Всяка година организирането на т.нар. Луков марш, посветен на ген. Христо Луков, предизвиква дебати и обществено напрежение. Ген. Луков е български офицер, министър на войната през 30-те години на XX в., ръководител на Съюза на българските национални легиони. Той е убит от бойна група на БКП на 13.02.1943 г. Тази година маршът е планиран за днес.

Противниците на т.нар. Луков марш изтъкват, че българските национални легиони имат съмнителна репутация. И според мнозина идеите на тази организация са откровен фашизъм. А съвременната цивилизация отрича всякакви форми на фашизъм.

Съврменната цивилизация обаче отрича и убийството като метод за разправа с политическите опоненти. А именно на такова убийство е станал жертва и ген. Луков.

В началото на 1943 г. БКП взема решение за физическо отстраняване на определелни политицик. Изготвен е списък от хора, в които влиза и ген. Христо Луков. Решението е предадено на секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов, на ръководителя на бойните групи в града Славчо Бочев, който възлага убийството на Иван Буруджиев и Виолета Якова. 

Така че ако сме съвременна цивилизация трябва да се разграничим не само от Луков, а и от Шаторов, Бочев, Буруджиев, Якова. Всички те са представители на една епоха, чието място е само и единствено в учебниците по история. Поради различни причини всеки един от тях не се вписва в съвременните ценности на цивилизацията. На името на Якова обаче в София, кв. "Люлин-2",  все още има кръстена улица.

Историята обаче не трябва да се забравя. И трябва да се чете в цялата й палитра. Няма как да не отдадем почит на ген. Луков за това, че като батареен командир през Първата световна война през 1918 г. той сам спира настъплението на сръбските войски. Войниците са напуснали фронта заради войнишкото въстание. Възползвайки се от това сръбската пехота настъпва към Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък. На позицията е останал само Христо Луков, тогава майор, с 4 оръдия. Въреки това, с помощта на няколко овчари и козари, той успял да обсипе с огън настъпващите войски и те били отблъснати.

Една от партиите, които са категорично против Луков марш е БСП. В позицията на социалистите обаче има силна доза лицемерие. Защото те с охота организират митинги, на които се веят знамена и транспаранти с лика на Че Гевара.

А Че също е спорна историческа личност, при това пряко отговорен за политически убийства след като революционерите в Куба идват на власт. Отдаването на почит на този човек също противоречи на принципите на съвременната цивилизация. Доколко БСП има общо със съвременната цивилизация е съвсем отделен въпрос, разбира се.

Държавите, в чието число се опитваме да бъдем, отдавна са решили този проблем. Или поне се опитват, докато ние все още предпочитаме да използваме историята за политически боричкания.

Би трябвало да се отдава почит на всички, загинали заради политическите си убеждения, независимо какви точно са били те. А спорните исторически личности и особено онези, които са отговорни за политически убийства просто не трябва да ги забравяме..

Наскоро подобни дебати имаше и по повод годишнината от разстрела на политици и военни, осъдени от Народния съд през 1945 г. Свързани с БСП лица не спираха да припомнят за Гео Милев, Никола Вапцаров, ястребинчетата, отрязаните партизански глави и т.н. Народният съд обаче, както е известно, е много повече от справедливо възмездие за хора, упражнявали прекомерно и необосновано насилие преди 1944 г. Затриването, включително физическото, на цялата българска интелигенция, формирала се от Възраждането насам, няма как да бъде оправдано, независимо от подбудите. А почитането на фигури като Гео Милев и Ниола Вапцаров, както и на невинните жертви, е задължително за всяка цивилизована държава.

Спорните исторически личности никога няма да станат безспорни. Но е крайно време да спрем да хабим енерегия в безмислени спорове, свързани с тях.