нефт извън страната, компанията ще е принудена да ги продаде само на вътрешния пазар. Това би увеличило предлагането на пазара и довело до спад в цените, което е декларираната политическа цел на дерогацията.

През януари и февруари 2024 г. "Лукойл" ще внесе минимум още 3,5 милиона барела руски петрол над тавана

Втората вратичка в законона е липсата на ограничение за внос на руски суров нефт между 1 януари и 1 март на цени над 60 долара за барел. Ако приемем, че Лукойл ще внесе около 3,5 милиона барела руски нефт през първите два месеца на новата година, то компанията ще генерира допълнителни данъчни приходи за Кремъл от около 168 милиона долара само от експортни такси.

Таванът върху цената на руския нефт, който се продава по море, цели да ограничи приходите на Русия от търговията с нефт. Дерогацията за България не забранява изрично покупката на руски нефт над тази цена, но Европейската комисия не смята, че изключението следва да се използва за увеличаване на приходите на Кремъл, а само в случай, че е застрашена сигурността на доставките за България.   

Ефектът от съществуването на тези две пробойни в закона е не само компенсирането на "Лукойл" от предсрочното прекратяване на дерогацията, но и създаване на рискове за ощетяване на бюджета на страната.

Вносът над тавана през втората половина на 2023 г. заличава свръхпечалбата на "Лукойл", основана на по-евтината суровина преди август 2023 г.

Тъй като средната цена на вноса на руски суров петрол след август 2023 г. се повишава, за да достигне паритет с цената на алтернативните суровини, окончателната годишна печалба на "Лукойл" за 2023 г. ще се свие значително от размера на предварително обявената печалба, върху която е дължан и авансово внесен данък. По този начин България най-вероятно ще трябва да възстанови авансовото плащане на данъци в размер на 400 милиона лева на руската компания през следващата година.

Какво следва: Народното събрание трябва да прекрати всички изключения за вноса и износа на петрол и нефтени продукти с руски произход, за да се спре притока на ресурси към Кремъл. В законa трябва да се премахне параграф 11, което ще ограничи приходите от износни мита от продажбата на нефт за Русия.

Освен това законът следва да включи изрична забрана за внос на суров нефт от Русия при цени над тавана от 60 долара за барел. Колкото по-скоро бъде отменено това изключение от европейското право, толкова по-бързо Европа и България ще затворят най-очевидната пробойна в санкционния режим.

Център за изследване на демокрацията