Какво иска правителството на "Сириза"?

-Спиране на досегашната програма;

-Премахване на тройката (от представители на ЕС, ЕЦБ и МВФ), коята надзирава изпълнението ѝ и одобрява отпускането на всеки транш от спасителните заеми;

-Отказ от следващия транш от 7,2 милиарда евро;

-Шестмесечен период на преход към нова програма;

-Разрешение през него Гърция да емитира дълг над лимита от €15 милиарда годишно в сегашото споразумение с кредиторите;

-Намаляване на първичния бюджетен излишък, който правителството е задължено да поддържа от 4,5% от БВП на 1,5% от БВП;

-Мостов заем от държавите в Еврозоната, за да финансира непосредствените си нужди през преходния период;

-Да получи 1,9 милиарда евро доходност от гръцки облигации, които се намират в ЕЦБ;

-Достъп до неизползвани фондове за спасяване на банки, докато договаря нова сделка по дълга си;

-Замяна на сегашния гръцки дълг към държавите от еврозоната (близо 200 милиарда евро) с нови облигации първите плащания по които са отложени, докато гръцката икономика се върне към стабилен растеж и обвързани с неговата величина;

-Замяна на дълга към ЕЦБ с постоянни облигации (perpetual bonds). Това са финансови инструменти, върху които емитентът плаща само лихви на държателя им, но никога не изплаща главницата. Сравняват ги с ценните книжа за дялово или акционерно участие.

-Гърция да остане в еврозоната.

Какво представлява гръцкият дълг в момента?

-Общият му размер е €320 милиарда и той представлява 175,5% от БВП.

-62% от този дълг държат страните в Еврозоната чрез двустранни заеми, които те са отпуснали на Гърция и чрез кредити от Европейския инструмент за финансова стабилност и Европейския механизъм за стабилност, 11% е в ЕЦБ, 10% е в МВФ и 17% - в частни кредитори.

-Откакто поиска финансова помощ от еврозоната, Гърция досега получи 238 милиарда евро спасителни заеми срещу две програми за финансово оздравяване през 2010 и 2012 година. При втората ѝ бяха опростени 100 милиарда евро от предишншия дълг и по-голямата част от него беше заменена с дълг към страните в еврозоната със значително по-ниска от пазарната лихва. Подробности за цената на обслужването на гръцкия дълга виж тук. 

Защо Гърция иска нова сделка по дълга?

-правителството на "Сириза" смята, че при това си съотношение към БВП дългът е необслужваем и трябва нова сделка по него. Министър-председателят Алексис Ципрас спечели изборите с обещания, че ще извоюва ново опрощаване, но бързо след победата си се отказа от тях, след като срещна категоричен отказ от всички в еврозоната. Тогава той и финансовият му министър Янис Варуфакис заовориха само за разсрочване и преструктуриране на дълга.

-програмата на финансов остеритет рязко сви вътрешното потребление и доведе до съкращаване на гръцкия БВП с 22% през последните пет години. Ципрас смята, че дълговото бреме трябва да се намали, за да се върне икономиката към растеж. Критиците му посочват, че остеритетът не е попречил на другите страни с програми като Ирландия и Португалия да се върнат към растеж и че в самата Гърция той е започнал да се възстановява в края на миналата година. За тази и следващата Европейската комисия прогнозира растеж от 2,5% и 3,5% в Гърция, сред най-високите очаквани в Еврозоната.

-"Сириза" смята тройката за демократично нелегитимна и нарушаваща гръцкия национален суверенитет. Тя е отоговорна само пред кредиторите и решенията ѝ не подлежат на друг контрол от избрани институции. В програмната си реч пред Европейския парламент миналата година председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обеща да предложи в неопределено бъдеще замяна на тройката с друго тяло по-близко до гръцките искания, без да уточнява кога.

Какво отговарят кредиторите?

-Обещаха да зачетат демократичния избор на гръцкия народ;

-Припомниха, че европейската демокрация означава освен свободни избори, върховенство на закона;

-Призоваха правителството да спазва задълженията поети от неговите предшественици;

-Изключиха каквото и да е опрощаване на гръцки дълг.

.-Призоваха Атина да се въздържа от едностранни действия и да продължи да изпълнява програмата, приета с последното споразумение с кредиторите;

-Подчертаха, че промени могат да станат само в рамките на тази програма и че каквато и да е нова програма е невъзможна  без международен надзор, назависимо дали от тройка или някакъв друг орган;

-Изразиха готовност да изслушат плановете на правителството на "Сириза" и да преговарят с него.

Какви са рисковете?

-Гърция да не получи ново споразумение с кредиторите.

-Да остане без пари да плати следващите вноски по дълга си, които идват през юли и август.

-Гръцките вложители да се втурнатда теглят спестяванията си, предизвиквайки банкова криза.

-Пазарите да приемат неплащането като "кредитно събитие", т.е. дефолт по дълга.

-като следствие от това страната да бъде принудена да напусне еврозоната, което означава и да излезе от ЕС с катастрофални икономически и политически последствия.

-пазарите да атакуват дълговете на другите най-задлъжнели страни в ЕС, най-вече на Италия.

-това да постави под натиск спасителния фонд на еврозоната и фонда да преструктуриране на банки в новоизградения банков съюз.

-предните обстоятелства да забавят започналото възстановяване на растежа в ЕС.

-политическа дестабилизация в ЕС с трудно предвидим изход. Досега няма прецедент да го е напускала държава-членка. Тази година предстоят осем парламентани избора в Европа, като най-драматичният е във Великобритания, там един от основните залози е да остан е ли тя в съюза.