"Не става ясно, дали се цели реставрация на паметника и излагането му на постоянно място за ползване по предназначение (?!), което би било акт на управление на вещ-частна държавна собственост... или унищожаването му, което би било акт на разпореждане с вещ-частна държавна собственост с висока стойност."

Това пише в част от мотивите, с които Администретивен съд-София-град разпореди незабавно прекратяване на демонтажните работи по Паметника на Съветската армия (наричан подигравателно МОЧА).

Цитираните мотиви са от делото, което инициира проруската партия "Възраждане" и което в крайна сметка се увенча с успех за хората на Костя. Идентично дело заведе и Мая Манолова с нейната формация "Изправи се" - което също завърши с успех на първа инстанция.

По интересен начин АССГ приема, че "Възраждане" са заинтересована страна в случая и порязва постъпилото искане от сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на Съветската армия“ - че те не са.

Партия "Възраждане" е лице с правен интерес, тъй като в устава й било записано, че "осъществява и ръководи дейността си за постигане на цели, сред които са и държавна подкрепа за развитие на българската култура".

"Обектът на действията е български паметник, част от българската култура, част от градската среда на [София]. Незаконосъобразни действия по премахването му засяга правата на всички субекти, които ползват градската среда за своя дейност, включително и на гражданите, сдруженията и на политическите партии."

(Не става ясно дали от сдружение "Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на Съветската армия“ не ползват градската среда - бел. ред на Клуб Z.)

По фактологията

Въпреки представените множество - както сам признава - документи, съдът порязва Областната управа (която междувпочем вече обяви, че ще обжалва пред ВАС) за всичките до един.

Съдия Пенка Велинова приема на първо място, че не е представен административен акт, който да разпорежда премахването на паметника, а план за безопасност, заверен от Район „Средец“

Съдията казва, че това е технически документ уреждащ начина, по който следва да се извърши евентуален демонтаж на паметника, при наличие на разпореждане за това на компетентен орган. Той е на основание наредбата за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд (все едно инструктаж за безопасен труд, б.р.)

Сред аргументите, представени от областната администрация е и заповед от 20 март 2023 г. на главния архитект на столична община. Съдът обяче я отхвърля - навремето тя последваше факта, че бяха потрошени облицовъчните плочи с надписа "... от признателния български народ" и т.н.

"Издадената заповед... не е основание за извършваните действия, доколкото с нея е разпоредено да се предприемат незабавни действия по премахване единствено на разместените и компрометирани облицовъчни плочи с надписи от Паметника на Съветската армия и ограничаване на достъпа до същия. Т.е. актът не засяга целия монумент и цели единствено да се поправят установените компрометирани плочи и да се осигури безопасността на гражданите", произнася се първата инстанция.

"Такъв акт не е и решението... от 9 март 2023 година Столичният общински съвет, с което се възлага на кмета на Столична община да поиска от държавата да премести монумент „Паметник на Съветската армия“ в Музея за изкуството от периода на социализма към Националната галерия или в друг подходящ имот, извън централната градска част..."

Тук пък аргументацията е, че това решение е издадено "преди промяна на статута на паметника от публична държавна собственост в частна държавна собственост", не е адресирано до областния управител и пр.

За съда проблем са още мястото, където ще се съхранява, кой конкретно ще го извозва, кой ще го пази, кой е отговорник и дори - че не е представена разбивка каква част от посочените средства 260 000 лв., за коя от споменатите дейности ще отиде. Нямало и подписани договори за всяка изброена дейност, а "единствено договор за депониране на отпадъци в депо".

"Не е издаден акт, който да разпорежда демонтажа на паметника, нито да определя начина по който да стане това, мястото на което да се транспортира за съхранение, начинът, по който да се съхранява и охранява, нито длъжностните лица, които да отговарят за изпълнението на всички тези фактически действия по демонтаж, транспорт и съхранение на паметника, доколкото тези действия не се извършват лично от областния управител", пише съдът, някой би казал - с ирония.

Велинова е категорична, че записаното в плана за безопасност, заверен от съставилото го техническо лице и кмета на район „Средец“, не е административен акт на органа, в чиито правомощия е управлението на вещта и не изразява волята му, а технически документ.

През цялото време АССГ се позовава на норма от Закона за държавната собственост - че "имотите и вещите - държавна собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин.“

Вместо това съдията предпочита в решението си думата "нарязване" - което се установило при проверка, разпоредена на СДВР.

Липсата на всички гореизредени актове съдът обобщава така: че не са налице законосъобразни действия по управление на вещ - частна държавна собственост.

Затова и, въпреки че делото може да се обжалва пред ВАС, разпорежда:

"Да бъдат прекратени безусловно действията по демонтаж на монумент „Паметник на Съветската армия“