Денис Владимирович Пушилин (33 г.) е един от лидерите на самообявилата се и непризната от никого Донецка народна република (ДНР) на територията на Украйна. Той е зам.-председател на нейния Народен съвет, т.е. парламент. Пушилин бе и постоянен представител на ДНР на преговорите на Тристранната контактна група в Минск.

- Денис Владимирович, наистина ли лидерите на Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР) в началото са отказали да подпишат споразумението за Украйна в Минск?

- Каквото и да Ви кажа, Вие ще го изопачите. Дори не искам да разговарям с Вас. А уж сте славянин. Такива като Вас много ме съмняват.

- Все пак Ви питам, тъй като сте участвали в разговорите в Минск. Поне две думи кажете.

- Да, точно така. Наистина главите на двете републики (Александър Захарченко на ДНР и Игор Плотницки на ЛНР - б.а.) в началото отказаха да подпишат документа. И не защого сметнаха, че нещо в него е в ущърб на двете републики. А за това, че Украйна се прави, че Дебалцевският котел не съществува. Сякаш там не се случва нищо. Сякаш там всичко е наред. Така бе поставен на карта животът на поне 6000 украински войници, обкръжени от нашите сили в Дебалцево. Излиза, че украинците не ги интересува тяхната съдба, не ги интересува те да излязат от обкръжението живи и здрави, не ги интересува те да си заминат по домовете.

Ние искахме да внесем в документа точка, според която украинските войници да си тръгнат от Дебалцево без оръжие. Т.е., ние ги пускаме невъоръжени. Но Украйна отказа да направи това. И сега е много печален фактът как властите в Киев ще гледат в очите близките на тези военнослужещи. Това е прекалено голям брой.

Сами разбирате, че няма как да ги пуснем с оръжие, тъй като те ще искат да си пробият път с бой през нашите въоръжени формирования. Което ще нарушава Минските споразумения. Те имат твърде малко шансове да излязат оттам живи.

- Боевете в Дебалцево в момента продължават ли?

- За съжаление, да. Още по-жалко е, че не виждаме от страна на Украйна признаци, че нейните власти се готвят за 15 февруари, докогато трябва да изтеглят своята тежка техника.

- Какво смятате да правите с тези войници?

- Разпространяваме сред тях позиви. Сега ще използваме и звукова апаратура. До тях трябва да достигне информацията, че те имат възможността да се предадат и да си отидат у дома без оръжие. Те нямат информация за ставащото, защото там няма интернет и мобилни връзки. Офицерите напуснаха Дебалцево и зарязаха там своите войници.

- А ако боевете не спрат до 15 февруари, как ще влезе примирието в сила?

- Няма да има примирие. Това ще бъде нарушение на примирието и гаранциите, които ни дадоха лидерите на европейските държави.

- Но все пак това са украински войници на територията на своята страна, нали?

- Ситуацията се получи такава, че сега тази територия вече се контролира непосредствено от нас - въоръжените сили на ДНР и ЛНР.

- Но как така в една държава един район ще бъде контролиран от две несъществуващи държави?

- Тези войници дойдоха с намерението да унищожават инфраструктурата на градовете и мирните граждани. И продължават да го правят и сега, когато са обкръжени. Те продължават да нанасят щети на цялото стопанство на териториите на ДНР и ЛНР. Те са агресори. Антитерористичната операция, както Украйна нарича действията си, не предвижда използването на тежко въоръжение.

- Не разбирам как едни войници са агресори в собствената си страна.

- Хайде стига сме приказвали! (Затваря телефона.)