Плановете Русия да отреже Украйна от транзита на газ за Европа са нереалистични, защото ЕС по-скоро ще търси други източници на суровината, отколкото да строи нова инфраструктура за т.нар. "Турски поток", пише Ройтерс в анализ, в който се позовава на източници от индустрията.

Миналата година, след като се разви конфликтът в Украйна и Москва беше изправена пред нови санкции, президентът Владимир Путин сложи край на проекта "Южен поток" за доставка на газ през Черно Море и България, създаден с цел да прескочи Украйна и да доставя директно суровината до ЕС.

"Газпром" заяви, че Европа няма да получава газ през Украйна, след като пред 2019 г. изтече срокът на транзитния договор.
Вместо 63-те млрд. куб. м природен газ, които Европа трябваше да получава през "Южен поток", Русия предложи нов газопровод през Турция със същия капацитет. Известен като "Турски поток", първата му тръба ще започне да доставя 15,75 млрд. кубика газ на Турция през 2017 г.

"Газпром" предложи ЕС да построи собствена връзка от все още непостроения газов хъб на турско-гръцката граница, откъдето да доставя 50 млрд. кубика от новия маршрут, предложен от Путин - идея, която се посреща със скептицизъм от Брюксел.

"Бих изненадан, ако компаниите, които имат дългосрочни договори, простиращи се далеч след 2019 г., ще бъдат доволни да прехвърлят своята доставка от Турция", казва Оливер Кох, шеф на отдел в енергийния департамент на Европейската комисия.

Той казва, че се съмнява, че решението за спиране на "Южен поток" от руска страна е окончателно.

Миналата година Русия получи около 147 млрд. куб. м руски газ, около една трета от потребностите ѝ, като 60 млрд. бяха изпомпани през Украйна. Остатъкът беше пренесен през Беларус, както и чрез съществуващия газопровод през Турция "Син поток", и през "Северен поток", коxто минава по дъното на Балтийско море към Германия.

Въпреки, че ЕС иска да диверсифицира пътищата на доставка на газ, едва ли ще е склонна да направи такива инвестиции в допълнителни газови връзки, особено, след като е обещала на Украйна да ѝ помогне в модернизирнето на нейната газова инфраструктура, смятат анализатори.

И Европа и Украйна се опиват да намалят зависимостта си от "Газпром". Брюксел подкрепя конкурентния проект "Южен газов коридор", чиято цел е да транзитира газ от Азербайджан и други източници към Европа.

В същото време Русия измества фокуса си от Запад към Китай. Но е години назад от сондирането на източниците и изграждането на инфраструктура за нуждите на Китай, така че свързаността с Европа остава критична.

Руските национални финанси критично зависят от енергийния експорт. "Газпром", който е основен източник за приходи в руския бюджет, изкарва две трети от своите приходи в чужда валута, предимно от газ за Европа.

"Газпром" сметна цената на морската част на "Южен поток" на 17 млрд. евро. Отделно компанията има нужда от още $11 млрд. за инвестиции в собствената си мрежа.

Според Тиери Брос, старши анализатор от "Сосиете Женерал", ако транзитният контракт с Украйна не бъде подновен, Европа едва ли ще купува руски газ от турската раница, а по-скоро ще иска да диверсифицира източниците си.

"В такъв случай разумно решение ще е изборът на американски втечнен природен газ", казва Брос. Щатите планират от догодина да започнат износ на суровината.

След като "Газпром" няма други големи експортни пазари освен Европа, поне до края на това десетилетие, когато се очаква да бъде завършен газопроводът а Китай, страната няма друг избор, освен да остави част от транзита през Украйна.

"Трябва да оптимизираме източниците на газови доставки до Европа и разбира се, транзитът през Украйна не може да бъде напълно спрян", каза миналия месец в Москва вицепрезидентът на ЕК Марош Шефкович, който отговаря за енергийния съюз.